След “Тъжният ловец” през 1994 г. и “Мигът на вятъра” през 2003 г. Румен Русков написа нова книга с разкази - “Нараненото утро”. Тя е повод за срещата ни с един от най-самобитните творци във Велинград, горски служител по образование и професия, поет по душа и начин на писане, истински свързан с природата.

- Поетът Иван Коев, който е съставител на новата ви книга, казва “Трета книжка разкази - и пак за Гората!”. Защо гората е вашата голяма и постоянна тема?
- Искам да подсетя хората, че това е първичното. По служебна нагласа аз съм горски, но по-важното е, че първичното около нас е това - природата, гората, дивите животни. Хората трябва да търсят у себе си първородното, а през първите си 7 години всяко живо същество има определен контакт с природата.
- Книгите ви за гората носят заглавия като “Тъжният ловец” и “Нараненото утро”, които подсказват песимизъм. Песимист или оптимист сте?
- Оптимист, естествено! Аз не съм “тъжен ловец” или тъжен човек, но това е моят начин да провокирам. Обичам провокацията в добрия смисъл на думата. Във всяко проявление в природата виждам аналогия с нещо в обществото. В едно творчество трябва да бъде водеща емоцията, а не темата. В случая с гората творецът тряба да провокира първородното у човека, неговия вътрешен усет, силата на кръвта.
- Пишете за “надеждата, която ни подлъгва да живеем невинно, когато всички сме виновни”?
- Ръководя се от принципа на Ницше, че преди да търсиш вина в другите, трябва да я намериш в себе си. Преди да гледаме “на пакост”, трябва да сме на ти със себе си. В природата ритъмът, който е изграден, е благоприятен за това, че знаят всяко нещо в какво съотношение и в какъв ритъм да си общуват. Докато хората напоследък много се изнервихме, времето ни се движи много бързо. Давам всичко от себе си, за да покажа, че трябва да сме близо до това, което сме били. В гората контактувам с такива земни хора - естествени, непринудени. Този контакт дава творческа енергия. А в нашето изнервено време като че ли ни останаха сетива само за пари и надмощие. Но трябва да помогнем на хората да имат малко земна радост, другото идва от само себе си.
- Сюжетите на разказите ви почиват ли на действителни хора и случаи или ги измисляте?
- Събирателно - действителни случаи, които не са предадени едно към едно, а като събирателни образи на едно явление. Обичам Джек Лондон и начина му да пише не разказ за самия разказ, а как може човек за съжителства с животното, както е в “Белият зъб”. В моите разкази пиша за лова като преживяване, като ритуал - важно е човек да гледа на свободното си време като на ценност, а ние тогава правим всичко друго, освен да се вглъбим в себе си.
- Имате хубав разказ за Кръстава и за хората, които живеят там. Смятате ли, че днес политиката наруши хармонията в междуличностите ни отношения?
- И да не си го помисляме! Само това да не стане! Не трябва да сме след политиката и политиците, а всеки сам да взима решения и да си носи отговорността. Трябва да се борави много фино. Ние имаме такава обществена конфигурация, че не можем да си позволим да парадираме кой какъв е. Човек трябва да се адаптира географски, да направи компромис, за да провокира компромис и у този до себе си. И да не се вдига знамето на парадността. Имаме врата и тя е Гората.
- Сочите като пример за човека силата и могъществото на бука с неговите корени, клони, сила и хъс за живот?
- Букът го има во веки веков по нашите географски ширини. Аз не обичам да вдигаме човек за афиш. Трябва да има традиция, нещо доказано. Около нас има много стойностни хора - чрез тях ще тръгнем! Човек не трябва да се блазни, когато му попадне попътен вятър и хиялди платна. В ежедневието ни не трябва да има надхвърляне, а да виждаме нещата по човешки, с по-голямо разбиране и мислене. Да гледаме надолу - към подрастващите. Аз търся не читател, а събеседник, търся допирни точки дали има такива като мен!
Точката на този разговор слага Иван Коев, който казва: “Румен Русков - това е гората и животните, а неговата борба е за хората - за децата и поколенията”.
Ако и вие имате сетива за заобикалящата ни природа, на страниците на “Нараненото утро” ще намерите сродна душа, интересен събеседник и оптимист, чиято вяра в Гората възражда най-доброто в човека.
Елена Баева