Избори, етническа идентичност и политика
Публикувано на 29 May 2007 09:44
Постоянното присъствие и областните председатели на Земеделския народен съюз (ЗНС) избраха новооткрития СПА-клуб “Бор”, за да проведат на 26 и 27 май семинар на тема “Културна и етническа идентичност в Европа”. Форумът се организира от областното ръководство на ЗНС, тъй като лидерката Екатерина Каферинова отговаря по тази тема в ПП на партията. Според председателя на ЗНС Стефан Личев е много важно какво от нашите традиции ще покажем в Европа, защото сега лицето на България там е корупцията и престъпността. Семинарът бе с подкрепата на холандската фондация “Едуардо Фрай”, чийто председател д-р Ян ван Лаарховен бе гост и лектор на събитието.
Лекции пред участниците представиха проф. Георг Краев, който говори за европейските паралели в обичаите, традициите и митологията на българите и др Николай Ников, чиято тема бе за семейството, българските празници и традиции в контекста на европейската култура. След това се състоя дебат на тема “Европа - взаимодействие или конкуренция на културите”. В неделя теорията бе проверена на практика с гостуване в Кръстава, където кметът М. Еюпов от ЗНС и домакините от селото показаха местните традиции.
Потърсихме коментар по темата на семинара и по актуалния въпрос за резултатите от изборите за депутати за Европейския парламент: д-р Ян ван Ларховен, председател на фондация “Едуард Фрей”, генерален секретар на Бенелюкс, бивш вицепрезидент на Християн-демократическата партия: Радвам се, че ЗНС повдига темата за етническото и културно разнообразие. Ако по тези въпроси не се работи внимателно, етническите и културни различия могат да се превърнат в заплаха. За изборите за ЕП след 2 г. трябва обединение на десните партии в името на обща политическа цел и идеология. Ако се постигне консолидация в център-дясно, каквито усилия се правят, ще е добре за всички. След резултатите от 20 май повече хора ще разберат, че е мъдро да се постигне консолидация. Но имам достатъчно опит от българския политически живот и зная, че да се прогнозира не е е възможно. Европейските лидери абсолютно не се страхуват от това, че в ЕП има представители на етнически партии. Голямото богатство на Европа е разнообразието и то трябва да има представителство във всички аспекти на живота. Интеграцията означава дискусия, която не започва с “Аз съм 100% прав, а ти си 100% крив”. Тя започва с уважение от двете страни, с приемане, разбиране, възприемане на малцинствата от страна на мнозинството. Но малцинството трябва да бъде готово да приеме националната култура, за бъде донякъде асимилирано - да ползва езика, да пази културата. Нямам ясен отговор дали присъствието на малцинства задълбочава проблемите, но знам, че ако не се чува гласът им, това ще задълбочи проблемите.
Стефан Личев, председател на ЗНС: По избори етническите различия разделят хората, вместо да ги събират. Национализмът ме стряска, защото той винаги означава нещо да мразиш и е в основата на страшните войни на ХХ век. ЗНС е за партриотизма, който обединява всички хора в една страна. В България започва да се гласува етнически и финансово. За да се преодолее тази тенденция, трябва поне временно да въведем задължителното гласуване. След тези избори се видя, че едни групи могат директно да бъдат купувани и да решават съдбата на държавата. Затова има шанс политическите групи, които досега разчитаха на слабо гласуване, да решат да подкрепят задължителното гласуване. Фактът, че само ГЕРБ изпраща евродепутати в ЕНП, показва естественото развитие на всички щуротии в дясното политическо пространство. За представянето на ЗНС очаквахме малко повече от постигнатите 1.54%, но с този резултат все пак сме девета политическа сила в страната. Започваме много сериозно да работим за местните избори. Знаем на кои 40-50 общини можем да заложим и Велинград задължително ще бъде една от най-сериозните. Ще запазим земеделската коалиция и ще водим преговори на общинско ниво за коалиране. Търсим успех, не се притесняваме с кого ще се коалираме!
Екатерина Каферинова, областен председател на ЗНС: На евроизборите казахме не на сателитната политика. Тръгнахме с голям риск, но да покажем собствена физионимия, да ни припознаят. Преброявайки се, да работим за местните избори - да се види истинското организационно състояние на партията, а не да тръгнем на тъмно или да се прикрепим към някого. Самостоятелното ни участие беше важно и ще продължим в тази насока. Рано е още да се каже дали ще имаме самостоятелна кандидатура за кмет на община Велинград.
Проф. Георг Краев:
Ние българите все още гледаме много романтично на фолклора. В Европа индустрията прави култура, а фолклорът е превърнат в стока. Времето на художествената самодейност отмина - докато ние тропахме и пеехме, в Европа правеха пари. Съхранението на традициите става чрез тяхното предаване от поколение на поколение. Ние не умеем да диалогизираме с миналото, служим си с псевдолитературни клишета, фолклорът в България е литературоцентричен. Нужен е дълъг период на разбиване на клишетата, за да бъдат създадени нови клишета. Празни приказки от рода на “защото сме българи” не вършат работа. Въпросът е как българите да станем по-трудолюбиви, по-заможни, да станем стопани. Във фолклорната традиция трудът е издигнат в култ, но няма песни, възхваляващи труда. Песента е ограничена в много строго време и пространство. Тя е древното умение на жената за омайва мъжа (само момата, да пее омъжена жена е грях). Фолклорната култура не познава свободното време, то е територия на чалгата в добрия смисъл на думата. Днес политиката имат безкрайна нужда от антропология, от знание за човека. За политиците сме само електорат, но е хубаво да разберат, че имаме чувства, емоции, че хвалим и кълнем - всичко, което го има във фолклора. Фукарията на политиците е нещо изключително смешно в очите на всички, които не са политици. Причината е в липсата на диалог. Диалогът не е просто бъбрене, той трябва да е сватба - тя е ценностна тогава, когато има плод, наследник, който дава ново поле на рода. На политиците е потребно знание за самите себе си - защо са българи или китайци, какво е мястото им в прословутия етнически модел.
