ГЛЕДНИ ТОЧКИ с Димитрина Късева:Какво е нивото на обслужващия персонал взаведени
Публикувано на 27 Jun 2006 09:25
Тодорка Ланджова, зам. директор в ПГИТ
“Алеко Константинов”:
Работодателите също трябва да познават правилата
Категорично заявявам, че завършващите при нас деца са напълно подготвени за работа в заведения за хранене - и барманите, и сервитьорите, и готвачите. Проблемът според мен е, че липсва комуникация между нас като заведение, подготвящо кадри в сферата на обслужването и местното дружество на хотелиерите и ресторантьорите. Нито един път досега не са поискали среща с нас. А такава трябва да има, за да са наясно и двете страни за това какво се иска и какво се предлага. Знам, че има и Съвет по туризъм към общината. Този орган също трябва да поеме някаква инициатива и да събере всички страни, защото темата е много важна и сериозна.
Всъщност лично аз забелязвам и един друг проблем и той е, че част от собствениците на кафенета и ресторанти нямат елементарни познания за културата на храненето и сервирането и по тази причина искат невъзможни неща от хората, които са назначени на тези длъжности. Има ясни правила и те трябва да се познават не само от работещите, но и от работодателите. Възнагражденията, които се предлагат, са много ниски – това също е фактор, оказващ влияние при търсенето и наемането на работа. Има нужда и от отношение към тези млади хора, не може да искате да работят с желание и усърдие в екип, където по-старите и опитни готвачи, сервитьор или бармани им се подиграват.
Иван Масларов, собственик на кафене:
Младите питат първо за бакшиша
Проблем с набирането на персонала има и той не е от вчера. Постоянно търсим хора, а се оказва, че никой не иска да работи. Младите като дойдат да питат за работа, първо искат да знаят какъв ще е бакшишът. Искат и заплата от 500 лева, без дори да са работили един ден. Извън сервирането не им се прави нищо друго, не им се чисти, не им се подрежда, нямат желание и да се учат, а работа с клиентите не е лека. Негативите от липсата на отношение към гостите на заведението се отразяват на собственика. Тези, които тепърва искат да става бармани или сервитьори, търсят лесното и ако може да е за много пари. Не им се работи за 150 –200 лева.
Според мен с такова отношение не се учи занаят. За да искаш, трябва да се трудиш и както навсякъде и тук се почва от най- ниското стъпало. Не съм запознат с това какви кадри излизат от нашата професионална гимназия, не мога да коментира и дали са достатъчно подготвени. Знам само, че почти никой не идва и не търси работа.
Щеше да е смешно, ако не е тревожно
Питат сервитьорка “Какво кафе предлагате?”, а тя с усмивка отговаря: “Дълго, късо и нормално”. Питат сервитьорка в заведение, в което звучи българска музика “Случайно да имате “БТР“?, а тя пак с усмивка отговаря: “Такава бира не предлагаме”.
За съжаление това не са вицове, а истински ситуации, случили се във велинградски кафенета и ресторанти. Смешно е наистина, но в същото време и тревожно, защото с подобно обслужване едва ли се трупат позитиви.
В повечето случаи след 10-15 минути чакане на мръсна маса с пълен с фасове пепелник някой набързо минава и те пита “К’во ше пиеш?” или “Ши искаш ли нещо?”. Ние май отдавна сме свикнали с подобно отношение и въпреки мненията на специалисти за това, че трябва сериозна работа за подобряване качеството на обслужването, почти никой не обръща внимание.
Ами, това е ситуацията - до останалите проблеми на града просто добавяме и този. За да не обобщаваме, с радост може да се отбележи, че в града ни макар и малко, все пак имат заведения с любезен и внимателен персонал и там с удоволствие всеки сяда ,пие или хапва и си тръгва с идеята, че и следващия път ще избере именно това кафене или ресторант. Хубаво би било подобно внимание и професионализъм да се усеща в което и да е заведение в курорта. Иначе всяка комична ситуация, показваща колко още има да учим и да ни учат за това как се посрещат и как се изпращат гости, ще звучи като виц, на който обаче няма да се смее никой.
