Как (не) ни защитава държавата
Публикувано на 12 Feb 2008 09:47
Писмото на г-жа Кривошийска поставя немаловажен въпрос, който бе повдигнат на страниците на в. “Темпо” още през в бр. 34 от 2006 г. със статията на магистъра по енергетика инж. Георги Бучков “Къде е контролът върху базисните станции за GSM?”. Тогава отговорните на местно ниво институции изобщо не реагираха и не дадоха отговор как те изпълняват своите задължения по осъществяването на такъв контрол. Но проблемът не само че не изчезна, а се задълбочава с увеличаването на броя на излъчвателни станции в рамките на Велинград.
По конкретния проблем на г-жа Кривошийска потърсихме мнението на г-н Сергиев, домоуправител на блока. Според него решението на съкооператорите е взето с мнозинство - 18 са “за”, само трима са “против”. На базата на това решение общината е издала разрешително и е сключен договор. Ако се тръгне към разваляне на 10-годишния договор, съкооператорите ще трябва да платят солена неустойка.Вместо това с парите от наема блокът може да бъде саниран, което ще е добре за всички живеещи в него. Колкото до това, че излъчвателната антена е монтирана точно над жилището на несъгласната с това г-жа Кривошийска, г-н Сергиев обясни, че покривът е обща собственост на жилищната кооперация и всеки съкооператор притежава само идеални части от него.
С въпроса как общината издава разрешителното се обърнахме към главния архитект Тодор Енев. Пътят до подписа върху разрешителното е дълъг. В България има само една специализирана лаборатория, през която минават всички проекти за бъдещи излъчвателни станции на мобилни оператори. Лабораторията е към Националния център за опазване на общественото здраве и нейн завеждащ е ст.н.с. М. Израел. В нея се проверява дали проектът отговаря на нормите за миниватове облъчване. Ако е в нормите, НЦООЗ дава положителна хигиенна оценка на приемно-предавателната станция. Следва становище на Министерството на здравеопазването и подпис на ресорния зам.-министър.
В същото време по искането за поставяне на излъчвателна станция се произнасят със свои актове държавната и районната инспекция по национален строителен контрол. При положителни становища от всички тези институции общината също дава разрешение, обясни арх. Енев и показа дебела папка, пълна с разрешителни за монтирането на станции на мобилни оператори във Велинград.
Важно е да се знае, че след построяване на станцията лабораторията трябва да дойде на място и с техника да установи дали излъчването е равно на заложеното в одобрения проект. При пускане в пробна експлоатация обектът подлежи на санитарен контрол чрез замервания. Дали обаче това се случва на практика? Ясно е, че общината няма да плати за подобни замервания. Пречката не е само финансова - същото Министерство на здравеопазването задължава общините да оказват съдействие на операторите, които имат лиценз за далекосъобщения.
Къде тук има място за правата на гражданите? В цитираната статия на инж. Бучков бе посочено, че според доклад на Световната здравна организация приетите в България норми за излъчване са 100 (!) пъти над тези в ЕС. Но за държавата България този доклад не е ратифициран от нея документ и затова не е длъжна да се съобразява с него.
За гражданите остава една единствена, много малка утеха. Ако държавата България спазва поне наредбите на своите министерства, то би трябвало стопанинът на базисна станция чрез замервания да направи “топографска” карта на нивата на облъчване и да очертае хигиенно-защитни зони. След това стопанинът трябва да уведоми Общинския съвет за резултатите от замерванията, а съветът да уведоми населението в района на базисната станция. Ако не друго, поне ще сме информирани. Ето така наредбата на МЗ възлага на Общинския съвет една функция, която досега във Велинград е абсолютно подценена. Но при положение, че в момента районната прокуратура е сезирана от граждани и че над централния площад вече се издигат няколко антени, време е нашите общински съветници да изпълнят задълженията, вменени им от държавата. Това засега май е последната “сламка”, за която да се хване българският гражданин, питащ къде са неговите права. Другият вариант е да троши пари по съдебни дела, където да се яви в ролята на малкия Давид срещу големите Голиатовци от далекосъобщителния бранш.
Елена Баева
С въпроса как общината издава разрешителното се обърнахме към главния архитект Тодор Енев. Пътят до подписа върху разрешителното е дълъг. В България има само една специализирана лаборатория, през която минават всички проекти за бъдещи излъчвателни станции на мобилни оператори. Лабораторията е към Националния център за опазване на общественото здраве и нейн завеждащ е ст.н.с. М. Израел. В нея се проверява дали проектът отговаря на нормите за миниватове облъчване. Ако е в нормите, НЦООЗ дава положителна хигиенна оценка на приемно-предавателната станция. Следва становище на Министерството на здравеопазването и подпис на ресорния зам.-министър.
В същото време по искането за поставяне на излъчвателна станция се произнасят със свои актове държавната и районната инспекция по национален строителен контрол. При положителни становища от всички тези институции общината също дава разрешение, обясни арх. Енев и показа дебела папка, пълна с разрешителни за монтирането на станции на мобилни оператори във Велинград.
Важно е да се знае, че след построяване на станцията лабораторията трябва да дойде на място и с техника да установи дали излъчването е равно на заложеното в одобрения проект. При пускане в пробна експлоатация обектът подлежи на санитарен контрол чрез замервания. Дали обаче това се случва на практика? Ясно е, че общината няма да плати за подобни замервания. Пречката не е само финансова - същото Министерство на здравеопазването задължава общините да оказват съдействие на операторите, които имат лиценз за далекосъобщения.
Къде тук има място за правата на гражданите? В цитираната статия на инж. Бучков бе посочено, че според доклад на Световната здравна организация приетите в България норми за излъчване са 100 (!) пъти над тези в ЕС. Но за държавата България този доклад не е ратифициран от нея документ и затова не е длъжна да се съобразява с него.
За гражданите остава една единствена, много малка утеха. Ако държавата България спазва поне наредбите на своите министерства, то би трябвало стопанинът на базисна станция чрез замервания да направи “топографска” карта на нивата на облъчване и да очертае хигиенно-защитни зони. След това стопанинът трябва да уведоми Общинския съвет за резултатите от замерванията, а съветът да уведоми населението в района на базисната станция. Ако не друго, поне ще сме информирани. Ето така наредбата на МЗ възлага на Общинския съвет една функция, която досега във Велинград е абсолютно подценена. Но при положение, че в момента районната прокуратура е сезирана от граждани и че над централния площад вече се издигат няколко антени, време е нашите общински съветници да изпълнят задълженията, вменени им от държавата. Това засега май е последната “сламка”, за която да се хване българският гражданин, питащ къде са неговите права. Другият вариант е да троши пари по съдебни дела, където да се яви в ролята на малкия Давид срещу големите Голиатовци от далекосъобщителния бранш.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023