

“Жираф” - за нашия живот втора употреба
Публикувано на 28 Aug 2007 08:31
За нашия живот втора употреба - употребявани политици, мебели, коли, дрехи; за нашата бедност в отлично състояние; за пълната, безусловна, абсолютна идиотщина, която ни заобикаля - за всичко това разказва Станислав Стратиев в пиесата си “Жираф”. Велинградчани имаха възможността да я видят на сцената на читалище “Отец Паисий” на 23 август в изпълнение на актьорите от Сатиричния театър Васил Попов, Димитър Манчов, Веселин Цанев и Пламен Сираков.
В “Жираф” авторът на знаменитите “Сако от велур”, “Римска баня”, “Балкански синдром”, “Рейс” отново показва родните наши абсурди, които ни съпътстват всеки ден и на всяка крачка. Те са на битово ниво: за архитекта със скъсано копче на панталона, който в цял блок не може да намери безопасна игла и в шивашкото ателие научава истината, че “пред копчето всички са равни” и за университетския преподавател, който живее в панелка и няма овца, но трябва да плаща данък за несъществуващото добиче в името на развитието на българското животновъдство. Но тези битовизми водят към горчиво-смешните изводи за нашата вековна недостатъчност, за това, че в тази държава никой и нищо не си е на мястото, че ерзац-животът ни е пълен с некачествени заместители.
Публиката посрещна и изпрати топло и с много аплодисменти добре познатите Васил Попов, Димитър Манчов и Пламен Сираков. Истинското откритие за зрителите бе Веселин Цанев, който направи запомнящите се роли на архитекта и езиковеда.
Елена Баева
В “Жираф” авторът на знаменитите “Сако от велур”, “Римска баня”, “Балкански синдром”, “Рейс” отново показва родните наши абсурди, които ни съпътстват всеки ден и на всяка крачка. Те са на битово ниво: за архитекта със скъсано копче на панталона, който в цял блок не може да намери безопасна игла и в шивашкото ателие научава истината, че “пред копчето всички са равни” и за университетския преподавател, който живее в панелка и няма овца, но трябва да плаща данък за несъществуващото добиче в името на развитието на българското животновъдство. Но тези битовизми водят към горчиво-смешните изводи за нашата вековна недостатъчност, за това, че в тази държава никой и нищо не си е на мястото, че ерзац-животът ни е пълен с некачествени заместители.
Публиката посрещна и изпрати топло и с много аплодисменти добре познатите Васил Попов, Димитър Манчов и Пламен Сираков. Истинското откритие за зрителите бе Веселин Цанев, който направи запомнящите се роли на архитекта и езиковеда.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023