

Лекари искат една и то частна болница
Публикувано на 21 Mar 2007 14:57

Съветници: Това е приватизация под масата на стойност над 4 милиона евро
С отворено писмо до общинското ръководство лекарите от “МБАЛ-Велинград” заявиха: “Лекарският колектив смята, че правилната алтернатива за бъдещето на общинска болница е да се насочат усилията за търсене на договаряне със собственика на новата болница д-р М. Тиков за намиране на подходящия вариант на обединяване на двете лечебни заведения под съответната форма и създаване на една перспективна, работеща структура”.
На 12 март по този повод в общината се проведе среща между лекарите от общинската болница начело с управителката д-р Йорданка Савова и контрольора д-р Здравка Масларова и общинската власт в лицето на кмета Стоян Дулев, ресорния зам.-кмет Реджеп Ходжов, председателя на Общинския съвет Неджат Кехайов, съветниците от Комисията по образование и здравеопазване и членове на Оперативното бюро, депутата Фидел Беев. На срещата ясно се очертаха позициите на различните участници за бъдещето на общинската болница:
ЛЕКАРИТЕ: БЪДЕЩЕТО Е В КОЛАБОРАЦИЯ С ЧАСТНАТА БОЛНИЦА НА ТИКОВ
Главен изразител на тази позиция стана д-р Веселин Радичев, който я подкрепи с 9 аргумента от откритото писмо: до момента общинската болница работи в пълна колаборация с ДКЦ 1, което е собственост на д-р Тиков; ползва помещения на територията на ДКЦ 1, както и техни лаборатории и скенер, без които не може да сключи договор с НЗОК; болницата ползва лекари-специалисти от ДКЦ и обратното - лекари от МБАЛ работят в ДКЦ 1; ДКЦ 1 насочва пациентите си за хоспитализация в МБАЛ. Общинската болница и новостоящатата се частна болница могат да имат стабилно бъдеще само на база на колаборация в подходяща форма. Излишно е дори да се коментира създаването на две еднакви конкуриращи се структура на територията на Велинград, много по-лесно е те да се обединят. Съществуването на паралелни структури би довело до липса на достатъчно квалифициран персонал, на пациенти и на харчене на средства за функциониране на 2 еднакви съседни структури. Към аргументите от откритото писмо д-р Радичев добави и това, че след приватизацията на поликлиниката през 1999 г. болницата остава без “преден фронт” и ще увисне във вакум, ако ДКЦ 1 спре да насочва пациенти към нея.
Общинският съветник д-р Петър Бучков заяви, че в XXI век здравеопазването е бизнес с много инвестиции. Проблемът е, че общината не може да финансира адекватно в здравното заведение, а засега във Велинград има само един инвеститор, който иска да го прави и това е д-р Тиков. Изказалите се лекари допълниха, че при сегашните правила на МЗ и НЗОК, които спират държавното финансиране на болниците, нашата МБАЛ няма да успее да отговори на европейските стандарти. Има риск за партньорство с частен инвеститор, но има и риска след 3-4 години дали ще има болница. Д-р Балджиева изтъкна и друг аргумент: “Като лекари не ни интересува дали над нас стои частен инвеститор или общината, логочно е да се избере по-доброто заплащане”.
Управителката на общинската болница д-р Йорданка Савова не отговори с конкретни цифри на въпроса на съветника от ДПС Асан Кепчелев какво е финансовото състояние на болницата. Тя обобщи, че общината е дало само 130 000 лева, а болницата е инвестирала над 1 милион собствени средства за ремонти и апаратура, за да отговори на изискванията на Здравната каса. Подкрепихме преди година строежа на частната болница, защото имаме общ персонал, въртим пациентите, но “МБАЛ” ще остане без лекари в момента, в който им предложат по-високи заплати, смята д-р Савова. Тя посочи и ограничението, наложено от НЗОК от тази година лекарите да могат да работят максимум на 2 договора, а не на 3 (при възможност за 3 договора лекарите могат да работят едновременно в общинската болница, в частната болница и в ДКЦ 1).
