С голям концерт на 2 ноември Градският хор „Николай Гяуров“ към НЧ „Отец Паисий-1893“ ще отпразнува достойните 105 години на сцената. Това е хубавият повод да разговаряме с двама дългогодишни хористи - г-жа Таня Благова и г-н Серафим Костов. Техните спомени са мигове от историята на Градския хор, създаден през 1919 г. от учителката по френски език и пианистка мадам Елена Кантарджиева.

Таня Благова пее в хора вече над 50 години. Насочва я нейната братовчедка Мария Стефанова, която е приятелка с учителката по пиано и корепетиторка на хора г-жа Стоянка Енчева. По онова време бъдещата проф. Мария Стефанова свири на контрабас, а Таня Благова на акордеон. „Събирахме се вечер вкъщи, правехме концерти и аз пеех „На брега на Черно море“, спомня си Таня Благова. Приета е в Смесения градски хор след изпит, какъвто е бил редът тогава. В онези години хористите са над 80, по думите на Т. Благова сред тях са най-талантливите хора във Велинград - цели фамилии музиканти, учители, доктори, млади хора от трите квартала. Първият диригент, под чието ръководство пее, е Костадин Граченов. Подреждат я до г-жа Нешка Табакова и от нея се учи да изпълнява партиите за сопрано. След Костадин Граченов диригенти на хора са Мая Бизова, Стефан Сестримски, Мария Дулева, Ели Саздова, Светломир Григоров, Петър Стефанов, Момчил Томов, Николета Енева, Огнян Митонов и сега Йоланта  Лазарова. През всички тези години на рояла е Стоянка Енчева, която Таня Благова определя като основата на хора. За около 2 години на хористите акомпанира Светла Аврамова.
„Въпреки че сме самодейци, пеем изключително голям репертоар от Добри Христов до Моцарт и Вивалди. Изпълняваме и църковни песнопения, с които участвахме на фестивала в Поморие редом с най-големите църковни хорове в България и всички бяха изненадани, че във Велинград има такива певци. Повечето хористи са музиканти, нотно грамотни хора, някои с музикално образование. Много емоции ни носеха вокалните уроци с доц. Лили Илиева, вокален педагог, които се провеждаха в балетната зала в читалището. Имахме много пътувания в чужбина, като главен организатор беше Димитър Мечев, който се грижеше много за хора. Хорът е позитивна емоция! Песента е вдъхновение, вдига те от земята.“, с вълнение и с искрена любов към музиката споделя г-жа Таня Благова.
Серафим Костов влиза в Смесения градски хор също като музикант. Спомня си: „Свирех при Ангел Герин на тромбон. Канеха ме в хора, но оркестърът ми беше достатъчен.  Но когато оркестърът се разтури, постъпих в хора, диригент беше Мая Бизова. Повечето от нас са музиканти, свирили сме на различни инструменти, учили сме солфеж, имаме музикална грамотност.“ Като пример за музикалната грамотност на хористите Серафим Костов посочва своята сестра Маргарита Шаламанова и проф. Боряна Чолева, които заедно изпълняват туристически песни и участват и в хора към туристическото дружество. Според него всеки от диригентите на хора има свой почерк, а без Таня Енчева в хора „няма живот и нищо не става“. И Серафим Костов има много спомени от пътуванията  на хористите зад граница, а и в България. Паметни са срещите на велинградската общност в София и концертите във Военния клуб и зала „България“. Голяма чест е възможността да пеят в българската църква в Одрин. А сред ценните за историята спомени е и това, че нашият Смесен градски хор има грамофонна плоча с песни за Велинград, като записите са правени в Радио София.
Дългогодишните хористи Таня Благова и Серафим Костов не крият, че от години най-голямата беда на хора е, че не идват млади певци. Надеждата им е да има обновление и хорът да продължи да върви напред. Да припомним: Николай Гяуров започва да пее в читалищния хор, когато е ученик в десети клас. 105-годишният Градски хор, който носи неговото име, чака млади таланти!
Елена Баева