Райна Георгиева е на 22 години, зодия Близнаци, има един син. Разказва ни за един от големите магазини за дрехи втора употреба във Велинград, който се намира в блока “Орфей”: При мен така се стекоха обстоятелствата и в един момент се оказа, че трябва да “ръководя” и да отговарям за един от многото магазини за дрехи “втора употреба” в града ни. За никой не е тайна, че безработните са много и според мен това е причината толкова много хора, не само млади, да заминат за чужбина. Така направиха и родителите на съпруга ми и оставиха магазина на нас, т.е. на мен. Аз съм в неплатен отпук по майчинство и времето ми е разделено между детето и магазина. Трябва да призная, че не е лесна работа да се работи в магазин, та дори той да е за стока втора употреба, защото трябва и си в контакт с много хора, различни по възраст,образование и бих казала най-вече по възпитание. Но признавам, че работата в магазина ме научи и на много неща и бих казала на първо място да се усмихвам, без значение как се чувствам в момента, да съм търпелива с клиентите и да им показвам колкото се може повече неща. Освен това, в днешното време, в което живеем, а няма защо да се заблуждаваме - ние живеем в много трудно време като сме принудени да поставим на първо място “оцеляването”, често се превръщам в “слушател-отдушник” на хорската болка. Слушайки разбирам, че не само на мен ми е трудно и някак си като че ли станах по-търпелива, по-мъдра може би. Дали хората купуват? Да, купуват не толкова както преди, но купуват. Убедих се, че пазаруват в магазина не само заради по-ниските цени на стоката и липсата на пари в семейните бюджети. Те пазаруват от магазините втора употреба най-вече заради качеството и разнообразието на стоката. В същото време трябва да призная, че клиентите винаги когато пазаруват, го правят с “едно на ум”. Затова и съм убедена, че магазините за втора употреба, колкото и много да са в нашия град, “не взимат” от клиентите на шивачките. Хората винаги се опитват, въпреки немотията, при повод или при по-специален случай в живота си, да си ушият нещо ново, направено специално за тях. Забелязала съм също, че в нашия град има и не малко ексцентрични хора. Те влизат в магазина за втора употреба и купуват по много, казват, защото искали да са различни, а не могат да намерят другаде това разнообразие като нас, а и не могат да си позволят ушиването на толкова дрехи, колкото си купуват от такъв магазин. И още нещо ми е направило силно впечатление: че никой на никого не помага. Например влизат в магазина приятелки или колежки - едната купува много, другата си е харесала нещо дето има дума за 2 лева, но не може да си го позволи, а приятелката не й предлага помощ в момента. Особено се чувствам тъжна, когато е ставало дума за детска дрешка. Имам много такива случай и си признавам,че ме боли. В края на разговора ни искам да си призная честно още нещо: аз не съм видяла млади хора зле облечени, въпреки трудностите. И знаете ли защо е така? Защото въпреки всичко сме смели щом като имаме по едно, а даже и по две деца.” Записа Веска Божкова