КМЕТЪТ ДУЛЕВ: ОБЩИНАТА НЕ ГУБИ ОТ СКРИТАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ
Кметът Стоян Дулев изцяло подкрепи искането на лекарите с думите: “Общината няма финансов ресурс да поддържа болница, а по новите правила на Здравната каса “МБАЛ” не може да реинвестира в строителство. Общинската болница запада и след 3-4 години ще се стигне до нейната приватизация, от която ще влязат средства в общината и ще изчезнат. Дотогава съвместно ще ликвидираме “МБАЛ” и дали ще има желаещи да я купят, ще се запази ли кадровият потенциал? Вярно е, че сега се предлага скрита приватизация, но общината не губи, защото нейният дял в капитала остава. Няма да търсим дивиденти от здравното обслужване на хората. Отделен въпрос е колко ще спечели инвеститорът”.
Решимостта на кмета да прокара сделката пролича и в намерението му още на сесията през март да внесе в дневния ред искане сградата и парцела на общежитието пред болницата да бъде включено в нейния капитал, за да се построи там хоспис. Ако това бъде прието от съветниците, “хапката” става още по-апетитна за бъдещия собственик.
ДЕПУТАТЪТ БЕЕВ: ИМА И ХУБАВА ПРИВАТИЗАЦИЯ
Депутатът от ДПС Фидел Беев също присъства на разговора в общината, след като преди това бе провел среща с лекарите. Приветствам идеята им да намерят начин да подобрят своята работа, но решението ще бъде на Общинския съвет, аз мога само да помагам, заяви той. И посочи, че има и хубава приватизация, въпросът е да се избере подходящият човек.
СЪВЕТНИЦИТЕ: ИМАМЕ ГОРЧИВ ОПИТ, РИСКОВЕТЕ СА МНОГО
Като собственици на капитала на общинското търговско дружество “МБАЛ-Велинград” съветниците ще взимат трудното решение за бъдещето на болницата. Повечето от тях не скриха недоумението си, че само преди 1 година същите лекари ги убеждаваха да подкрепят строежа на частна болница и гарантираха, че това не застрашава общинската, а сега са променили позицията си. В почти всяко от изказванията на съветници бе подчертано, че те винаги са се съобразявали с исканията на лекарите и са се вслушвали в мнението им по проблемите на болницата. Но че в случая става въпрос за много сложно от политическа, юридическа и управленска гледна точка решение и затова не трябва да се бърза. Нито един от присъстващите съветници не даде стопроцентова подкрепа за идеята на лекарите: Неджат Кехайов: Осъзнават ли лекарите рисковете от едно такова решение за обединение? Какво ще спечелят пациентите, когато общината няма да може да влияе върху управленските решения, а активите на болницата не са никак малки? Частният сектор в здравеопазването се развива наистина добре, но изгодата, която ще се получи, не бива да е на гърба на пациентите.
Заварин Маров: Гласувах за строежа на нова болница след разговори с лекарите. Тогава подкрепяхте, тогава беше добре, а сега не е добре. Предлагате ни приватизация на болницата - създаване на акционерно или друг вид дружество с общинско участие. Стойността на болницата е над 4 милиона евро, а имаме горчив опит с даването на общинска собственост по тази схема. Предлагате ни не приватизация в чист вид, а приватизация под масата! В списъка от 9 аргумента поне на десето място да бяхте споменали за пациентите. Трябва да питаме пациентите, да направим референдум и те да кажат дали искат болницата да стане частна! Искате ние да подарим 4 милиона, затваряте ни в един вариант!
Екатерина Каферинова: Гласувах за новата болница, защото лекарите смятаха, че тя не пречи на развитието на общинската. Но сега нещата са други, държавата абдикира от здравеопазването и болниците се финансират само от клинични пътеки. Въпросът е дали не са ни подвели и не сме сгрешили. Стоят и въпросите има ли опасност частната болница да кандидатства само по печеливши клинични пътеки, как ще се лекуват социално слабите? Снежана Велева: Берем плодовете на здравната реформа и нейните тежки последици. Обединението е много сложно, важно и стратегическо решение, което изисква финансов и юридически анализ плюс яснота за намеренията на държавата в сферата на здравеопазването. Уравнението не може да се реши без тези неизвестни. Вие сте лекари и можете да поставяте диагнози и да провеждате лечение. Ние като съветници взимаме решения, които имат последици за цялото население и затова не може без анализи. Кое налага това да се иска точно в този момент, да не е прибързано? Надежда Ключкова: Защо д-р Савова не стана управител в частната болница и да вземе там лекарите? Алтернативата за общинската болница е нов управител с нова програма.
