ГЛЕДНИ ТОЧКИ с Димитрина Късева: Първомайски за труда и заплатите
Публикувано на 01 May 2007 10:10
Йордан Ачев, : работник
На кого му е до празник?
От работа никой не е забогатял. 40 години съм работил здраво и малкото спестени пари бяха загубeни през 90-те години. Много хора останаха без спестявания заради смяната на парите и инфлацията. Навремето беше лесно - имаше безлихвени кредити, строяха се къщи, лесно се връщаха заемите. Сега един кредит те заробва за цял живот. Уж лихвите малки, а пък като започнеш да плащаш, става ясно, че нещата изобщо не са така. Първи май беше хубав празник преди. Имаше настроение, купувахме нови костюми, обувки, манифестирахме, след това се събирхаме и празнувахме. Сега на кого му е до празник? Един работник взима дневно 7–10 лева, с тези пари какво да прави? Работа изобщо не отговаря на заплащането. Хората трябва да работят поне за 20–30 лева дневно. Иначе какъв стимул за празник да имат. Частникът е стъпил здраво на врата на работещия и не го пуска.
Празнуват богатите. Те имат пари за всичко. Според мен с честен труд трудно можеш да забогатееш. Виж с далавери нещата се получават.
Мария Фърцова, синдикален лидер:
Честно работещите не получават заслуженото
Всеки да празнува първи май както иска, от празници има нужда. Днес този празник има по-различно звучене, но все пак го има. Що се отнася до работата и парите, като синдикален лидер мога да кажа, че борбата в тази посока е много сериозна. Специално в сферата на образованието преговори и обсъждания се водят постоянно. Но решението за увеличение на заплатите го взимат други - правителството. Сега при нас се въвежда диференцирано заплащане. От една страна това е добре, защото увеличение от 80 лева е значителна сума. Но даваме пари на едни, а на други не. Това поставя учителските колективи в тежка ситуация, защото се създават вътрешни конфликти, недоволство между самите колеги. Обаче от някъде трябва да се започне. В сравнение с работещите в други европейски държави възнаграждението тук е доста под нормалното. Имам надежда, нали тя крепи човека? Но няма как да не кажа, че честно работещите хора не получават заслуженото възнаграждение.
Денят на труда – просто един почивен ден
Първи май е празник, това се разбира от оцветената в червено единица на календара. Всъщност първи май, както и други празници, отдавна се е превърнал просто в един допълнителен почивен ден. Липсват инициативи за отбелязване на празника, манифестациите са само спомен. А и как да празнуваш с радост и гордост деня на труда, след като минималната заплата, която получават голям процент от хората, не стига за делник, пък камо ли за празник?! Статистиката в общината показва, че 27% от активното население също няма основание за празнуване, защото е без работа. Едва ли усещат тържеството на честния труд и тези, работещи без трудови договори и осигуровки.
Е, на празник като на празник. Да бъдем оптимисти. Като европейци ще се надяваме скоро и на европейски заплати. Но реални, а не обещани!
На кого му е до празник?
От работа никой не е забогатял. 40 години съм работил здраво и малкото спестени пари бяха загубeни през 90-те години. Много хора останаха без спестявания заради смяната на парите и инфлацията. Навремето беше лесно - имаше безлихвени кредити, строяха се къщи, лесно се връщаха заемите. Сега един кредит те заробва за цял живот. Уж лихвите малки, а пък като започнеш да плащаш, става ясно, че нещата изобщо не са така. Първи май беше хубав празник преди. Имаше настроение, купувахме нови костюми, обувки, манифестирахме, след това се събирхаме и празнувахме. Сега на кого му е до празник? Един работник взима дневно 7–10 лева, с тези пари какво да прави? Работа изобщо не отговаря на заплащането. Хората трябва да работят поне за 20–30 лева дневно. Иначе какъв стимул за празник да имат. Частникът е стъпил здраво на врата на работещия и не го пуска.
Празнуват богатите. Те имат пари за всичко. Според мен с честен труд трудно можеш да забогатееш. Виж с далавери нещата се получават.
Мария Фърцова, синдикален лидер:
Честно работещите не получават заслуженото
Всеки да празнува първи май както иска, от празници има нужда. Днес този празник има по-различно звучене, но все пак го има. Що се отнася до работата и парите, като синдикален лидер мога да кажа, че борбата в тази посока е много сериозна. Специално в сферата на образованието преговори и обсъждания се водят постоянно. Но решението за увеличение на заплатите го взимат други - правителството. Сега при нас се въвежда диференцирано заплащане. От една страна това е добре, защото увеличение от 80 лева е значителна сума. Но даваме пари на едни, а на други не. Това поставя учителските колективи в тежка ситуация, защото се създават вътрешни конфликти, недоволство между самите колеги. Обаче от някъде трябва да се започне. В сравнение с работещите в други европейски държави възнаграждението тук е доста под нормалното. Имам надежда, нали тя крепи човека? Но няма как да не кажа, че честно работещите хора не получават заслуженото възнаграждение.
Денят на труда – просто един почивен ден
Първи май е празник, това се разбира от оцветената в червено единица на календара. Всъщност първи май, както и други празници, отдавна се е превърнал просто в един допълнителен почивен ден. Липсват инициативи за отбелязване на празника, манифестациите са само спомен. А и как да празнуваш с радост и гордост деня на труда, след като минималната заплата, която получават голям процент от хората, не стига за делник, пък камо ли за празник?! Статистиката в общината показва, че 27% от активното население също няма основание за празнуване, защото е без работа. Едва ли усещат тържеството на честния труд и тези, работещи без трудови договори и осигуровки.
Е, на празник като на празник. Да бъдем оптимисти. Като европейци ще се надяваме скоро и на европейски заплати. Но реални, а не обещани!
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023