Председателят на революционния комитет
Публикувано на 16 May 2006 08:54
Априлското въстание бележи нов етап в историята на България. Сбъднаха се мечтите на неговите организатори и участници - възкръсна отново българската държава. За изстраданото освобождение не малко са заслугите на българското население в Родопите, в това число в Чепинското корито.
По указание на IV революционен окръг и на Пазарджишкия революционен комитет в началото на март 1876 г. в черквата “Света Троица” в Каменица се изгражда таен революционен комитет, баташки пункт, с председател свещеник Илия Попатанасов (поп Топорчо), Христо Пеев - подпредседател, Георги Чолаков (Дядо Даскал) - касиер, Стою Масларов - деловодител, Спас Делиев, Никола Даскалов (син на Дядо Даскал), Георги Делиев (загинал в Батак), Спас Бояджиев и Сава Докторов (Екимджията), който е избран за апостол на Разлог и Неврокоп.
Поп Топорчо е роден през 1836 г. Тази година се навършват 170 г. от рождението им. За съжаление, изследователите не са открили рождената му дата, но добре ще е тя да се чества в дните на Априлското въстание. Той е внук на стария поп Илия, който е съхранил хрониката на поп Методи Драгинов. Син е на поп Атанас. Бил е много будно и ученолюбиво момче за времето си. Учил е в килийно училище и се самообразова. Никога не е се откъсвал от черквата и придобил подготовка за свещеник. Учителства в с. Каменица и Ракитово. От предания, разкази, лични наблюдения и непосредствено общуване опознал съдбата на своите съселяни и се обрича да служи на черквата, хората и българщината. В 1870 г. оглавява чепинската самостоятелна църква и й служи до смъртта си. Под ръководството на революционния комитет започва подготовка за въстание. Събират се храни, купува се оръжие, барут и такъми да въстаниците. В “Св. Троица” е направено скривалище за оръжие, там тайно се внася барут и се правят фишеци. Скривалището се запазва до 30-те години на миналия век.
Установява се връзка с революционния комитет и неговия председател Петър Горанов в Батак. Поради стеклите се обстоятелства не се евакуира християнското население от Каменица и Ракитово в Батак. Но една група, начело със Стою Масларов, Георги Делиев, Никола Даскалов, Спас Делиев и др. участва в отбраната на Батак. Спас Делиев е четоводец и води чета въстаници в боевете. След разгрома на Батак надвиснала сериозна опасност за каменското население. За да го спаси от унищожаване, поп Топорчо с внушителна група въстаници извел по-голямата част от хората по посока м. Бела вода и Белово. За охрана на селото от ограбване оставил група въоръжени мъже. След години столетницата от каменица Мария Пендарова ще ни разкаже: “В селото останаха само въоръжени мъже и кучетата”, а поп Михаил Радулов, един от ръководителите на въстанието в Белово и близък прияел на поп Топорчо, ще сподели: “Свещеникът Илия от Каменица - късичък, дребничък, като буре, накривил капа, нарамил пушка, води подире си като квачка деца, жени, старци - цяла олелия... Комитетът прибира в Белото по къщите децата и старците, а здравите мъже наредил по позициите”.
Побеснялата банда на Алиш Пехливан, участвала в кървавия погром и плачкосване на Батак, се запътила към Каменица. По молба на кмета на селото и със съдействието на няколко първенци българо-мохамедани от селата, които не са ходили в Батак, Каменица била спасена. Но бил поискан и пратен сериозен откуп за всички мъже от селото. А на поп Топорчо бил наложен няколкоседмичен арест. Така Каменица била спасена от опожаряване и клане. Знае се, че поп Топорчо като духовник е посещавал целия район. Има следи, че е ходил и в Якоруда, а с Белово - най-близкото християнско селище до Каменица, връзката му е била постоянна. Там заедно със свещ. Радулов се е срещал с Г. Бенковски. И сега се знае, че в предсмърните си часове и починал с името на Бенковски на уста. Създаването на революционен комитет при наличието на доминираща мохамеданска религия, на пълно беззаконие и терор, при отдалеченост на културните и административните центрове е значим човешки и обществен подвиг. Малобройната каменска интелигенция начело с поп Топорчо, подкрепяна от съселяни с будно национално съзнание, достигнала почти сама до идеята за българска държавност, която да се постигне по революцинен път. Тази интелигенция даде ход на развитието на Чепинско в края на XIX и първите години на XX век. Паметни за поколенията ще останал двата благодарствени молебена при посрещането на освободителните руски войски, направени от поп Топорчо. Той е един от инициаторите за построяване на първото класно училище в Западните Родопи. Той освещава първата сбирка при учредяване на читалището. И в радости, и в тревоги винаги е бил духовна опора на съселяните си. Създава многочислено семейство от 4 синове и 4 дъщери, с много внуци и правнуци. До смъртта си е уважаван стожер на неговия род.
В знак на голямо уважение и почит към личността на поп Топорчо от началото на ХХ век и до неговата кончина през 1933 г., на всенародния празник “Св.св. Кирил и Методий”, учениците заедно с учителите и голяма част от населението в колона са ходили до горния край на селото, където живеел свещеникът и с цветя го поздравявали за празника. А той, застанал на малката дървена стълбичка, ги е благославял и с ръката си правел кръстни знаци.
