

По пътеките на миналото сдружение “Суткя” открива величието на корените
Публикувано на 05 Aug 2008 17:29
Преди година в Ракитово бе учредено сдружение с обществено полезна дейност “Суткя”. Година по-късно разговаряме с неговия председетел инж. Свилен Топчиев.
- Г-н Топчиев, как възникна идеята за създаването на сдружение “Суткя” и защо избрахте това име?
- Сдружението е учредено през август 2007 г. от група ентусиазирани планинари и се нарича “Суткя” - така както местните хора винаги са наричали връх Сютка. И днес непосредствено под връх Сютка (Суткя) има извор, представляващ бликаща вода от една цепнатина. Нарича се Момин кладенец, а на тракийски suk(а) има няколко значения: пукнатина, цепнатина, теснина и момиче - ще рече цепнатината, която е извор на живот. Преименуването на тракийското звучене Суткя в Сютка е станало вероятно по време на турското владичество. На турски “Сют” значи “мляко”. И понеже на върха има много варовик, мрамори и често е покрит с мъгли, възможно е да е вложен смисъл на “млечния, белия” връх.
Връх Сютка е привличал погледите и е удържал хората около себе си в продължение на хилядолетия. Този връх е “говорил” с гласа на бога на бесите Дионис и продължава да повтаря и за нас мъдростта на времето.
Целта на членовете и на съмишлиниците на сдружение “Суткя” (учредителите на сдржението са 12 души, между които проф. Асен Карталов, Румен Вандев, Стефан Цигов) е да създадем условия и да популяризираме мъдростта на вековете, за да се върнат хората тук и да тръгнат по пътеките на своето далечно минало, което обединявайки ни, ще ни направи силни.
- Кое ви накара да искате да знаете за времената преди Христа? Обикновенно в нашия край се говори за времето преди и след помохамеданчването?
- Въпросът съдържа и отговора. Планината Родопи е съществувала от началото на света така да се каже и в нея са живели хора - тези хора, на които ние, родените и живеещи днес тук сме много, много далечни, но потомци. И мога да кажа съвсем отговорно, че самата планина породи в нас желанието да създадем сдружение “Суткя”. То се появи, докато обикаляхме през годините туристическите пътеки на ракитовския, костандовския и дорковския балкан.
Походите си съчетавахме с разговори с местните хора, с разкази за това кой какво е научил за местата, които сме посещавали. Така постепенно всяко кътче оживя и ни “заговори” с езика на хората от легендите и преданията. Така неусетно ние, планинарите, се превърнахме в изследователи и популяризатори на нашия роден край.
- Изследователи и популяризатори?
- Ами, да. За нас вече не е достатъчно само да се докосваме и да се любуваме на красотата на тази наша райска земя, да отпиваме глътки жива вода от Моминия кладенец под връх Сютка, да попиваме сила от дъбовете на Джурковица и вековните ели на Мантарица. Вече не ни е достатъчно само да “виждаме” останките от крепостите и светилищата на нашите пра-пра-пра-деди бесите и да “чуваме” грохота от битките за опазване на бащиното огнище и вярата. Ние вече знаем, че пророчествата на беските жреци, на Орфей и Вологес са за всички нас, живеещите днес, в нашето преломно време. Длъжни сме да си спомним, да научим великото си минало и хилядолетни корени, защото в противен случай сме обречени да останем без настояще и да се разпръснем като прашинки по света.
- Вярвате ли,че ще успеете?
- Дали вярваме? Убедени сме! Ние вече имаме последователи. Работим много добре с ученическия клуб “Приятели на природата” към СОУ “Св.Климент Охридски” с ръководител Снежана Попинова. Децата показаха изключително любопитство за далечното ни минало и за Орфей, те затова и спечелиха всички възможни награди от конкурса в Смолян.
Освен това ние, членовете на сдружение “Суткя”, работихме сериозно и се опитахме да съберем на едно място чутото от нас заедно с откритията и мненията на видни учени и историци свързани с нашия край. Така създадохме, ще го нарека сборника “Сказание за бесите, Орфей и Дионисиевото светилище”. Всеки може да се запознае с него на www.Syutka.hit.bg.
- Какви са плановете на сдружението занапред?
- Искам да кажа, а това е и мнението на членовете на сдружение “Суткя”, че не може да се съобразяваме с административните деления на държавата, когато става дума за нашето, на всички в Чепинската котловина минало. В този смисъл е много важно да работим заедно с хората от Велинград. Ние вече имаме едно общо участие това е инициативата на вашия Исторически музей и в.”Темпо” за публичното допитване за определяне чудесата на Чепинския край. Ние се надяваме съвместната ни работа да продължи и към досегашната ни подкрепа, оказвана от Община Ракитово и Държавното дивечовъдно стопанство в Ракитово, да се присъединят и институциите във Велинград, за да вървим всички заедно по пътеките на далечното ни минало, откривайки величието на корените си.