Георги Михайлов: Убеден съм, че трябват промени, но без менторски тон от страна на лекари! Досега сме гласували, каквото вие сте искали. Настоявате за алтернатива, но самите вие не знаете как ще се реализира това, което предлагате.
В края на разгорещения дебат стана ясно, че той е начало на един диалог с общото желание това да е разумен диалог. Но пожеланията са едно, а истинските намерения ще проличат по това с каква скорост и под каква форма ще се предлагат и взимат решения за бъдещето на общинската болница.
Елена Баева
Историята на сградата
Както всяка сграда и Болницата има своята история. По данни на Енциклопедичен справочник “Чепино” първата копка на сградата на днешната общинска болница е направена през 1948 г., след обединяването на трите села Чепино, Лъджене и Каменица в един град - Велинград.
Населението се включва с много ентусиазъм в строежа на новата болница, която ще замести съществувалите дотогава селски здравни служби. Жителите на новия град участват както с труд, така и със средства в построяването на сградата.
До откриването на болницата ролята на здравно заведение във Велинград се изпълнява от Обединената градска болница, която се помещава в дом “Братя Маврикови” (днес сградата на ул. “Любен Каравелов”, която е паметник на културата, е върната на нейните наследници и бавно се руши). Там са разкрити 3 отделения с общо 75 легла.
Новата болница е открита официално на 26 ноември 1955 г. Тя разполага със 155 легла, работят 53 медици и 41 човека помощен персонал. Разкрити са вътрешно, хирургично, детско, акушеро-гинекологично и инфекциозно отделение. Има модерна за времето си операционна и родилна зала, рентгенова апаратура и клинична лаборатория. В същата сграда се помещава и поликлиника, която е отделена в самостоятелна нова сграда през декември 1978 г.
Името и съобствеността на болничната сграда се мени през годините: през 1956 г. болницата е Околийска, пред 1958 г. - Градска, през 1967 г. - Районна, а през 1988 г. става Общинска. Днес сградата и парцелът около нея са публична общинска собственост и като такава с нея се разпорежда Общински съвет - Велинград.
Бивши собственици на земята: Шокирани сме!
“Шокирани сме!” - така лаконично коментираха пред в. “Темпо” намеренията за превръщането на общинската болница в частна собственици на парцели, върху които е построено здравното заведение.
Навремето върху техните земи е имало овощни градини, които са отчуждени за строежа на болницата. След промените през 1989 г. и след приемането на рестутуционните закони наследниците на земите са взели трудното, но общественозначимо решение да не предявяват претенции към земята под болницата. Решаващо за решението на част от наследниците е било мнението на Георги Караянев, който от дълги години живее в Швеция. Именно той убедил братовчедите си, че шведите отдавна са построили комунизма, защото не рушат нищо от направеното, а го доизграждат. След това същият е помагал многократно с дарения на общинската болница във Велинград. В момента наследниците на бившите собственици на земи са повече от 18 от различни фамилии. За тях е ясно, че след като са се отказали от реституционни претенции, вече нямат юридически шансове да си върнат парцелите и от 2003 г. земята има акт за общинска собственост. Но от позицията на хора, които са решили да оставят бащиното си наследство в полза на общинската болница, с пълно право акцентират върху моралната страна на въпроса. Ако това не бе станало, всеки от тях би получил сериозна сума при продажбата на земята, защото районът около болницата е един от най-търсените и цените на парцелите там са от най-високите във Велинград. Но какво би станало тогава с болницата, къде щяха да се лекуват жителите на двете общини Велинград и Ракитово? Точно затова са възмутени и шокирани от намеренията общинската болница да стане частна и ще настояваме Общинският съвет да ни чуе, казват бившите собственици на земи.