Нека сега, по време на 130-годишнината от Априлското въстание и 170-годишнината от рождението на прославения син на Чепинско, видния духовник, председателя на революционния комитет свещ. Илия Попатанасов да сведем глави в знак на признателност и да поставим пролетно цвете на гроба му в двора на храма “Света Троица”.
Георги Пашов
Поп Топорчо е роден през 1836 г. Тази година се навършват 170 г. от рождението им. За съжаление, изследователите не са открили рождената му дата, но добре ще е тя да се чества в дните на Априлското въстание. Той е внук на стария поп Илия, който е съхранил хрониката на поп Методи Драгинов. Син е на поп Атанас. Бил е много будно и ученолюбиво момче за времето си. Учил е в килийно училище и се самообразова. Никога не е се откъсвал от черквата и придобил подготовка за свещеник. Учителства в с. Каменица и Ракитово. От предания, разкази, лични наблюдения и непосредствено общуване опознал съдбата на своите съселяни и се обрича да служи на черквата, хората и българщината. В 1870 г. оглавява чепинската самостоятелна църква и й служи до смъртта си. Под ръководството на революционния комитет започва подготовка за въстание. Събират се храни, купува се оръжие, барут и такъми да въстаниците. В “Св. Троица” е направено скривалище за оръжие, там тайно се внася барут и се правят фишеци. Скривалището се запазва до 30-те години на миналия век.
Установява се връзка с революционния комитет и неговия председател Петър Горанов в Батак. Поради стеклите се обстоятелства не се евакуира християнското население от Каменица и Ракитово в Батак. Но една група, начело със Стою Масларов, Георги Делиев, Никола Даскалов, Спас Делиев и др. участва в отбраната на Батак. Спас Делиев е четоводец и води чета въстаници в боевете. След разгрома на Батак надвиснала сериозна опасност за каменското население. За да го спаси от унищожаване, поп Топорчо с внушителна група въстаници извел по-голямата част от хората по посока м. Бела вода и Белово. За охрана на селото от ограбване оставил група въоръжени мъже. След години столетницата от каменица Мария Пендарова ще ни разкаже: “В селото останаха само въоръжени мъже и кучетата”, а поп Михаил Радулов, един от ръководителите на въстанието в Белово и близък прияел на поп Топорчо, ще сподели: “Свещеникът Илия от Каменица - късичък, дребничък, като буре, накривил капа, нарамил пушка, води подире си като квачка деца, жени, старци - цяла олелия... Комитетът прибира в Белото по къщите децата и старците, а здравите мъже наредил по позициите”.
Побеснялата банда на Алиш Пехливан, участвала в кървавия погром и плачкосване на Батак, се запътила към Каменица. По молба на кмета на селото и със съдействието на няколко първенци българо-мохамедани от селата, които не са ходили в Батак, Каменица била спасена. Но бил поискан и пратен сериозен откуп за всички мъже от селото. А на поп Топорчо бил наложен няколкоседмичен арест. Така Каменица била спасена от опожаряване и клане. Знае се, че поп Топорчо като духовник е посещавал целия район. Има следи, че е ходил и в Якоруда, а с Белово - най-близкото християнско селище до Каменица, връзката му е била постоянна. Там заедно със свещ. Радулов се е срещал с Г. Бенковски. И сега се знае, че в предсмърните си часове и починал с името на Бенковски на уста. Създаването на революционен комитет при наличието на доминираща мохамеданска религия, на пълно беззаконие и терор, при отдалеченост на културните и административните центрове е значим човешки и обществен подвиг. Малобройната каменска интелигенция начело с поп Топорчо, подкрепяна от съселяни с будно национално съзнание, достигнала почти сама до идеята за българска държавност, която да се постигне по революцинен път. Тази интелигенция даде ход на развитието на Чепинско в края на XIX и първите години на XX век. Паметни за поколенията ще останал двата благодарствени молебена при посрещането на освободителните руски войски, направени от поп Топорчо. Той е един от инициаторите за построяване на първото класно училище в Западните Родопи. Той освещава първата сбирка при учредяване на читалището. И в радости, и в тревоги винаги е бил духовна опора на съселяните си. Създава многочислено семейство от 4 синове и 4 дъщери, с много внуци и правнуци. До смъртта си е уважаван стожер на неговия род.
В знак на голямо уважение и почит към личността на поп Топорчо от началото на ХХ век и до неговата кончина през 1933 г., на всенародния празник “Св.св. Кирил и Методий”, учениците заедно с учителите и голяма част от населението в колона са ходили до горния край на селото, където живеел свещеникът и с цветя го поздравявали за празника. А той, застанал на малката дървена стълбичка, ги е благославял и с ръката си правел кръстни знаци.
Нека сега, по време на 130-годишнината от Априлското въстание и 170-годишнината от рождението на прославения син на Чепинско, видния духовник, председателя на революционния комитет свещ. Илия Попатанасов да сведем глави в знак на признателност и да поставим пролетно цвете на гроба му в двора на храма “Света Троица”.
Георги Пашов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023