

Гледни точки с Димитрина Късева: Предизборната кампания във Велинград
Публикувано на 24 Oct 2006 09:48
Иван Симеонов, избирател:
Вяло, безлично, незабележимо
Президентската кампания бе вяла и незабележима. Случайно преминалите през Велинград двама кандидат- вицепрезиденти показаха, че все пак и нашият регион и самите избиратели ги интересуват. Като цяло президентските избори тук винаги са минавали безлично. Местните политици също не са направили нищо, за да активизират избирателите. Информация за изборите лично аз съм намирал само в националните електронни и печатни издания. Но не гласувах за нито един от кандидатите. От доста дълго време се повтаря ситуацията, в която на нас ни се налага да гласуваме не за някой, а срещу някой. Наблюденията ми показват, че доста хора също поддържат тази теза. Това доказва, че гласуването срещу някой, а не за някой, е довело до положение, в което избраният пак е излъгал очакванията на тези, които са го подкрепили. И в тази връзка мисля, че е по-добре да не се гласува, защото разликата между победителите и победените е само в предизборните обещания. В последствие всеки забравя за тях и започва да работи за себе си и за приближените си.
Весела Цинцева, специалист по “Връзки с обществеността”:
Имаше ли изобщо кампания във Велинград?!
Имаше ли изобщо предизборна кампания във Велинград?! Лично аз не усетих такава. Като се има предвид, че става въпрос за избор на президент, тясно партийните сбирки между твърдите симпатизанти и местните политически лидери са абсолютно безсмислени, когато в тях дори не участва този, който се е кандидатирал. Що се отнася до предизборната кампания като цяло, мисля, че този път бяхме свидетели на една по-ненатрапчива и не чак толкова досадна медийна агитация. Сравнително семплите плакати и липсата на масово покриване на всяко свободно с тях отчитам също като позитив. Според мен по-сериозният проблем в тези избори е, че голяма част от избирателите не откриха своя фаворит сред кандидатите.
Никой не си даде много зор
По традиция във Велинград президентските избори минават малко по-незабелязано. Хъсът на местните политически активисти и на техните привърженици се засилва само тогава, когато изборът касае общината. Освен всичко друго, големите политици някак все пропускат да включат Велинград в мини-туристическите скоростни обиколки, минаващи под мотото ”Опознай родината, за да я обикнеш”. Явно за тях нашият регион не е нито интересен, нито атрактивен от гледна точка на професионална ангажираност. Затова и тази президентска кампания премина с кратко, почти незабележимо посещение само на двама кандидат-вицепрезиденти, които независимо от това дали ще бъдат бъдещи такива или не, ще се сетят пак за курорта след 5 години. На място за изборите във Велинград говориха само залепените и разпокъсани плакати в подкрепа на един или друг кандидат (тези постери ще стоят по стени и дървета по- дълго от самия президентски мандат). Единични бяха и медийните изяви на местните активисти. Причината сигурно се крие в това, че самите политически централи не са отделили кой знае колко финансови средства за агитация извън по-големите областни центрове. Като се има предвид, че болшинството от кандидатите за президент и вицепрезидент са издигнати от инициативни комитети, то може би това означава, че никой не иска да си дава много зор, защото работата е орташка, а при колективната отговорност на практиката никой не носи отговорност.
Вяло, безлично, незабележимо
Президентската кампания бе вяла и незабележима. Случайно преминалите през Велинград двама кандидат- вицепрезиденти показаха, че все пак и нашият регион и самите избиратели ги интересуват. Като цяло президентските избори тук винаги са минавали безлично. Местните политици също не са направили нищо, за да активизират избирателите. Информация за изборите лично аз съм намирал само в националните електронни и печатни издания. Но не гласувах за нито един от кандидатите. От доста дълго време се повтаря ситуацията, в която на нас ни се налага да гласуваме не за някой, а срещу някой. Наблюденията ми показват, че доста хора също поддържат тази теза. Това доказва, че гласуването срещу някой, а не за някой, е довело до положение, в което избраният пак е излъгал очакванията на тези, които са го подкрепили. И в тази връзка мисля, че е по-добре да не се гласува, защото разликата между победителите и победените е само в предизборните обещания. В последствие всеки забравя за тях и започва да работи за себе си и за приближените си.
Весела Цинцева, специалист по “Връзки с обществеността”:
Имаше ли изобщо кампания във Велинград?!
Имаше ли изобщо предизборна кампания във Велинград?! Лично аз не усетих такава. Като се има предвид, че става въпрос за избор на президент, тясно партийните сбирки между твърдите симпатизанти и местните политически лидери са абсолютно безсмислени, когато в тях дори не участва този, който се е кандидатирал. Що се отнася до предизборната кампания като цяло, мисля, че този път бяхме свидетели на една по-ненатрапчива и не чак толкова досадна медийна агитация. Сравнително семплите плакати и липсата на масово покриване на всяко свободно с тях отчитам също като позитив. Според мен по-сериозният проблем в тези избори е, че голяма част от избирателите не откриха своя фаворит сред кандидатите.
Никой не си даде много зор
По традиция във Велинград президентските избори минават малко по-незабелязано. Хъсът на местните политически активисти и на техните привърженици се засилва само тогава, когато изборът касае общината. Освен всичко друго, големите политици някак все пропускат да включат Велинград в мини-туристическите скоростни обиколки, минаващи под мотото ”Опознай родината, за да я обикнеш”. Явно за тях нашият регион не е нито интересен, нито атрактивен от гледна точка на професионална ангажираност. Затова и тази президентска кампания премина с кратко, почти незабележимо посещение само на двама кандидат-вицепрезиденти, които независимо от това дали ще бъдат бъдещи такива или не, ще се сетят пак за курорта след 5 години. На място за изборите във Велинград говориха само залепените и разпокъсани плакати в подкрепа на един или друг кандидат (тези постери ще стоят по стени и дървета по- дълго от самия президентски мандат). Единични бяха и медийните изяви на местните активисти. Причината сигурно се крие в това, че самите политически централи не са отделили кой знае колко финансови средства за агитация извън по-големите областни центрове. Като се има предвид, че болшинството от кандидатите за президент и вицепрезидент са издигнати от инициативни комитети, то може би това означава, че никой не иска да си дава много зор, защото работата е орташка, а при колективната отговорност на практиката никой не носи отговорност.
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023