С отворено писмо до общинското ръководство лекарите от “МБАЛ-Велинград” заявиха: “Лекарският колектив смята, че правилната алтернатива за бъдещето на общинска болница е да се насочат усилията за търсене на договаряне със собственика на новата болница д-р М. Тиков за намиране на подходящия вариант на обединяване на двете лечебни заведения под съответната форма и създаване на една перспективна, работеща структура”.
На 12 март по този повод в общината се проведе среща между лекарите от общинската болница начело с управителката д-р Йорданка Савова и контрольора д-р Здравка Масларова и общинската власт в лицето на кмета Стоян Дулев, ресорния зам.-кмет Реджеп Ходжов, председателя на Общинския съвет Неджат Кехайов, съветниците от Комисията по образование и здравеопазване и членове на Оперативното бюро, депутата Фидел Беев. На срещата ясно се очертаха позициите на различните участници за бъдещето на общинската болница:
ЛЕКАРИТЕ: БЪДЕЩЕТО Е В КОЛАБОРАЦИЯ С ЧАСТНАТА БОЛНИЦА НА ТИКОВ
Главен изразител на тази позиция стана д-р Веселин Радичев, който я подкрепи с 9 аргумента от откритото писмо: до момента общинската болница работи в пълна колаборация с ДКЦ 1, което е собственост на д-р Тиков; ползва помещения на територията на ДКЦ 1, както и техни лаборатории и скенер, без които не може да сключи договор с НЗОК; болницата ползва лекари-специалисти от ДКЦ и обратното - лекари от МБАЛ работят в ДКЦ 1; ДКЦ 1 насочва пациентите си за хоспитализация в МБАЛ. Общинската болница и новостоящатата се частна болница могат да имат стабилно бъдеще само на база на колаборация в подходяща форма. Излишно е дори да се коментира създаването на две еднакви конкуриращи се структура на територията на Велинград, много по-лесно е те да се обединят. Съществуването на паралелни структури би довело до липса на достатъчно квалифициран персонал, на пациенти и на харчене на средства за функциониране на 2 еднакви съседни структури. Към аргументите от откритото писмо д-р Радичев добави и това, че след приватизацията на поликлиниката през 1999 г. болницата остава без “преден фронт” и ще увисне във вакум, ако ДКЦ 1 спре да насочва пациенти към нея.
Общинският съветник д-р Петър Бучков заяви, че в XXI век здравеопазването е бизнес с много инвестиции. Проблемът е, че общината не може да финансира адекватно в здравното заведение, а засега във Велинград има само един инвеститор, който иска да го прави и това е д-р Тиков. Изказалите се лекари допълниха, че при сегашните правила на МЗ и НЗОК, които спират държавното финансиране на болниците, нашата МБАЛ няма да успее да отговори на европейските стандарти. Има риск за партньорство с частен инвеститор, но има и риска след 3-4 години дали ще има болница. Д-р Балджиева изтъкна и друг аргумент: “Като лекари не ни интересува дали над нас стои частен инвеститор или общината, логочно е да се избере по-доброто заплащане”.
Управителката на общинската болница д-р Йорданка Савова не отговори с конкретни цифри на въпроса на съветника от ДПС Асан Кепчелев какво е финансовото състояние на болницата. Тя обобщи, че общината е дало само 130 000 лева, а болницата е инвестирала над 1 милион собствени средства за ремонти и апаратура, за да отговори на изискванията на Здравната каса. Подкрепихме преди година строежа на частната болница, защото имаме общ персонал, въртим пациентите, но “МБАЛ” ще остане без лекари в момента, в който им предложат по-високи заплати, смята д-р Савова. Тя посочи и ограничението, наложено от НЗОК от тази година лекарите да могат да работят максимум на 2 договора, а не на 3 (при възможност за 3 договора лекарите могат да работят едновременно в общинската болница, в частната болница и в ДКЦ 1).
