

По следите на Волжска България и “Новия Помпей”
Публикувано на 22 May 2007 08:26
Непознати за широката публика страници от хилядолетната българска история показва фото-изложбата “По следите на Волжска България”, подредена в Историческия музей във Велинград. Нейн автор е кореспондентът на Българското национално радио в Москва Чавдар Стефанов съвместно с Мартина Стефанова, фотограф и дизайнер от Московския държавен университет по печата. Изложбата се ражда от радио-репортажите на Чавдар Стефанов от 2004 г. насам, излъчени по програма “Хоризонт”.
През 2004 г. при археологически разкопки близо до руския град Пенза е намерена голяма българска крепост от Х век. Това, което археолозите изваждат от пластовете на времето, става повод крепостта да бъде обявена за “Новия Помпей”. Крепостта, част от Волжска България, е била отбранителен пункт по пътя за Киев и истинско кръстовище на цивилизациите, тъй като оттук са преминавали търговските пътища от Китай и Индия за Европа. Разрушена е през 1237 г. при нашествието на монголите, водени от Батий. Седем века след това земята съхранява всичко така, както е останало след страшния ден на опустошението, казва Чавдар Стефанов. В откритите големи хамбари още има изгоряло зърно, до сребърните накити и типичните катинари, чийто всепризнати майстори са волжските българи са намерени огледала от Китай, около готовите за работа плугове са разпръснати повече от 2000 стрели. Ръководител на разкопките е проф. Генадий Белорибин, който посвещава научните си търсения на Волжска България, защото тя е не просто малка страна от Източна Европа, а могъща държава с развита кулутура. Изложбата показва фотоси на голяма част от намерените в Пенза археологически богатства.
Свидетелство за големия интерес към историята на Волжска България през последните години е и отбелязването на 1000 години от създаването на град Казан, сега столица на република Татарстан. Успоредно с честването, което е под патронажа на руския президент Вл. Путин, в Руския федеративен архив Москва е показана уникална изложба. Тя, според Ч. Стефанов, показва премълчавания от векове факт, че Казан е основан от българите и дълго време е бил столица на Велика Волжска България. Интересен е паралелът, че почти по едно и също време Дунавска България приема християнството, а Волжска България приема исляма (през 922 г.). Волжска България контролира пътищата от Европа за Балтика, Астрахан и Изтока. В Казан посрещат Петър Първи, после и Екатерина Велика, която хвали българите за уменията им в занаятите, търговията и сребърните накити в съчинението си “О болгарах и хвалисих” и в лично писмо до Франсоа Волтер. Волжска България се разпада през XIV век, а по-късно Иван Грозни покорява Казан и го включва в руските предели. В чест на тази победа е построен великолепният храм “Василий Блаженни” в Москва. Въпросът за историческите и духовните връзки между Дунавска и Волжска България все още стои открит. А докато науката търси отговорите, ние можем да надникнем в света на онези българи, населявали земите край Волга, от изложбата, която ще гостува в Историчесикя музей във Велинград до 5 юни и след това заминава за Москва.
Елена Баева
Свидетелство за големия интерес към историята на Волжска България през последните години е и отбелязването на 1000 години от създаването на град Казан, сега столица на република Татарстан. Успоредно с честването, което е под патронажа на руския президент Вл. Путин, в Руския федеративен архив Москва е показана уникална изложба. Тя, според Ч. Стефанов, показва премълчавания от векове факт, че Казан е основан от българите и дълго време е бил столица на Велика Волжска България. Интересен е паралелът, че почти по едно и също време Дунавска България приема християнството, а Волжска България приема исляма (през 922 г.). Волжска България контролира пътищата от Европа за Балтика, Астрахан и Изтока. В Казан посрещат Петър Първи, после и Екатерина Велика, която хвали българите за уменията им в занаятите, търговията и сребърните накити в съчинението си “О болгарах и хвалисих” и в лично писмо до Франсоа Волтер. Волжска България се разпада през XIV век, а по-късно Иван Грозни покорява Казан и го включва в руските предели. В чест на тази победа е построен великолепният храм “Василий Блаженни” в Москва. Въпросът за историческите и духовните връзки между Дунавска и Волжска България все още стои открит. А докато науката търси отговорите, ние можем да надникнем в света на онези българи, населявали земите край Волга, от изложбата, която ще гостува в Историчесикя музей във Велинград до 5 юни и след това заминава за Москва.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023