

Ние продължаваме
Публикувано на 16 Oct 2007 09:33
Господ е създал света за 6 дни, а управляващите за толкова не се усетиха, че 70% от учителите стачкуват. Трябваха им още 6, за да започнат “седенката”, а на 15-тия ден се скриха зад огражденията и полицейските кордони от “искрата любородна” на учителите.
На този 15-ти ден представители на стачкуващите учители от общините Велинград - над 120 човека и Ракитово - над 50 човека се включиха в националния митинг в София. Нашият лъч започваше от стадион “В. Левски”. Усещането ни напомни митингите от 1997 г. - многобройна жива река се движи към центъра, хората ни окуражават от входове и балкони, в очите ни напират сълзи.
Независимо колко ни изкарват продажни вестници, телевизии и радиостанции - ние бяхме много! До смачканите от системата “даскали” се бяха наредили млади колеги, за които се надяваме, че ще имат достойни старини. Възмущението, освен с викове и музикални инструменти, бе изразено с плакати - истински шедьоври и ако имаше от другата страна кой да ги прочете и най-вече да ги разбере, щеше да е наясно, че толерантността на учителите е свършила и е време не за “разтуряне на седенката”, а за вникване в същинските проблеми на образованието и тяхното не повърхностно, а далновидно решаване. Но, уви! На 15-тия ден те се скриха, а през следващите дни пак ни унижиха с некомпетентност и безразличие. За жалост днешните политици са живият пример, че образованието (не само у нас) произвежда и дефектни стоки.
Ние продължаваме. Въпреки 7-те лъжи по повод стачката, въпреки тенденциозното отношение на медии, въпреки “смешния плач” на родителите. Ние продължаваме, защото искаме наистина “учител” да звучи гордо.
Невена Павлова
Независимо колко ни изкарват продажни вестници, телевизии и радиостанции - ние бяхме много! До смачканите от системата “даскали” се бяха наредили млади колеги, за които се надяваме, че ще имат достойни старини. Възмущението, освен с викове и музикални инструменти, бе изразено с плакати - истински шедьоври и ако имаше от другата страна кой да ги прочете и най-вече да ги разбере, щеше да е наясно, че толерантността на учителите е свършила и е време не за “разтуряне на седенката”, а за вникване в същинските проблеми на образованието и тяхното не повърхностно, а далновидно решаване. Но, уви! На 15-тия ден те се скриха, а през следващите дни пак ни унижиха с некомпетентност и безразличие. За жалост днешните политици са живият пример, че образованието (не само у нас) произвежда и дефектни стоки.
Ние продължаваме. Въпреки 7-те лъжи по повод стачката, въпреки тенденциозното отношение на медии, въпреки “смешния плач” на родителите. Ние продължаваме, защото искаме наистина “учител” да звучи гордо.
Невена Павлова
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023