Работодателите също трябва да познават правилата
Категорично заявявам, че завършващите при нас деца са напълно подготвени за работа в заведения за хранене - и барманите, и сервитьорите, и готвачите. Проблемът според мен е, че липсва комуникация между нас като заведение, подготвящо кадри в сферата на обслужването и местното дружество на хотелиерите и ресторантьорите. Нито един път досега не са поискали среща с нас. А такава трябва да има, за да са наясно и двете страни за това какво се иска и какво се предлага. Знам, че има и Съвет по туризъм към общината. Този орган също трябва да поеме някаква инициатива и да събере всички страни, защото темата е много важна и сериозна.
Всъщност лично аз забелязвам и един друг проблем и той е, че част от собствениците на кафенета и ресторанти нямат елементарни познания за културата на храненето и сервирането и по тази причина искат невъзможни неща от хората, които са назначени на тези длъжности. Има ясни правила и те трябва да се познават не само от работещите, но и от работодателите. Възнагражденията, които се предлагат, са много ниски – това също е фактор, оказващ влияние при търсенето и наемането на работа. Има нужда и от отношение към тези млади хора, не може да искате да работят с желание и усърдие в екип, където по-старите и опитни готвачи, сервитьор или бармани им се подиграват.
Иван Масларов, собственик на кафене:
Младите питат първо за бакшиша
Проблем с набирането на персонала има и той не е от вчера. Постоянно търсим хора, а се оказва, че никой не иска да работи. Младите като дойдат да питат за работа, първо искат да знаят какъв ще е бакшишът. Искат и заплата от 500 лева, без дори да са работили един ден. Извън сервирането не им се прави нищо друго, не им се чисти, не им се подрежда, нямат желание и да се учат, а работа с клиентите не е лека. Негативите от липсата на отношение към гостите на заведението се отразяват на собственика. Тези, които тепърва искат да става бармани или сервитьори, търсят лесното и ако може да е за много пари. Не им се работи за 150 –200 лева.
Според мен с такова отношение не се учи занаят. За да искаш, трябва да се трудиш и както навсякъде и тук се почва от най- ниското стъпало. Не съм запознат с това какви кадри излизат от нашата професионална гимназия, не мога да коментира и дали са достатъчно подготвени. Знам само, че почти никой не идва и не търси работа.
Щеше да е смешно, ако не е тревожно
Питат сервитьорка “Какво кафе предлагате?”, а тя с усмивка отговаря: “Дълго, късо и нормално”. Питат сервитьорка в заведение, в което звучи българска музика “Случайно да имате “БТР“?, а тя пак с усмивка отговаря: “Такава бира не предлагаме”.
За съжаление това не са вицове, а истински ситуации, случили се във велинградски кафенета и ресторанти. Смешно е наистина, но в същото време и тревожно, защото с подобно обслужване едва ли се трупат позитиви.
В повечето случаи след 10-15 минути чакане на мръсна маса с пълен с фасове пепелник някой набързо минава и те пита “К’во ше пиеш?” или “Ши искаш ли нещо?”. Ние май отдавна сме свикнали с подобно отношение и въпреки мненията на специалисти за това, че трябва сериозна работа за подобряване качеството на обслужването, почти никой не обръща внимание.
Ами, това е ситуацията - до останалите проблеми на града просто добавяме и този. За да не обобщаваме, с радост може да се отбележи, че в града ни макар и малко, все пак имат заведения с любезен и внимателен персонал и там с удоволствие всеки сяда ,пие или хапва и си тръгва с идеята, че и следващия път ще избере именно това кафене или ресторант. Хубаво би било подобно внимание и професионализъм да се усеща в което и да е заведение в курорта. Иначе всяка комична ситуация, показваща колко още има да учим и да ни учат за това как се посрещат и как се изпращат гости, ще звучи като виц, на който обаче няма да се смее никой.
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023