

Ловно-рибарското дружество днес и преди 110 години
Публикувано на 02 Sep 2008 07:37
110 годишната история на Сдружението на ловците и риболовците във Велинград започва с името на един човек, чийто заслуги към нашия край са огромни - о.з. полковник Атанас Зидаров. Роденият в Чирпан Ат. Зидаров е сред основателите на най-важната за онова време културна институция - читалището в Лъджене. Пак той заедно с още 15 ентусиасти на 17 септември 1898 г. в Лъджене слага началото на първото ловно-рибарско дружество, наречено “Сокол”. Колко сме в крак с времето тогава говори фактът, че същата година е основано и националното ловно-рибарско дружество, а на учредителното събрание присъстват и представители от Лъджене.
“Сокол” работи на етапи, временно спира, а в началото на ХХ век местното ловно-рибарско дружество е възстановено от Никола Бояджиев.
През всички 110 години има дати и събития, които осмислят съществуването на организацията на ловците и риболовците:
1934 - под ръководството на кмета Шнитер Лъджене процъфтява като курорт и е избрано за домакин на XIV конгрес на Народния ловен съюз. Това е огромно признание на местното дружество, което по същото време създава и първите ловни развъдници в Гешова планина, Стража, Стояново и Софан дере.
1936 - дружеството започва изграждането на ловна хижа в местността Бяла вода. Днес вече тази хижа не съществува.
1957 - там, където сега се намира Лятното кино, ловците създават зоокът и той се превръща в любимо място за посещение на велинградчани и гостите на курорта. Слагат се основите на пъстървовото стопанство, като примитивната люпилня за риба на Клептуза се разширява. Зарибени са двете езера на Клептуза, а зарибителният материал достига 1 милион броя. Основател на пъстървотото стопанство е Стоян Боков, дългогодишен председател на местното ловно-рибарско дружество, помагат председателят на СЛРБ Иван Радев и особено заместник-председателят велинградчанин Манол Велев. През 1961 г. пъстървотото стопанство се прехвърля в рибарника, който работи и до днес. Гордост за риболовците от сдружението е, че най-голямата балканска пъстърва в Природо-научния музей в София е от река Сърница.
От последния юбилей през 2003 г. досега сдружението също има с какво да се похвали, твърди неговият настоящ председател Венко Бозев. Със собствени средства и труд бяха открити двете нови хижи в Костандово и Сърница, като основната заслуга е на местните дружинки с председатели Васил Кадинов и Шукри Исмаил. Ремонтирани са хижите в Дорково, Света Петка и Цветино. В момента в местността Ремчица край Ракитово се изгражда нова ловна хижа, открит е ловен развъдник за дива свиня и полигон за обучение на ловни кучета. Много средства и труд бяха нужни за възстановяване на рибарника, който бе отнесен и разрушен от наводненията през август 2005 г. Инвестициите в него са 200 000 лева и в момента работи под формата на публично-частно партньорство с фирма, като е осигурено нужното зарибяване и допълнителна вода.
През годините ловците и риболовците от местното сдружение, което включва общините Велинград и Ракитово, заслужиха множество награди и медали за отстреляни и уловени големи екземпляри. Тяхната голяма гордост е, че популациите на видовете са в много добро състояние. Все още е в сила 10-годишната забрана за лов на сърна, благодарение на което са възвърнати запасите. През последните 3 години се прави задивечаване с местен дивеч - яребица и киклица, подчертава г-н Бозев.
Близо 1500-те членове на сдружнението стягат 110-годишния юбилей, който ще се чества на 6 септември на поляните на 4-ти километър. Очакват се видни гости, за най-изявените ловци и риболовци ще има награди, а за всички присъстващи - много музика, веселие и богата трапеза.
Елена Баева
“Сокол” работи на етапи, временно спира, а в началото на ХХ век местното ловно-рибарско дружество е възстановено от Никола Бояджиев.
През всички 110 години има дати и събития, които осмислят съществуването на организацията на ловците и риболовците:
1934 - под ръководството на кмета Шнитер Лъджене процъфтява като курорт и е избрано за домакин на XIV конгрес на Народния ловен съюз. Това е огромно признание на местното дружество, което по същото време създава и първите ловни развъдници в Гешова планина, Стража, Стояново и Софан дере.
1936 - дружеството започва изграждането на ловна хижа в местността Бяла вода. Днес вече тази хижа не съществува.
1957 - там, където сега се намира Лятното кино, ловците създават зоокът и той се превръща в любимо място за посещение на велинградчани и гостите на курорта. Слагат се основите на пъстървовото стопанство, като примитивната люпилня за риба на Клептуза се разширява. Зарибени са двете езера на Клептуза, а зарибителният материал достига 1 милион броя. Основател на пъстървотото стопанство е Стоян Боков, дългогодишен председател на местното ловно-рибарско дружество, помагат председателят на СЛРБ Иван Радев и особено заместник-председателят велинградчанин Манол Велев. През 1961 г. пъстървотото стопанство се прехвърля в рибарника, който работи и до днес. Гордост за риболовците от сдружението е, че най-голямата балканска пъстърва в Природо-научния музей в София е от река Сърница.
От последния юбилей през 2003 г. досега сдружението също има с какво да се похвали, твърди неговият настоящ председател Венко Бозев. Със собствени средства и труд бяха открити двете нови хижи в Костандово и Сърница, като основната заслуга е на местните дружинки с председатели Васил Кадинов и Шукри Исмаил. Ремонтирани са хижите в Дорково, Света Петка и Цветино. В момента в местността Ремчица край Ракитово се изгражда нова ловна хижа, открит е ловен развъдник за дива свиня и полигон за обучение на ловни кучета. Много средства и труд бяха нужни за възстановяване на рибарника, който бе отнесен и разрушен от наводненията през август 2005 г. Инвестициите в него са 200 000 лева и в момента работи под формата на публично-частно партньорство с фирма, като е осигурено нужното зарибяване и допълнителна вода.
През годините ловците и риболовците от местното сдружение, което включва общините Велинград и Ракитово, заслужиха множество награди и медали за отстреляни и уловени големи екземпляри. Тяхната голяма гордост е, че популациите на видовете са в много добро състояние. Все още е в сила 10-годишната забрана за лов на сърна, благодарение на което са възвърнати запасите. През последните 3 години се прави задивечаване с местен дивеч - яребица и киклица, подчертава г-н Бозев.
Близо 1500-те членове на сдружнението стягат 110-годишния юбилей, който ще се чества на 6 септември на поляните на 4-ти километър. Очакват се видни гости, за най-изявените ловци и риболовци ще има награди, а за всички присъстващи - много музика, веселие и богата трапеза.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023