През изминалата седмица велинградчани за пореден път се сблъскаха с гледката на отровени кучета по улиците. Възмущението на десетки хора се изля в социалните мрежи, където снимките на убитите животни се редуваха с гневни критики към общината. Мнозина изразиха съмнения, че отровата се хвърля умишлено точно в навечерието на празника на града, за да може бездомните кучета да не пречат на гостите и събитията.

 Извън тези недоказуеми съмнения обаче обективни са тревогите на родители с малки деца, които също играят по улиците и в парковете и са изложени на опасностите от отрови. Както и справедливият гняв на собственици на кучета, които са изпълнили всички законови изисквания, но домашните им любимци са издъхнали в мъки след поглъщането на отрова на обществени места във Велинград.
За съжаление, цялата енергия по темата и този път стигна до фейсбук и медиите, но не и до отговорните институции. От МВР, където има специално създадена зоополиция, информираха, че при тях няма подаден нито един сигнал. При това положение органите на реда няма да се задействат и въпросът кой трови кучетата във Велинград пак, както и при предишни такива случаи, няма да получи ясен и доказан отговор.
Община Велинград също удобно ще продължи да неглижира проблема, както го прави от години - дори и след като вече започна да плаща обезщетения по съдебни дела. В момента, в средата на 2024 г., общината дори не е приела задължителната по закон Програма за овладяване на популацията не безстопанствените кучета. Последната такава програма е приета през 2019 г. и е изтекла през 2023 г. Програмата  е формален документ, но сега общината не си е направила труда до ри отново формално да го състави и приеме.
Верният ход на гражданите е само един: да подават писмени сигнали до институциите, които имат задължения по Закона за защита на животните - полиция, прокуратура, община. Излишно е да се разчита, че като се вдигне шум в социалните мрежи и по медиите, някоя от тези институции ще се самосезира. Нужна е гражданска активност по начина, описан в закона - сигнали и жалби, които да принудят отговорните органи да заработят по проблема.
Елена Баева