

11-те в света и шампиони от Австрия Георги Ганев – Вероника Гаджева:Спортните та
Публикувано на 25 Nov 2008 08:28
Месец ноември се превърна в изключително успешен за Клуб по спортни танци “Импулс” и най-вече за неговите представители Георги Ганев - Вероника Гаджева, които първо записаха изключително престижното 11-то място на световното първенство по многобой за юноши старша възраст в Беларус, а после станаха шампиони на силния открит международен турнир в Австрия. Малко след тези успехи потърсихме двойката, за да разкажат за себе си, танците и медалите. И двамата са на 15 години и са танцова двойка от 2001 г. Вероника учи в езиковата гимназия “Иван Вазов” в Пловдив, а Георги е в СОУ “Св. Св. Кирил и Методий” (Велинград). Откакто са заедно, имат спечелени 5 шампионски титли на България във всички дисциплини, много медали в различни международни турнири и участват на 5 световни първенства – в Русия, Испания (2 пъти), Украйна и Белорус.
- Само в рамките на десетина дни успяхте да запишете най-големите успехи не само за вас, но и за клуба, за който се състезавате – “Импулс”. Станахте 11-ти на световно първенство и шампиони на силен и авторитетен международен турнир, какъвто е този в Австрия. Как оценявате постигнатото и с какво най-вече смятате, че заслужихте успехите?
- Успяхме да постигнем успехите си благодарение на тежките тренировки, които правихме по време на подготовката, благодарение на нашите треньори Петър Милчев и Десислава Петачка и, разбира се, на нашите родители, които много ни помагат във всичко. Конкуренцията на световното първенство в Беларус бе много силна – там участваха само първенците на отделните страни, а не както друг път – първата и втората двойка. Много силно се представиха двойките на Русия, които станаха първи, Италия, Чехия, Украйна, но се радваме, че и ние успяхме да се представим достойно. С това представяне доказахме още веднъж, че клуб “Импулс” е много силен, като конкуренцията вътре в клуба много ни помага да се развиваме.
- Колко време се готвихте за световното първенство?
- 2 седмици специализирана подготовка, но всъщност през цялата година се опитваме да се развиваме. Много ни помагат треньорите, а също разчитаме и на гост-лекторите от чужбина, които ни научават на нови неща.
- Няколко дни след световното първенство дойде и шампионската титла от Австрия. Очевидно доброто представяне от Беларус ви е помогнало за златните медали от Виена...
- Да, може да се каже. В Австрия конкуренцията също бе много силна. Там участваха доста от двойките, с които се състезавахме и на световното първенство. И още по-радващо за нас бе, че успяхме да победим двойките на Германия и Чехия, които в Минск се бяха класирали преди нас.
- Как един тийнейджър на 15 години успява да се справя и с тернировки, и с училище, и да му остава време за развлечения?
- Много ни е трудно. Тъй като двамата учим в различни градове, можем да тренираме само в петък вечерта, в събота и в неделя. Така почивинте дни на практика ги отделяме само в залата. През останалото време трябва да мислим и за училище и уроци и за развлечения почти не остава време.
- Докъде стигат вашите мечти в този спорт?
- При всички положения те не спират дотук. Пред нас като състезатели има още много време, догодина ще влезем в категорията на младежите, където конкуренцията е по-силна. Ние ще бъдем на 16 години, а ще се състезаваме с година или две по-големи от нас състезатели. Въпреки това смятаме да тренираме още по-усърдно, за да можем да бъдем достойни съперници и дори ще се опитаме да влезем в тройката на държавния шампионат.
- Смятате ли след време да се състезавате професионално?
- Още не сме мислили сериозно по този въпрос. Има доста време, но при всички положения вариантът да станем професионални състезатели по спортни танци стои пред нас като възможност.
- Очевидно спортните танци и времето, прекарано в залата, ви отнемат много – най-вече от възможността за почивка и развлечения. Какво обаче ви дават танците?
- Танците ни научават на организация, подготовка и стриктност. Естествено, изпитваме и удоволствието от музиката, от движенията, но най-вече ни научават на това да бъдем добре организирани. Е, отвреме навреме ни се вижда доста трудно и ни идва да зарежем всичко и да си тръгнем, но после осъзнаваме, че всъщност танците ни дават доста повече, отколкото ни отнемат. И затова продължаваме напред.
Николай Стойнов
- Само в рамките на десетина дни успяхте да запишете най-големите успехи не само за вас, но и за клуба, за който се състезавате – “Импулс”. Станахте 11-ти на световно първенство и шампиони на силен и авторитетен международен турнир, какъвто е този в Австрия. Как оценявате постигнатото и с какво най-вече смятате, че заслужихте успехите?
- Успяхме да постигнем успехите си благодарение на тежките тренировки, които правихме по време на подготовката, благодарение на нашите треньори Петър Милчев и Десислава Петачка и, разбира се, на нашите родители, които много ни помагат във всичко. Конкуренцията на световното първенство в Беларус бе много силна – там участваха само първенците на отделните страни, а не както друг път – първата и втората двойка. Много силно се представиха двойките на Русия, които станаха първи, Италия, Чехия, Украйна, но се радваме, че и ние успяхме да се представим достойно. С това представяне доказахме още веднъж, че клуб “Импулс” е много силен, като конкуренцията вътре в клуба много ни помага да се развиваме.
- Колко време се готвихте за световното първенство?
- 2 седмици специализирана подготовка, но всъщност през цялата година се опитваме да се развиваме. Много ни помагат треньорите, а също разчитаме и на гост-лекторите от чужбина, които ни научават на нови неща.
- Няколко дни след световното първенство дойде и шампионската титла от Австрия. Очевидно доброто представяне от Беларус ви е помогнало за златните медали от Виена...
- Да, може да се каже. В Австрия конкуренцията също бе много силна. Там участваха доста от двойките, с които се състезавахме и на световното първенство. И още по-радващо за нас бе, че успяхме да победим двойките на Германия и Чехия, които в Минск се бяха класирали преди нас.
- Как един тийнейджър на 15 години успява да се справя и с тернировки, и с училище, и да му остава време за развлечения?
- Много ни е трудно. Тъй като двамата учим в различни градове, можем да тренираме само в петък вечерта, в събота и в неделя. Така почивинте дни на практика ги отделяме само в залата. През останалото време трябва да мислим и за училище и уроци и за развлечения почти не остава време.
- Докъде стигат вашите мечти в този спорт?
- При всички положения те не спират дотук. Пред нас като състезатели има още много време, догодина ще влезем в категорията на младежите, където конкуренцията е по-силна. Ние ще бъдем на 16 години, а ще се състезаваме с година или две по-големи от нас състезатели. Въпреки това смятаме да тренираме още по-усърдно, за да можем да бъдем достойни съперници и дори ще се опитаме да влезем в тройката на държавния шампионат.
- Смятате ли след време да се състезавате професионално?
- Още не сме мислили сериозно по този въпрос. Има доста време, но при всички положения вариантът да станем професионални състезатели по спортни танци стои пред нас като възможност.
- Очевидно спортните танци и времето, прекарано в залата, ви отнемат много – най-вече от възможността за почивка и развлечения. Какво обаче ви дават танците?
- Танците ни научават на организация, подготовка и стриктност. Естествено, изпитваме и удоволствието от музиката, от движенията, но най-вече ни научават на това да бъдем добре организирани. Е, отвреме навреме ни се вижда доста трудно и ни идва да зарежем всичко и да си тръгнем, но после осъзнаваме, че всъщност танците ни дават доста повече, отколкото ни отнемат. И затова продължаваме напред.
Николай Стойнов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023