Симеон Симеонов, Национална компания “Железопътна инфраструктура”, Поделение “Сигнализация и телекомуникация”, Ръководител сектор “Блокировка и автоматични и прелезни устройства”:
Автоматизацията на жп-прелезите е скъпа инвестиция
В района на Велинград има няколко прелеза. Там, където те са автоматизирани, специални датчици отчитат идването на влака и бариерите се спускат автоматично няколко минути преди неговото преминаване. Сигурен съм, че в тези райони забавяне няма. Има обаче и механични прелези, какъвто е този в близост до централната ЖП гара в града и по пътя Велинград - Пазарджик. Там бариерите се спускат от служители след подаден сигнал за тръгване на влака от самата гара. В този случай може би има забавяне, но по нормативни изисквания бариерата не трябва да се пуска повече от 5 минути преди преминаването на влака. Забавянето вероятно се получава и от по-ниската скорост, с която се движи композицията, около 40–45 километра. Най-добрият вариант е автоматизацията на всички прелези и изграждането на движение на две нива. Но това е скъпа инвестиция. Пускането на бариерите е с цел безопасност. Нетърпението на водачите е неоснователно, за културата им на пътя те трябва да преминават през специално обучение. Точно заради такива шофьори се случват и инциденти - само преди време в района на Пещера нетърпелив шофьор на микробус премина при спусната бариера и се удари в локомотива. Подобни случаи има и в други части на страната. Най-важна е безопасността.

Пламен Попов, бизнесмен:
Трябва да се намерят средства за автоматични бариери
Пътувам всеки ден и моето мнение е, че по-тъпа история няма. Най-тъпото е, че по дефилето се чака дълго на бариерата, а идващият от Велинград влак спира преди бариерата и всички стоят, докато жепейците разговарят или се сменят. Поне да се пуска бариерата тогава, когато влакът спре! Присъствал съм дори на случай, когато изнервени шофьори щяха да бият жената, която пуска бариерата. При всички положения служителите на жп-прелеза отнасят много “благословии”! Решението е да се намерят средства за поставяне на автоматични бариери. Пари има за много неща, не може липсата им да е оправдание, че се губи времето и се късат нервите на толкова шофьори. Не може влакът да е още на Баните, а вече да са пуснати бариерите. Това са проблеми на жп-началниците, а в същото време се нареждат огромни опашки от автомобили, микробуси и камиони. Започва лудо изпреварване, камионите с празни ремаркета карат бавно на завоите и след това натиската газ до дупка. Ситуацията е предвестник на катастрофа, много пъти буквално съм настръхвал на пътя след дълго чакане на бариерата и затова трябва да се търси решение!

Щом няма пари за всички, да се автоматизират възловите прелези
Ако теснолинейката бе печеливша, сигурно инвестициите по жп-инфраструктурата щяха да са налице. Икономически неизгодната линия в момента не е приоритет, за който могат да се отделят пари. Но приоритетите все пак трябва да се степенуват: защо има пари за автоматични бариери на далеч по-ненатоварени места, а няма за най-невралгичните точки - дефилето и жп-гарата? Точно механичното спускане на бариерата тези възлови в региона прелези предизвиква опашките от автомобили и нервността на шофьорите. Сред тях има такива, за които с бариера и без бариера дефилето е просто скоростна отсечка, на която шофирането поне със 100 километра в час е задължително. Но съзнателните шофьори съвсем не са застраховани, че няма да попаднат в ПТП заради нервността на бързащите. Всъщност всички са наясно, че бариерата е гаранция за предотвратяване на произшествие, че отговорността и рискът остава за тези, които смятат, че могат да преминат прелеза при спуснато съоръжение, че нещата опират до култура на водачите и спазване на елементарни правила за безопасност. Нервността и нетърпението определено не са добри съюзници на пътя. Крайният резултат винаги е бързо каране в опит да се наваксат загубените 10 минути. Едва ли си струва! Но и НК “Железопътна инфраструктура” трябва да поеме своята част от решаването на многобройните проблеми по българските пътища. Поставянето на една автоматична бариера също едва ли струва времето, нервите и безопасността на хилядите участници в движението!