Елена Баева
Лекции пред участниците представиха проф. Георг Краев, който говори за европейските паралели в обичаите, традициите и митологията на българите и др Николай Ников, чиято тема бе за семейството, българските празници и традиции в контекста на европейската култура. След това се състоя дебат на тема “Европа - взаимодействие или конкуренция на културите”. В неделя теорията бе проверена на практика с гостуване в Кръстава, където кметът М. Еюпов от ЗНС и домакините от селото показаха местните традиции.
Потърсихме коментар по темата на семинара и по актуалния въпрос за резултатите от изборите за депутати за Европейския парламент: д-р Ян ван Ларховен, председател на фондация “Едуард Фрей”, генерален секретар на Бенелюкс, бивш вицепрезидент на Християн-демократическата партия: Радвам се, че ЗНС повдига темата за етническото и културно разнообразие. Ако по тези въпроси не се работи внимателно, етническите и културни различия могат да се превърнат в заплаха. За изборите за ЕП след 2 г. трябва обединение на десните партии в името на обща политическа цел и идеология. Ако се постигне консолидация в център-дясно, каквито усилия се правят, ще е добре за всички. След резултатите от 20 май повече хора ще разберат, че е мъдро да се постигне консолидация. Но имам достатъчно опит от българския политически живот и зная, че да се прогнозира не е е възможно. Европейските лидери абсолютно не се страхуват от това, че в ЕП има представители на етнически партии. Голямото богатство на Европа е разнообразието и то трябва да има представителство във всички аспекти на живота. Интеграцията означава дискусия, която не започва с “Аз съм 100% прав, а ти си 100% крив”. Тя започва с уважение от двете страни, с приемане, разбиране, възприемане на малцинствата от страна на мнозинството. Но малцинството трябва да бъде готово да приеме националната култура, за бъде донякъде асимилирано - да ползва езика, да пази културата. Нямам ясен отговор дали присъствието на малцинства задълбочава проблемите, но знам, че ако не се чува гласът им, това ще задълбочи проблемите.
Стефан Личев, председател на ЗНС: По избори етническите различия разделят хората, вместо да ги събират. Национализмът ме стряска, защото той винаги означава нещо да мразиш и е в основата на страшните войни на ХХ век. ЗНС е за партриотизма, който обединява всички хора в една страна. В България започва да се гласува етнически и финансово. За да се преодолее тази тенденция, трябва поне временно да въведем задължителното гласуване. След тези избори се видя, че едни групи могат директно да бъдат купувани и да решават съдбата на държавата. Затова има шанс политическите групи, които досега разчитаха на слабо гласуване, да решат да подкрепят задължителното гласуване. Фактът, че само ГЕРБ изпраща евродепутати в ЕНП, показва естественото развитие на всички щуротии в дясното политическо пространство. За представянето на ЗНС очаквахме малко повече от постигнатите 1.54%, но с този резултат все пак сме девета политическа сила в страната. Започваме много сериозно да работим за местните избори. Знаем на кои 40-50 общини можем да заложим и Велинград задължително ще бъде една от най-сериозните. Ще запазим земеделската коалиция и ще водим преговори на общинско ниво за коалиране. Търсим успех, не се притесняваме с кого ще се коалираме!
Екатерина Каферинова, областен председател на ЗНС: На евроизборите казахме не на сателитната политика. Тръгнахме с голям риск, но да покажем собствена физионимия, да ни припознаят. Преброявайки се, да работим за местните избори - да се види истинското организационно състояние на партията, а не да тръгнем на тъмно или да се прикрепим към някого. Самостоятелното ни участие беше важно и ще продължим в тази насока. Рано е още да се каже дали ще имаме самостоятелна кандидатура за кмет на община Велинград.
Проф. Георг Краев:
Ние българите все още гледаме много романтично на фолклора. В Европа индустрията прави култура, а фолклорът е превърнат в стока. Времето на художествената самодейност отмина - докато ние тропахме и пеехме, в Европа правеха пари. Съхранението на традициите става чрез тяхното предаване от поколение на поколение. Ние не умеем да диалогизираме с миналото, служим си с псевдолитературни клишета, фолклорът в България е литературоцентричен. Нужен е дълъг период на разбиване на клишетата, за да бъдат създадени нови клишета. Празни приказки от рода на “защото сме българи” не вършат работа. Въпросът е как българите да станем по-трудолюбиви, по-заможни, да станем стопани. Във фолклорната традиция трудът е издигнат в култ, но няма песни, възхваляващи труда. Песента е ограничена в много строго време и пространство. Тя е древното умение на жената за омайва мъжа (само момата, да пее омъжена жена е грях). Фолклорната култура не познава свободното време, то е територия на чалгата в добрия смисъл на думата. Днес политиката имат безкрайна нужда от антропология, от знание за човека. За политиците сме само електорат, но е хубаво да разберат, че имаме чувства, емоции, че хвалим и кълнем - всичко, което го има във фолклора. Фукарията на политиците е нещо изключително смешно в очите на всички, които не са политици. Причината е в липсата на диалог. Диалогът не е просто бъбрене, той трябва да е сватба - тя е ценностна тогава, когато има плод, наследник, който дава ново поле на рода. На политиците е потребно знание за самите себе си - защо са българи или китайци, какво е мястото им в прословутия етнически модел.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023