КМЕТЪТ ДУЛЕВ: ОБЩИНАТА НЕ ГУБИ ОТ СКРИТАТА ПРИВАТИЗАЦИЯ
Кметът Стоян Дулев изцяло подкрепи искането на лекарите с думите: “Общината няма финансов ресурс да поддържа болница, а по новите правила на Здравната каса “МБАЛ” не може да реинвестира в строителство. Общинската болница запада и след 3-4 години ще се стигне до нейната приватизация, от която ще влязат средства в общината и ще изчезнат. Дотогава съвместно ще ликвидираме “МБАЛ” и дали ще има желаещи да я купят, ще се запази ли кадровият потенциал? Вярно е, че сега се предлага скрита приватизация, но общината не губи, защото нейният дял в капитала остава. Няма да търсим дивиденти от здравното обслужване на хората. Отделен въпрос е колко ще спечели инвеститорът”.
Решимостта на кмета да прокара сделката пролича и в намерението му още на сесията през март да внесе в дневния ред искане сградата и парцела на общежитието пред болницата да бъде включено в нейния капитал, за да се построи там хоспис. Ако това бъде прието от съветниците, “хапката” става още по-апетитна за бъдещия собственик.
ДЕПУТАТЪТ БЕЕВ: ИМА И ХУБАВА ПРИВАТИЗАЦИЯ
Депутатът от ДПС Фидел Беев също присъства на разговора в общината, след като преди това бе провел среща с лекарите. Приветствам идеята им да намерят начин да подобрят своята работа, но решението ще бъде на Общинския съвет, аз мога само да помагам, заяви той. И посочи, че има и хубава приватизация, въпросът е да се избере подходящият човек.
СЪВЕТНИЦИТЕ: ИМАМЕ ГОРЧИВ ОПИТ, РИСКОВЕТЕ СА МНОГО
Като собственици на капитала на общинското търговско дружество “МБАЛ-Велинград” съветниците ще взимат трудното решение за бъдещето на болницата. Повечето от тях не скриха недоумението си, че само преди 1 година същите лекари ги убеждаваха да подкрепят строежа на частна болница и гарантираха, че това не застрашава общинската, а сега са променили позицията си. В почти всяко от изказванията на съветници бе подчертано, че те винаги са се съобразявали с исканията на лекарите и са се вслушвали в мнението им по проблемите на болницата. Но че в случая става въпрос за много сложно от политическа, юридическа и управленска гледна точка решение и затова не трябва да се бърза. Нито един от присъстващите съветници не даде стопроцентова подкрепа за идеята на лекарите: Неджат Кехайов: Осъзнават ли лекарите рисковете от едно такова решение за обединение? Какво ще спечелят пациентите, когато общината няма да може да влияе върху управленските решения, а активите на болницата не са никак малки? Частният сектор в здравеопазването се развива наистина добре, но изгодата, която ще се получи, не бива да е на гърба на пациентите.
Заварин Маров: Гласувах за строежа на нова болница след разговори с лекарите. Тогава подкрепяхте, тогава беше добре, а сега не е добре. Предлагате ни приватизация на болницата - създаване на акционерно или друг вид дружество с общинско участие. Стойността на болницата е над 4 милиона евро, а имаме горчив опит с даването на общинска собственост по тази схема. Предлагате ни не приватизация в чист вид, а приватизация под масата! В списъка от 9 аргумента поне на десето място да бяхте споменали за пациентите. Трябва да питаме пациентите, да направим референдум и те да кажат дали искат болницата да стане частна! Искате ние да подарим 4 милиона, затваряте ни в един вариант!
Екатерина Каферинова: Гласувах за новата болница, защото лекарите смятаха, че тя не пречи на развитието на общинската. Но сега нещата са други, държавата абдикира от здравеопазването и болниците се финансират само от клинични пътеки. Въпросът е дали не са ни подвели и не сме сгрешили. Стоят и въпросите има ли опасност частната болница да кандидатства само по печеливши клинични пътеки, как ще се лекуват социално слабите? Снежана Велева: Берем плодовете на здравната реформа и нейните тежки последици. Обединението е много сложно, важно и стратегическо решение, което изисква финансов и юридически анализ плюс яснота за намеренията на държавата в сферата на здравеопазването. Уравнението не може да се реши без тези неизвестни. Вие сте лекари и можете да поставяте диагнози и да провеждате лечение. Ние като съветници взимаме решения, които имат последици за цялото население и затова не може без анализи. Кое налага това да се иска точно в този момент, да не е прибързано? Надежда Ключкова: Защо д-р Савова не стана управител в частната болница и да вземе там лекарите? Алтернативата за общинската болница е нов управител с нова програма.
