Атанас Водев, директор Бюро по труда - Велинград:
Беше масова практика, сега е ограничена
Голям проблем на пазара на труда във Велинград е, че по-голямата част от търсещите работа са с основно и по-ниско образование. Това са хора без специалност и не отговарят на изискванията на работодателите. В основната си част това са регистрираните в Бюрото по труда живеещи в малките населени места и тези, които се самоопределят като роми. Всички те почти нямат реализация на пазара на труда и разчитат предимно на програмите за временна заетост. След промените в нормативната уредба дирекцията прие 6-месечен план за действие, насочен точно към тази целева група, която трябваше да загуби социални помощи. След взетите от нас мерки от 1100 души само 200 отпаднаха от финансово подпомагане, но поради отказ от тяхна страна да се включат в различните програми за работа и обучение. При настоящата ситуация не може да се говори за професия „безработен” в общината. Голяма част от тези хора са просто обречени да стоят без работа именно заради изборените от мен по-горе условия. Разбира се, има и такива, които умишлено злоупотребяват, възползвайки се от всички възможности, които държавата дава. Едни предоставят болнични, за да не започнат работа, а други пък работят без договори при рабтодател и в същото време остават регистрирани в Бюро по труда и продължават да получават обезщетение при безработица. За разлика от минали години, когато това явление бе масова практика, броят на тези лица сега е значително ограничен. Причината е в честите и ефективни проверки от Агенция по заетостта и Инспекция по труда.

Михаил Александров, работодател:
Месечните помощи демотивират хората да търсят работа
Определно във Велинград има такава категория хора. Те просто препочитат да стоят на Борсата и да взимат някакви минимални пари 150-200 лева, не знам колко точно, вместо да работят сериозно. В същото време, когато пък ние сами, без посредници решим да търсим хора и им предложим възнаграждение, доста често ни се отговаря ,че те нямат нужда да работят, защото и без да го правят, парите си ги взимат под формата на социални помощи. Според мен тези институции подпомогат по някакъв начин нежеланието на определена група хора да работят. Това, че им се дават месечни помощи, ги демотивира и те нямат стимул да търсят активно работа. А работодателите постоянно обявяват свободни работни места. В нашия бранш има търсене на сервитьори, бармани, камериери, готвачи. Проблем с липсата на работна ръка е и това, че младите и работоспособни хора отдавана са напуснали града и са в чужбина, а тези, които ни пращат или успяваме да намери сами, не винаги отговарят на нашите изисквания и доста често са без квалификация. Училищата в града също не предоставят напълно квалифицирани кадри, а и доста от тези млади хора също предпочитат да работят извън Велинград. Прогнозирам, че съвсем близко е времето, в което и ние както Банско, ще търсим работна ръка отвън. Няма начин това да не стане предвид интензивното строителство на нови туристически обекти.
Парадокс: висока безработица и липса на кадри
Официално всички безработни предпочитат да са на работа, но неофициално голяма част от тях наистина са доволни от парите, давани им наготово от различните социални институции. В същото време тези хора продължават да бъдат неграмотни и без всякаква професионална квалификация или ако имат такава, след година или две бездействие губят трудови навици. Така в общината се получава парадоксът: наличие на сравнително висок процент безработица, докато в същото време работодатели упорито търсят и за съжаление често не успяват да намерят хора за обявените от тях работни места. И ако тази година дирекцията Бюро по труда все пак успява да намери механизми много от тези нискоквалифицилани безработни да получават някакви финансови средства чрез различните програми и мерки за заетост, то изобщо не ясно дали догодина ситуацията ще бъде идентична и дали липсата на подобни мерки няма да доводе до социално напрежение именно заради отпадането на голяма група хора от всякакъв вид парично подпомагане.
В същото време като страна на членка на ЕС България отваря вратите си и за безработни от други краища на света. Вече се говори за внос на работна ръка от Украйна, Китай и Виетнам. Дали и ние българите, като едни испанци или англичани, ще започнем да протестираме срещу тази чужда и многобройна работна ръка, усещайки, че няма как да запазим ситуацията, в която хем да можем да се измъкваме и да заобикаляме правилата, хем в същото време да продължаваме да взимаме парите, който държавата ни дава без да полагаме усилия за тях? В последното е сладостта на професията “безработен”, но краят на този социален лукс все някога ще дойде.