Веска Божкова написа първите си статии за „Темпо“ през 1995 г. Започна с рубрика за децата, с които трябва да разговаряме и да ги обичаме. Продължи с „Политици в лятна отпуска“ - серия интервюта с видни български политици от ранга на Стефан Савов, Георги Първанов, Анастасия Мозер и много други, избрали да почиват във Велинград. Веска Божкова събра ценни за поколенията истории от Велинград - историята на църквата в Лъджене, на първата в страната Пневмоболница, на светилищата на връх Острец и над Клептуза, на киното във Велинград. Отрази десетки срещи с поети и писатели, концерти на местни певци и музиканти, десетки изложби и събития на музея и галерията... Имаше дарбата и смелостта да пише откровено и прямо по най-парливите проблеми на Велинград. Сред нейните рубрики в „Темпо“ беше „Къщи с история“ - разкази за емблематични сгради, които пазят историята на своите стопани и на града, в който живеем. Ето една такава история, публикувана през 2010 година:

Заховата къща - средище на духовност и култура

Строена в началото на 30-те години на миналия век, Заховата къща на ул. „Борислав“ във Велинград носи духа и красотата на своето време. Боядисана още тогава в жълто, за да грее като слънце, да се слива с околната среда и да прилича на пловдивските.
Това е къщата на учителя и театрален деец Петко Захов и на неговата съпруга - началната учителка Иванка Масларова-Захова.
Името на Петко Захов отдавна е заело своето място в културния и духовен живот, в историята на Каменица и Велинград. Той е учител по география и дългогодишен директор на Лъдженското първоначално училище „Св. св. Кирил и Методий“, отворило врати през 1889 година, днес СУ „Св. св. Кирил и Методий“. Петко Захов е учител и радетел за откриването на Смесеното непълно реално училище, което по-късно прераства в пълна реална гимназия и от 1945 година тя носи името на Апостола на свободата Васил Левски (по спомени на ученици е имало анкета за името) и Петко Захов е един от директорите.
Той е и сред активните актьори и създатели на театъра към Народно читалище „Отец Паисий-1893“. През 1905 г. е представена първата пиеса „Граничари“ в салона на тогавашния ресторант „Република“ и Петко Захов е на сцената заедно с Мойсей Праматаров, Филип Главеев, Димитрия поп Василева, Христо Попов, Стоян Горанов, Георги Попов, Минка Ушева.
Петко Захов е един от основателите на просветно дружество „Просвета“ заедно със Стою Докумов и поп Топорчо.
Неговата съпруга Иванка Масларова-Захова е била наален учител в училище „Св. св. Кирил и Методий“. Тя е дъщеря на Стою Христов Масларов и внучка на един от първите учители в Каменица и създател на театралната трупа (1881-1884 г.) Христо Ангелов Масларов.
Петко и Иванка Захови имат две дъщери, отраснали в Заховата къща и също оставили своя следа в живота на града ни. Голямата дъщеря Виолета Захова завършва гимназия в Пазарджик, като е съученичка и съквартирантка на патрона на Велинград Вела Пеева. После следва математика и работи в гимназията като учител, по-късно преподава математика в Руската езикова гимназия в София.
По-малката дъщеря Лилия Захова-Желязкова свързва и името, и живота си със създаването на балетната школа във Велинград и продължава традицията на своя прадядо и на своя баща, като записва името си в историята на самодейния театър към НЧ „Отец Паисий-1893“.
Заховата къща, която помни гостуванията на Кръстьо Сарафов, на Лили Сарафова, на Мила попова, на актьорите от Южния български театър (днес Пловдивския драматичен театър), чиито обитатели винаги са свързвали житейския си път с духовното и културно развитие на града ни, продължава да вярва, че потомците ще продължат пътя на предшествениците.
Веска Божкова