

ТЕМПО КОМЕНТАР: Един път стомна за вода, втори път стомна за вода...
Публикувано на 02 Apr 2008 08:53
Много пъти през изтеклата седмица по повод инцидента с падналия покрив на училище чукахме на дърво, повтаряхме, че е чудо, благодарихме на Господ, че нямаше пострадали. С пълно право: чудо е! След толкова трагедии из България, можем да изживеем облекчението и катарзиса, че при нас не се случи. И много ще сбъркаме, ако потънем в успокоение. Далеч по-важно е да си спомним народната приказка за стомната за вода, която на третия път се счупила.
Преди повече от година в двора на същото училище също се случи “чудо”: момче се размина на косъм от падащо баскетболно табло. На пожар бяха взети спешни мерки и всички баскетболни табла бяха отрязани, за да не представляват опасност за децата. Не мина много време и опасността връхлетя - този път не нещо като прогнилото от годините табло, а от от новия, скорошно ремонтиран покрив. Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода... Трети път просто не трябва да има! И сега въпросът е какво трябва да направим, за да не стават здравето и животът на нашите деца заложник на чудеса.
Трябва да изискваме максимално строг технически и финансов контрол за ремонти на учебни сгради; максимален професионализъм от проектанти, изпълнители, надзорници; максимална отговорност от инвеститорите (в случая - и общината), които с подписа си одобряват и плащат свършената или несвършената работа.
Крайно време е да спрем да гледаме през розови очила на обектите, направени или ремонтирани по даден проект или програма. Дълго възприемахме дошлите сякаш наготово пари като харизан кон, на който не трябва да гледаме зъбите и само под сурдинка се говореше, че работата не е достатъчно качествена, че пари от проекти изтичат в много посоки. Случаят с некачествения ремонт в СОУ “Св.св. Кирил и Методий” съвсем не е единичен, той просто е най-драстичният. Но когато става въпрос за безопасността на децата, нямаме право на абсолютно никакви компромиси. Затова нека истината да излезе наяве, да не се отлага безкрайно във времето, да се посочат конкретните виновници. Тежка е и задачата на общината: от този месец училищата са на делегирани бюджети, финансовият им недоимък ще е още по-голям. Обаче не може да има по-първостепенна грижа от тази за децата и общината ще трябва да напрегне всичките си финансови сили, за да помага. И още: да контролира и то най-строго и безкомпромисно. Защото нашите деца не са приказни герои като Алиса в страната на чудесата и не можем да се уповаваме само на чудеса.
Преди повече от година в двора на същото училище също се случи “чудо”: момче се размина на косъм от падащо баскетболно табло. На пожар бяха взети спешни мерки и всички баскетболни табла бяха отрязани, за да не представляват опасност за децата. Не мина много време и опасността връхлетя - този път не нещо като прогнилото от годините табло, а от от новия, скорошно ремонтиран покрив. Веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода... Трети път просто не трябва да има! И сега въпросът е какво трябва да направим, за да не стават здравето и животът на нашите деца заложник на чудеса.
Трябва да изискваме максимално строг технически и финансов контрол за ремонти на учебни сгради; максимален професионализъм от проектанти, изпълнители, надзорници; максимална отговорност от инвеститорите (в случая - и общината), които с подписа си одобряват и плащат свършената или несвършената работа.
Крайно време е да спрем да гледаме през розови очила на обектите, направени или ремонтирани по даден проект или програма. Дълго възприемахме дошлите сякаш наготово пари като харизан кон, на който не трябва да гледаме зъбите и само под сурдинка се говореше, че работата не е достатъчно качествена, че пари от проекти изтичат в много посоки. Случаят с некачествения ремонт в СОУ “Св.св. Кирил и Методий” съвсем не е единичен, той просто е най-драстичният. Но когато става въпрос за безопасността на децата, нямаме право на абсолютно никакви компромиси. Затова нека истината да излезе наяве, да не се отлага безкрайно във времето, да се посочат конкретните виновници. Тежка е и задачата на общината: от този месец училищата са на делегирани бюджети, финансовият им недоимък ще е още по-голям. Обаче не може да има по-първостепенна грижа от тази за децата и общината ще трябва да напрегне всичките си финансови сили, за да помага. И още: да контролира и то най-строго и безкомпромисно. Защото нашите деца не са приказни герои като Алиса в страната на чудесата и не можем да се уповаваме само на чудеса.
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023