Георги Михайлов: Убеден съм, че трябват промени, но без менторски тон от страна на лекари! Досега сме гласували, каквото вие сте искали. Настоявате за алтернатива, но самите вие не знаете как ще се реализира това, което предлагате.
В края на разгорещения дебат стана ясно, че той е начало на един диалог с общото желание това да е разумен диалог. Но пожеланията са едно, а истинските намерения ще проличат по това с каква скорост и под каква форма ще се предлагат и взимат решения за бъдещето на общинската болница.
Елена Баева
Историята на сградата
Както всяка сграда и Болницата има своята история. По данни на Енциклопедичен справочник “Чепино” първата копка на сградата на днешната общинска болница е направена през 1948 г., след обединяването на трите села Чепино, Лъджене и Каменица в един град - Велинград.
Населението се включва с много ентусиазъм в строежа на новата болница, която ще замести съществувалите дотогава селски здравни служби. Жителите на новия град участват както с труд, така и със средства в построяването на сградата.
До откриването на болницата ролята на здравно заведение във Велинград се изпълнява от Обединената градска болница, която се помещава в дом “Братя Маврикови” (днес сградата на ул. “Любен Каравелов”, която е паметник на културата, е върната на нейните наследници и бавно се руши). Там са разкрити 3 отделения с общо 75 легла.
Новата болница е открита официално на 26 ноември 1955 г. Тя разполага със 155 легла, работят 53 медици и 41 човека помощен персонал. Разкрити са вътрешно, хирургично, детско, акушеро-гинекологично и инфекциозно отделение. Има модерна за времето си операционна и родилна зала, рентгенова апаратура и клинична лаборатория. В същата сграда се помещава и поликлиника, която е отделена в самостоятелна нова сграда през декември 1978 г.
Името и съобствеността на болничната сграда се мени през годините: през 1956 г. болницата е Околийска, пред 1958 г. - Градска, през 1967 г. - Районна, а през 1988 г. става Общинска. Днес сградата и парцелът около нея са публична общинска собственост и като такава с нея се разпорежда Общински съвет - Велинград.
Бивши собственици на земята: Шокирани сме!
“Шокирани сме!” - така лаконично коментираха пред в. “Темпо” намеренията за превръщането на общинската болница в частна собственици на парцели, върху които е построено здравното заведение.
Навремето върху техните земи е имало овощни градини, които са отчуждени за строежа на болницата. След промените през 1989 г. и след приемането на рестутуционните закони наследниците на земите са взели трудното, но общественозначимо решение да не предявяват претенции към земята под болницата. Решаващо за решението на част от наследниците е било мнението на Георги Караянев, който от дълги години живее в Швеция. Именно той убедил братовчедите си, че шведите отдавна са построили комунизма, защото не рушат нищо от направеното, а го доизграждат. След това същият е помагал многократно с дарения на общинската болница във Велинград. В момента наследниците на бившите собственици на земи са повече от 18 от различни фамилии. За тях е ясно, че след като са се отказали от реституционни претенции, вече нямат юридически шансове да си върнат парцелите и от 2003 г. земята има акт за общинска собственост. Но от позицията на хора, които са решили да оставят бащиното си наследство в полза на общинската болница, с пълно право акцентират върху моралната страна на въпроса. Ако това не бе станало, всеки от тях би получил сериозна сума при продажбата на земята, защото районът около болницата е един от най-търсените и цените на парцелите там са от най-високите във Велинград. Но какво би станало тогава с болницата, къде щяха да се лекуват жителите на двете общини Велинград и Ракитово? Точно затова са възмутени и шокирани от намеренията общинската болница да стане частна и ще настояваме Общинският съвет да ни чуе, казват бившите собственици на земи.
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023