За бесите, Орфей и Дионисиевото светилище
Публикувано на 18 Nov 2008 08:31
Ракитовското сдружение “Суткя” е готово с голямо проучване, посветено на бесите, Орфей и Дионисиевото светилище и тяхната връзка с Родопите. Сигналният брой е готов, но издаването на проучването зависи от осигуряването на финансови средства. За да се види насоката на търсенията и откритията, направени от членовете на “Суткя”, публикуваме части от първата глава на проучването:
Правени са много опити да бъде открито централното Дионисиево светилище, намиращо се някъде в Родопите. Според Херодот старото светилище с оракул съществувало на “най-високата планина” (т.е. Родопите). Негови владетели били траките сатри, а гадатели - бесите, един клон от сатрите, там жрица предсказвала като в Делфи. За светилището римският писател Светоний съобщава, че когато Октавиан, баща на Август, водил войската си някъде из отдалечените части в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си и жреците му потвърдили, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над хълма на светилището, чак до небето - знамение като това получил и самият Александър Велики, когато принесъл жертва на същия олтар.
Известно е, че бесите са били за траките както левитите за евреите - изпълнявали са жреческите функции при ритуали и жертвоприношения. Жреците, обслужвали храма в Делфи, са били беси.
Последното място като централно светилище на Дионис, посочено от проф. Овчаров е Перперикон, където очевидно е имало светилище, но районът на Перперикон не е територия на бесите. Нещо повече, когато в древността земята на светилището е била дадена на одрисите, вождът на бесите Вологес вдигнал въстание, победил одрисите и върнал земята на светилището на бесите.
Правени са много опити да се открие мястото на светилището от историци и археолози на БАН, но за съжаление работата не е довършена поради смъртта на Мечислав Домарадски - директор на Археологическия отдел на БАН, който е направил оглед на района на Велинград и по-специално на връх Острец и на стария път от Чепино през връх Сютка към Доспат.
Неуспешните опити да се открие светилището са свързани с неотчитане на факта, че то се обслужва от бесите и е логично да се предположи, че то би трябвало да бъде разположено на територията, обитавана от хората и жреците, които го обслужват - ще рече на територията на бесите.
Но къде е територията на бесите?
В прочутата си “География” Страбон пише: “При Хебър (р.Марица), живеят корпилите, по-нагоре брените и най-накрая бесите”. За бесите се пише до късната античност и всички извори насочват все към територията, която сега проучваме. Например една от 14-те стратегии на провинция Тракия от Римската империя се нарича Бесика.
Известно е, че столицата на бесите Бесапара е разположена също в този район. Горна Бесапара е в района на село Баткун, а Долна Бесапара е в района на село Синитево. Последните археологически разкопки потвърждават това. През средновековието древната крепост Баткунион се е считала втора по значение след Цепина, а в района на селата Баткун и Синитево са известните Бесапарски хълмове.
От посоченото и със сравняването на други исторически сведения може приблизително да се посочат границите на територията, населявана от бесите. Тя започва в Тракийското поле между Пловдив и Пазарджик, включва районите на Костенец, Белово, Сърница, Доспатската низина, района на Брацигово. Това е всъщност районът на Северозападните Родопи и част от Тракийската низина. Сърцето на този район е връх Сютка, който е най-високият в Западните Родопи.
От древността до наши дни Дионис се свързва преди всичко с Родопите. Това е неговата планина. Посочването на най-високата планина от Херодот в съобщението му за сатрите и бесите би трябвало да се разглежда като най-високия връх в тази планина. И тъй като връх Голям Перелик формално е най-високият в Родопите (с 5 метра по-висок от връх Голяма Сютка), повечето от изследователите на светилището са се насочили към района на Перелик. Изключение правят първите изследователи - Стефан Захариев, Константин Иречек и Марин Дринов.
Пръв Стефан Захариев посочва конкретно място - Гьоз тепе, което се приема от сегашните изследователи като връх Виденица до Доспат. Стефан Захариев е разговарял с много местни хора и е чул много предания и правилно се насочва за района на светилището, само че най-високият връх тук е Сютка, а до него има една местност, която се нарича Мантарица. Днес това е резерватът Мантарица, който е под защитата на ЮНЕСКО. Всеки знае, че думата тера означава земя, а “мант” означава прорицател, гадател и оттук - земя на прорицател.
Константин Иречек също посетил Родопите и описва “царска палата” и “царска могила” (Доспат-Виденица). ”Това е навярно местността - пише той, на прочутия отколе оракул на бесите. Дионисиевата светиня на най-високите планини, която посетил Александър Велики и Октавий, баща на император Август. В Херодотовото време на задаваните въпроси отговаряла пророчица,а мъжете-жреци тълкували нейните отговори.”
Интересно е да се знае, че след 45 г. от н. е. Родопите стават част от Римската империя и през следващите няколко века част от местните тракийски топонимни наименования се превеждат на латински. Най-вероятно по това време са се появили названия като Мантарица, Дженевра, Ремово и други, все местности в Северозападните Родопи.
