Железопътната линия в участъка Септември - Добринище не е рентабилна поради силно занижения обем превози. Тази линия генерира загуби и създава тежки финансови проблеми за НК “Железопътна инфраструктура” (бившето БДЖ). Въпреки усилията не се наблюдава тенденция към увеличаване на товарните превози по линията Септември - Добринище, а това води до малък, крайно недостатъчен обем финансови средства за текущото поддържане и експлоатация на линията. Горните тревожни изводи са от писмо на генералния директор на Национална компания “Железопътни превози” инж. И. Пастушански до председателя на Общински съвет - Велинград Неджат Кехайов от 2 април 2002 г. Копие от писмото е изпратено и до президента, премиера, председателя на парламента, Министерство на транспорта и областния управител. Г-н Пастушански пише, че споделя изразената в декларацията на Общински съвет - Велинград тревога за бъдещето на жп-линията. За да не се стига до закриване на линията той предлага да се мобилизират всички организационни, структурни и финансови резерви от страна на всички заинтересовани институции и субекти в региона. Целта е да се увеличи чувствително обема на товарните превози с железопътен транспорт спрямо общия обем превози, а това да доведе до повече финансови постъпления.
В противен случай вариантите са два: закриване на линията или учредяване на концесия. Процедурата по закриване на линията е описана подробно: решението се взима от Министерския съвет с постановление по предложение на министъра на транспорта и съобщенията. Преди това се прави оценка за социалната и икономическа значимост на линията от министъра на регионалното развитие и благоустройството и становище за значимостта на линията за отбрана на страната, изготвено от министрите на отбраната и вътрешните работи. Нужно е и становище за влиянието на закриването върху екологичната обстановка от директора на РИОСВ плюс становища на други заинтересовани ведомство и областния управител.
Сложната и дълга процедура има и едно голямо предимство: тя дава време, за да бъде направен още един опит от страна на управата и гражданите на Велинград за спасяване на теснолинейката. Тук мнението, че линията не бива да се закрива, е единно. Но трябва упорито да бъде огласявано и защитавано, за да бъде чуто и от тези, които взимат крайните решения.
Темпо