Неделчо Ганчев има собствен цех за безалкохолни напитки във Велинград, където произвежда над 20 вида газирани напитки. Започнал е преди 10 години и за толкова време е натрупал доста опит в условията на местния пазар. Определя днешната ситуация като борба за оцеляване, защото:

“На 24 май ще станат 10 години, откакто работя в този бранш. Преди около 5 години работата беше съвсем друга: в цеха имаше 8 човека, които работеха на две смени. Плюс домашните работехме общо 15 човека. Сега сме майка ми, жена ми и аз. И за нас даже няма работа.
Винаги съм бил точен към държавата и нейните изисквания: данъци, осигуровки, патенти - всичко съм плащал, както го пише в големите книги. Работя със собствени етикети, което също е трудно. Цехът ми има акт 16. Само за документите за него съм платил огромна сума, която няма никаква възвръщаемост. Самото изкарване на акт 16 по законния начин беше година и три месеца ходене по мъките при “уважаемата” арх. Романска.
По отношение на производството: работим с машина, програмирана от института в Пловдив, изследвана е, изискванията са спазени на 100 процента. Цехът е с парно отопление на нафта, но в момента работи с трици и талаш по обясними финансови причини.
Новото изискване плюс патентите да се доплаща по 5 лева на квадратен метър още повече влошава ситуацията. Патентът за нас ще стане над 800 лева. Чува се, че това изискване може да бъде отмемено от парламента, но докато не го видя в Държавен вестник, вече на приказки не вярвам. Ако отпадне, горе-долу ще е добре. До 16 октомври миналата година имах работници, но трябваше да се разделим поради простата причина, че не можеше да се плащат заплати и осигуровки. Мъчих се да запазя хората, защото работят вече от 7-8 години, опитни са, знаят си работата, заедно с някои от тях са минали най-хубавите ни години.
От 10 години работата прогресивно намалява. Моите наблюдения са, че през лятото има работа, през зимата пада, а през следващото лято обаче не се увеличава, а е като през зимата и т.н. Работя с около 30 търговски обекта във Велинград. Преди години зареждахме по два пъти на ден, а сега - веднъж на две седмици. Не е заради конкуренцията: преди 10 години във Велинград имаше около 25 цехчета за безалкохолни напитки, сега са 3-4 основни цеха, но работа няма. Зимата беше много тежка, не се караха безалкохолни напитки от Пазарджик и Пещера, обаче работата не се увеличи. Стигаме до извода, че хората нямат пари. Моето производство е за хора от средната класа, която не знам дали съществува, но тези хора нямат пари. Покрай празниците преди се купуваше по каса бира и каса безалкохолно. Сега болшинството хора купуват по 2-3 безалкохолни и 2-3 бири. Тази година празникът Бабинден, който знаете как се чуства във Велинград, не се усети. За Коледа и Нова година - същото, просто един по-силен ден. А сме работили до 21 часа на 31 декември и сме затваряли не защото няма клиенти, а за да празнуваме и ние. На 31 декември 2001 година приключихме в 13 часа на обед.
Стараем се да увеличаваме асортимента: преди имахме 5, а сега 22 асортимента. По отношение на цените работим на ръба между фалита и печалбата. 30% от асортимента продаваме почти на загуба, а 70% на минимална печалба. Официално навсякъде казват, че инфлация в България няма, но просто неусетно, “с памуче” се увеличава всичко. Като крайни производители ние не можем да вдигнем цените, защото и сегашните се струват високи на хората. Истината е, че нямаме работа, защото хората нямат пари. Ако някой им даде, ще тръгне и нашето производство. Имам пазар и по Южното Черноморие. От 4 години работя там - и там спадът е същият. Във Велинград туристическият сезон не се усеща, сега и македонците се оплакват, че тук им е скъпо. На тоя етап някак се справяме. Като всички хора и ние сме се свили до ента степен. Спасява ме това, че макар и амортизирани колите, поне имам с какво да ги заменям, ако не развалят. В момента работим с мисълта да не затворим вратата на цеха, да запазим техниката, говорим за оцеляване. Не е толкова важно държавата да ни помогне - аз не искам безлихвени и други кредити, защото и чисто нови коли да купя, и нови машини да пусна, пак няма пазар. Важното е хората да имат пари, пък после аз знам как да се оправям. Сега да захванеш нещо ново трябват много пари, опитвал съм с допълнителни неща като метални капачки и концентрати. В края на краищата - 10 години минаха в тоя цех, трябва да бъдем оптимисти и да се борим за работата си.”
Записа: Елена Баева