Из проучването “Сказание за бесите, Орфей и Дионисиевото светилище” на сдружение “Суткя” Ракитово
Правени са много опити да бъде открито централното Дионисиево светилище, намиращо се някъде в Родопите. Според Херодот старото светилище с оракул съществувало на “най-високата планина” (т.е. Родопите). Негови владетели били траките сатри, а гадатели - бесите, един клон от сатрите, там жрица предсказвала като в Делфи. За светилището римският писател Светоний съобщава, че когато Октавиан, баща на Август, водил войската си някъде из отдалечените части в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си и жреците му потвърдили, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над хълма на светилището, чак до небето - знамение като това получил и самият Александър Велики, когато принесъл жертва на същия олтар.
Известно е, че бесите са били за траките както левитите за евреите - изпълнявали са жреческите функции при ритуали и жертвоприношения. Жреците, обслужвали храма в Делфи, са били беси.
Последното място като централно светилище на Дионис, посочено от проф. Овчаров е Перперикон, където очевидно е имало светилище, но районът на Перперикон не е територия на бесите. Нещо повече, когато в древността земята на светилището е била дадена на одрисите, вождът на бесите Вологес вдигнал въстание, победил одрисите и върнал земята на светилището на бесите.
Правени са много опити да се открие мястото на светилището от историци и археолози на БАН, но за съжаление работата не е довършена поради смъртта на Мечислав Домарадски - директор на Археологическия отдел на БАН, който е направил оглед на района на Велинград и по-специално на връх Острец и на стария път от Чепино през връх Сютка към Доспат.
Неуспешните опити да се открие светилището са свързани с неотчитане на факта, че то се обслужва от бесите и е логично да се предположи, че то би трябвало да бъде разположено на територията, обитавана от хората и жреците, които го обслужват - ще рече на територията на бесите.
Но къде е територията на бесите?
В прочутата си “География” Страбон пише: “При Хебър (р.Марица), живеят корпилите, по-нагоре брените и най-накрая бесите”. За бесите се пише до късната античност и всички извори насочват все към територията, която сега проучваме. Например една от 14-те стратегии на провинция Тракия от Римската империя се нарича Бесика.
Известно е, че столицата на бесите Бесапара е разположена също в този район. Горна Бесапара е в района на село Баткун, а Долна Бесапара е в района на село Синитево. Последните археологически разкопки потвърждават това. През средновековието древната крепост Баткунион се е считала втора по значение след Цепина, а в района на селата Баткун и Синитево са известните Бесапарски хълмове.
От посоченото и със сравняването на други исторически сведения може приблизително да се посочат границите на територията, населявана от бесите. Тя започва в Тракийското поле между Пловдив и Пазарджик, включва районите на Костенец, Белово, Сърница, Доспатската низина, района на Брацигово. Това е всъщност районът на Северозападните Родопи и част от Тракийската низина. Сърцето на този район е връх Сютка, който е най-високият в Западните Родопи.
От древността до наши дни Дионис се свързва преди всичко с Родопите. Това е неговата планина. Посочването на най-високата планина от Херодот в съобщението му за сатрите и бесите би трябвало да се разглежда като най-високия връх в тази планина. И тъй като връх Голям Перелик формално е най-високият в Родопите (с 5 метра по-висок от връх Голяма Сютка), повечето от изследователите на светилището са се насочили към района на Перелик. Изключение правят първите изследователи - Стефан Захариев, Константин Иречек и Марин Дринов.
Пръв Стефан Захариев посочва конкретно място - Гьоз тепе, което се приема от сегашните изследователи като връх Виденица до Доспат. Стефан Захариев е разговарял с много местни хора и е чул много предания и правилно се насочва за района на светилището, само че най-високият връх тук е Сютка, а до него има една местност, която се нарича Мантарица. Днес това е резерватът Мантарица, който е под защитата на ЮНЕСКО. Всеки знае, че думата тера означава земя, а “мант” означава прорицател, гадател и оттук - земя на прорицател.
Константин Иречек също посетил Родопите и описва “царска палата” и “царска могила” (Доспат-Виденица). ”Това е навярно местността - пише той, на прочутия отколе оракул на бесите. Дионисиевата светиня на най-високите планини, която посетил Александър Велики и Октавий, баща на император Август. В Херодотовото време на задаваните въпроси отговаряла пророчица,а мъжете-жреци тълкували нейните отговори.”
Интересно е да се знае, че след 45 г. от н. е. Родопите стават част от Римската империя и през следващите няколко века част от местните тракийски топонимни наименования се превеждат на латински. Най-вероятно по това време са се появили названия като Мантарица, Дженевра, Ремово и други, все местности в Северозападните Родопи.
Из проучването “Сказание за бесите, Орфей и Дионисиевото светилище” на сдружение “Суткя” Ракитово
Велинград тел: 0876521487
.jpg)
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023