Веска Божкова
- Г-н Топчиев, как възникна идеята за създаването на сдружение “Суткя” и защо избрахте това име?
- Сдружението е учредено през август 2007 г. от група ентусиазирани планинари и се нарича “Суткя” - така както местните хора винаги са наричали връх Сютка. И днес непосредствено под връх Сютка (Суткя) има извор, представляващ бликаща вода от една цепнатина. Нарича се Момин кладенец, а на тракийски suk(а) има няколко значения: пукнатина, цепнатина, теснина и момиче - ще рече цепнатината, която е извор на живот. Преименуването на тракийското звучене Суткя в Сютка е станало вероятно по време на турското владичество. На турски “Сют” значи “мляко”. И понеже на върха има много варовик, мрамори и често е покрит с мъгли, възможно е да е вложен смисъл на “млечния, белия” връх.
Връх Сютка е привличал погледите и е удържал хората около себе си в продължение на хилядолетия. Този връх е “говорил” с гласа на бога на бесите Дионис и продължава да повтаря и за нас мъдростта на времето.
Целта на членовете и на съмишлиниците на сдружение “Суткя” (учредителите на сдржението са 12 души, между които проф. Асен Карталов, Румен Вандев, Стефан Цигов) е да създадем условия и да популяризираме мъдростта на вековете, за да се върнат хората тук и да тръгнат по пътеките на своето далечно минало, което обединявайки ни, ще ни направи силни.
- Кое ви накара да искате да знаете за времената преди Христа? Обикновенно в нашия край се говори за времето преди и след помохамеданчването?
- Въпросът съдържа и отговора. Планината Родопи е съществувала от началото на света така да се каже и в нея са живели хора - тези хора, на които ние, родените и живеещи днес тук сме много, много далечни, но потомци. И мога да кажа съвсем отговорно, че самата планина породи в нас желанието да създадем сдружение “Суткя”. То се появи, докато обикаляхме през годините туристическите пътеки на ракитовския, костандовския и дорковския балкан.
Походите си съчетавахме с разговори с местните хора, с разкази за това кой какво е научил за местата, които сме посещавали. Така постепенно всяко кътче оживя и ни “заговори” с езика на хората от легендите и преданията. Така неусетно ние, планинарите, се превърнахме в изследователи и популяризатори на нашия роден край.
- Изследователи и популяризатори?
- Ами, да. За нас вече не е достатъчно само да се докосваме и да се любуваме на красотата на тази наша райска земя, да отпиваме глътки жива вода от Моминия кладенец под връх Сютка, да попиваме сила от дъбовете на Джурковица и вековните ели на Мантарица. Вече не ни е достатъчно само да “виждаме” останките от крепостите и светилищата на нашите пра-пра-пра-деди бесите и да “чуваме” грохота от битките за опазване на бащиното огнище и вярата. Ние вече знаем, че пророчествата на беските жреци, на Орфей и Вологес са за всички нас, живеещите днес, в нашето преломно време. Длъжни сме да си спомним, да научим великото си минало и хилядолетни корени, защото в противен случай сме обречени да останем без настояще и да се разпръснем като прашинки по света.
- Вярвате ли,че ще успеете?
- Дали вярваме? Убедени сме! Ние вече имаме последователи. Работим много добре с ученическия клуб “Приятели на природата” към СОУ “Св.Климент Охридски” с ръководител Снежана Попинова. Децата показаха изключително любопитство за далечното ни минало и за Орфей, те затова и спечелиха всички възможни награди от конкурса в Смолян.
Освен това ние, членовете на сдружение “Суткя”, работихме сериозно и се опитахме да съберем на едно място чутото от нас заедно с откритията и мненията на видни учени и историци свързани с нашия край. Така създадохме, ще го нарека сборника “Сказание за бесите, Орфей и Дионисиевото светилище”. Всеки може да се запознае с него на www.Syutka.hit.bg.
- Какви са плановете на сдружението занапред?
- Искам да кажа, а това е и мнението на членовете на сдружение “Суткя”, че не може да се съобразяваме с административните деления на държавата, когато става дума за нашето, на всички в Чепинската котловина минало. В този смисъл е много важно да работим заедно с хората от Велинград. Ние вече имаме едно общо участие това е инициативата на вашия Исторически музей и в.”Темпо” за публичното допитване за определяне чудесата на Чепинския край. Ние се надяваме съвместната ни работа да продължи и към досегашната ни подкрепа, оказвана от Община Ракитово и Държавното дивечовъдно стопанство в Ракитово, да се присъединят и институциите във Велинград, за да вървим всички заедно по пътеките на далечното ни минало, откривайки величието на корените си.
Веска Божкова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023