Искам да разкажа за тежкото положение, в което се намираме и за добрите съседи, които имаме. Съпругът ми се разболя тежко през 1998 г. Не ми беше лесно, но все пак се справях. През юни 2001 г. положението се влоши и лекарите бяха категорични, че без кислород няма да може да живее. Не знаех какво да правя. Бях много притеснена и объркана, защото и аз съм с артритно заболяване, трудно се движа, имам пердета на очите и не виждам добре. Постоянно плачех и не можех да предприема нищо. Пари нямахме, а трябваше да се купи апарат за кислород и медицинска бутилка. Тогава нашият съсед Стоян Стамов и братът на съпруга ми осигуриха апарата и всичко необходимо. И оттук нататък започна голямого тегло. Всеки шести ден 9 месеца вече ние зареждаме бутилката срещу 10 лева плюс 5 или 7 лева такси за превоз, защото фирмата се намира извън града. Имам заем, който не мога да върна. Продадохме инструментите на съпруга ми, който беше отличен монтьор, и други неща от къщи. Пенсиите е абсурдно да ни оправят. Принудих се да потърся подкрепа от кмета. Въпреки оплакванията на някои хора, че бил груб и не обръщал внимание, аз не мога да повярвам, защото ме прие много дружелюбно, успокои ме и ме посъветва да подам молба до “Социални грижи”. Обаждах се няколко пъти там, но отговорът беше, че нямат пари, че са ни големи пенсиите и сме нямали право. Миналата година ни дадоха 100 лева, пенсията на съпруга ми е 134 лева, а моята 50 лева. С тези пари мога ли да купувам кислород плюс такси плюс лекарства и храна като за болен човек? Но за сметка на това имаме чудесни комшии, приятели и куп добри хора. Материално не могат да ни помагат, защото в това кризисно време на никой не стигат парите. Но за други неща ни помогнаха. Искам да благодаря на г-н Римпев и съпругата му, на Цветан Върбовски и Серафим Арапов, които ми докараха по малко дърва без да платя нито лев. Благодаря на съседите и приятелите ни - бъдете живи и здрави! Ако не бяхте вие, не знам как щяхме да оживеем през тази тежка зима! Благодаря на съседа Ст. Станов, на Стоянка Папазова, на сем. Бъчварови, Соня и Илия, на Катето Добрева, Митко Чорбов и неговата майка кака Величка, на Митко Банчев и съпругата му, Теньо и Тина Терзийски, Кольо Булакиев, Любка Марова, Мария Патинова, също и на директора на Горско стопанство “Велинград”. Бъдете все така доби и човечни. Мария Ангелова