30 истории от 30 години

Публикувано на 08 Oct 2024 10:33

Г-жа Радка Тотолакова е не само дългогодишен учител по история, но и един от най-добрите познавачи на историята на училищата в Чепинския край. Съавтор е на сборниците „Просветното дело в Чепинския край от Възраждането до наши дни” и „Учители народни, будители духовни“. Създател и ръководител на Клуб „Млади възрождеци“ в СУ „Васил Левски“, който запали искрата на родолюбието в сърцата на много млади хора от нашия град. На страниците на „Темпо“ сме публикували ценни проучвания на г-жа Тотолакова за историята на училището в Каменица и по темата дали Васил Левски е идвал в Каменица.

В юбилейната ни рубрика „30 истории от 30 години“ избрахме нейна статия от 2016 г., защото поставя въпроси, много от които и с днешна дата още не са намерили своите отговори и решения:

Вода газим, жадни ходим

Спомних си тази поговорка, след като с учениците от клуб „Млади възрожденци „ на СОУ „Васил Левски“ Велинград посетихме „заритата“ църква „Св. Димитър“ в с. Паталеница. Както знаете, селото се намира съвсем близо до Велинград. Преди година нашумя с имението на пазарджишкия кмет, но за уникалната средновековна църква не се споменава нищо.
Ще си позволя да дам някои данни. Строена е в периода XI - края на XII век, кръстокуполна, с ценни според специалистите стенописи. Когато османското завоевание през втората половина на XIV век достига до тези земи, за да спасят църквата си, хората я зариват с пръст. Толкова са пазили тайната, че следващите поколения не знаят за съществуването й. На мястото се издига висок хълм, обрасъл с дървета и храсти. През 1841 година един овчар забелязва на върха на хълма да се подава нещо метално и когато го разравя, се показва кръстът на църквата. Под ръководството на чорбаджи Петър Гагов селяните разравят църквата. За съжаление замазват средновековните стенописи и зографисват наново храма, дори го пристрояват с ново отделение. През 1956 год. храмът е обявен за паметник на културата с национално значение. През 70-те години е изцяло проучен и реставриран. Когато наблюдавах оцелелите средновековни стенописи, неволно ги сравнявах със световно известните от Боянската църква, само че Боянската е по-нова от тази в Паталеница.
Когато посетих за първи път храма, бях много изненадана от две кръгли мраморни плочи, поставени на пода. Изключително добре запазени, релефните им надписи гласят, че едната е дарена от поп Атанас (бащата на поп Топорчо) от с. Каменица, а другата от с. Каменица, годината е 1863. Излишно е да казвам, че тези значими факти не са известни на обществеността. За самата църква липсват указателни табели (поне от страната на велинградската посока). Ако решите да я посетите, следвайте рекламните табели на намиращото се срещу църквата кафене „Флора“. Когато стигнете до масивната врата на храмовата ограда, ще видите полуизтрит телефонен номер 0892 778451, който е на млада жена ,нещо като екскурзовод. Тя е много отзивчива, бързо ще дойде и ще ви разкаже много интересни истории.
За историческата забележителност няма входни билети, само ако желаете, можете да оставите дарение. Не зная как се издържа паметника на културата? Вместо да носи приходи на общината, може би е в тежест. Питам се дали туроператорите и хотелиерите на Велинград ще включат в програмите си този истински исторически феномен?
Размишлявайки за нас, днешните жители на Чепинския край и предшествениците ни, не мога да не направя тъжния извод, че те не са били по-богати и образовани от нас, но са направили скъпоструващи дарения, а ние не събрахме минималния брой есемеси за възпоменателния кръст. Те строяха църкви, училища и читалища на ползу роду, а нашите съвременници украсяват фасадата на преустроената лъженска пералня в ресторант с „гордия“ надпис „Гол баджак“ и всички станахме за смях (вижте форумите).
Въпреки предписанията на Института за паметници на културата, концесионерът на така наречения комплекс „Рим“ скри осмоъгълното тяло на старата баня от 1761 год. И последва ли нещо от това?
Оставихме да се руши най-красивата сграда от миналото в града ни (бившия пансион) на бул. „Съединение“.
Бееви съсипаха Автогарата и ни пробутаха постройка, в която трудно се влиза, дори когато е студено.С любезното съдействие на предишния Общински съвет и съветници бе удължен договорът на Бееви до 2021 година, за да ни возят в раздрънканите си таралясници, които обилно задимяват булеварда на СПА столицата. Как ли минават технически прегледи? Защо ръководството на града не преговаря с БДЖ и не направи една комплексна транспортна станция в чудесната сграда на гарата? Има достатъчно място за паркиране на автобусите, билетни каси и други удобства. Най-вече ще бъде подобаващо представителна за СПА столицата на Балканите и ще разбие монопола на арогантния „феодал“.
Достатъчно ли са популяризирани разкопките на връх Острец? Защо не се прави нищо за социализиране на крепостта Цепина? Знам, че е в община Ракитово. Може би ръководствата на двата града трябва да посетят крепостта „Перистрица“ в Пещера и да видят какво са направили колегите им от една в пъти по-малка и исторически не толкова известна крепост в сравнение с Цепина.
България е трета в света по културно-исторически паметници след Гърция и Италия. Преди много години, като студентка, професор Андреев ни разказа следното: „Бях на научна конференция в Гърция. В културната програма бе включено посещение на исторически паметници. След доста трудно изкачване по планинска пътека стигнахме до голям скален къс, чийто надпис гласеше „На това място си е отпочивал Херакъл, след като победил Немейският лъв“. В ниското гърците бяха построили кафенета, мотели, паркинги за туристическите автобуси. Навсякъде групи, щракане на фотоапарати... Така се печели от историята, колеги“, завърши разказа си професор Андреев. Та затова озаглавих бележката си до вестника „Вода газим, жадни ходим...“ Оставам с надеждата, че някой от властимащите ще прочете горното и ще направи нещо, за да бъдем достойни за предците си.
Радка Тотолакова, 2016 г.

Велинград тел: 0876521487

Ще чистят коритата на Луковица, Еленка и дере Власа

Публикувано на 09 Jan 2026 11:51

Почистването ще бъде извършено последователно на три отделни етапа.
Първият етап е река Луковица и включва механизирано и ръчно почистване на речното корито по цялата дължина вътре в регулационните граници на Велинград - това са около 1900 метра до вливането в река Чепинска. Почистването включва отстраняване на дървета, храсти, дънери и всякаква растителност, която ограничава проводимостта. Ще се извърши почистване и извън регулационните граници на града - около 1000 метра, като ще се чисти тревиста, храстова и дървесна растителност,