Седмицата на гората, която се чества за осемдесет и трети път, е най-емоционалният празник за лесовъдската колегия. Вълнението е основателно, защото именно тези дни са време за равносметка. Всеки, който носи в сърцето си тази обич и тази професионална орис и нагласа, че да се нарече лесовъд, се пита: Дали изпълних отговорността си, свързана с опазването и умножаването на гората? Дали на своето поприще дадох своя дан? Дали устоях на съблазните, преборих несгодите и несигурността на времето, в което живеем - щото да съм горд със себе си и свършеното от мен, като професионалист? Дали...? И важната е оценката на обществото, защото в негова угода предците са ни завещали и напътили да отдадем себе си за мисията горите на България да бъдат вечен земен рай.
Мотото на тазгодишната Седмица на гората „Да посадиш дърво, да отгледаш надежда” звучи доста откровено, но и определено помпозно... Звучи като лозунг от миналото, но с една огромна разлика - тогава писанията, поне що се отнася до горския сектор, имаха реално отражение в действия. А сега...Сега надеждата към посаденото дърво е пречупена през болката на десетки и хиляди отсечени неправомерно такива. Със сигурност ще се намери кой да отсече дърво, но...има ли кой да посади дърво? И къде е тогава надеждата? Принцип, който се е наложил в почти всички страни, наши партньорки в Европейския съюз, заложен и в Закона за горите е, че е стопанисването на горите е задължително, независимо от тяхната собственост. Но прилага ли се този принцип на практика? Промените, които настъпиха в сектора Горско стопанство през последните години, изискват нов поглед върху основните проблеми, свързани със стопанисването на горите. От една страна, обществените прояви, свързани с различните ползвания от горите, дори с цената на нарушения, все още са на тревожно ниво. От друга страна, целенасочените действия за по-добро стопанисване на горите (включително отделянето им в самостоятелна агенция и предложените изменения в нормативната уредба) са противоречиви по отношение на възможностите за оптимизиране на ползите от горите и техните функции с обществените отношения.
Със сигурност не се използва значителна част от потенциала на българската гора! Защото въпреки водещата роля на дърводобива, като необходимо лесовъдско мероприятие и източник на средства за осъществяване на дейност в горите, не се използва ресурсът на гората по отношение на водното стопанство и питейната вода, туризма, лечебните растения и билки...Богатият опит и традиции при стопанисването на горите и дивеча, при залесяването и борбата с ерозията, в опазването на биологичното разнообразие, макар да бележат застой в годините на прехода, белязани с редуващи се и често безобразни „реформи”, са все пак някаква гаранция за умерен оптимизъм. От особено значение, разбира се, е и израстването на обществото до нивото на необходимата отговорност в мисленето и действията си по отношение на гората. Не на последно място е и нуждата от повишаване на професионализма на лесовъдската колегия. Тук искам специално да изтъкна ролята на българската лесовъдска наука, изразяващо се в предоставяне на научни разработки за практиката, адаптиране на полезния чужд опит и обучение на кадрите, защото за формиране на силна професионална колегия е необходимо тя да разполага със знания и възможности за решаване на проблемите на българското горско стопанство и за неговото развитие при новите условия при които живеем в страна членка на обединена Европа.
Разбира се, трудните делници на лесовъда са белязани с подобаващи празници. Въпреки поводите за умерен оптимизъм, важното е да го има! Важен е и фактът, че обществеността все още по достойнство оценява мисията на ”горските хора”, които със сигурност заслужават своята Седмица на гората. Честит празник на колегите от Професионалната гимназия по горско стопанство ”Христо Ботев”, Държавните лесничейства „Чехльово” и „Селище”, Държавните дивечовъдни станции ”Алабак”, “Чепино” и „Ракитово” и лесовъдите ветерани .
инж. Ангел Ферезлиев, ръководител на Опитна база за иглолистните гори към Институт за гората-БАН, Велинград