Големите дарители на Велинград

Публикувано на 02 Apr 2024 10:56

„Големите дарители на Велинград“ е нов проект, по който „Темпо“ ще работи през 2024 г. с финансовата подкрепа на социално отговорната инициатива „Ти и Lidl за нашето утре“. Темата за дарителството и за дарителите във Велинград от години се нуждае от подробно и задълбочено проучване. Съществуват данни за отделни дарители и дарения, но липсва систематизирана и обобщена информация. В голяма степен това е задача за специалисти - историци и краеведи

. Но в същото време идеята за дарителството и паметта за дарителите надхвърля тесните специализирани изследвания и се нуждае от по-широко популяризиране сред местната общност. Затова решихме да разкажем за хора, завещали щедрост и благородство на града ни и на поколения велинградани. Ще го направим чрез поредица от 10 статии и изложба по темата. Нарекли сме проекта „Големите дарители на Велинград“ с убеждението, че всяко дарение е голям жест и всеки дарител е голям пример. Някои от историите и фактите, за които ще разкажем, са познати и известни. Но искаме да ги пречупим през призмата на дарителството, защото то е позволило те да бъдат запазени за поколенията.
Уважаеми читатели, вие също можете да се включите в този разказ. Ако ваш роднина, близък познат, приятел е направил значимо дарение за Велинград, свържете се с редакцията и заедно ще разкажем тази история! „Темпо“ ще остави темата за дарителството отворена и винаги ще сме готови да я продължим.
Започваме със статия, посветена на дарителите на Исторически музей - Велинград. За много хора музеят е първото място, на което биха дарили скъп за тях документ, спомен, снимка, предмет. Музеят пази паметта, а голяма част от неговия фонд са даренията от родолюбиви велинградчани и техните наследници. Ще разкажем за тях със съдействието на специалистите от Исторически музей - Велинград, за което благодарим.

Потомците на Стою и Xристо Масларови пазят и даряват история

Създаването на първия музей в Чепинско е свързано с... каптажа на днешната Сярна баня и откритите там монети и мозайки от римско време. В пресечната точка между минерална вода и история се ражда музей и това може да се случи само на място като нашето, където лековитите извори са в основата на живота.
Ето какво пише в спомените си първият уредник на музея Христо Масларов: „През лятото на 1907 г. се започна каптирането на топлия извор при старата баня. Намери се стара каптация от Римско време. Тя беше квадратна с варосан. Водата извираше от пукнатина на скала и от там се зациментира. Майстор на каптирането беше италианецът Луиджи Герард, а надзирател беше Георги Кереков от мина Перник, изпратен от министерството. В старата каптация се намерили монети от Римско време. Луиджи Герард прибрал монетите от там и ги е отнесъл в Пловдив или София в музеите. По-точно къде не зная.“
Какво е станало с тези монети историята не казва. Но разказът на Христо Масларов

продължава: „И аз в каналите (долния на североизток) намерих много монети. Намерих и хвойновото дъно - запушалката на старата каптация и всички тия находки прибрах в един шкаф в библиотеката. В каналите имаше и много парченца тънки стъкла жълто-червеникави (към темно), нашарени с бели точици с опашки. Не взех от тях, та и сега дори ме е е яд и съжалявам. За всичко това докладвах на настоятелстовто и им казах, че добре ще бъде да се образува музей към читалището“.
Две години по-късно, на 14 септември 1909 г., е създаден Археологически музей при дружество „Свещеник Методий Драгинов“ в село Каменица. По спомените на неговия първи уредник Христо Масларов после и от населението са се събрали „разни стари монети“ и всичко било записано в инвентарна книга. Първите дарения за музея са монети - римски и „стари“, но кои са първите дарители не знаем, защото: „През 1946 г. училището изгоря, а с него архивата и музейната сбирка в Каменица“, пише Хр. Масларов.
Но са запазени бележките на Христо Масларов под наслов „Моите спомени“, които той оставя на своите деца с послание „Да се запази и предава от поколение на поколение“. През 2007 г. най-малката му дъщеря г-жа Любица Богомилова дарява записките на баща си на Исторически музей - Велинград. Дарението на ръкописа дава възможност той да бъде публикуван от музея в поредицата „Цепина“ и да бъде запазен като част от историята на Чепинско. Според проучванията на Екатерина Пейчинова, уредник в музея, в момента са известни още два съкратени ръкописни преписа на спомените на Христо Масларов. Единият се съхранява в църквата „Света Троица“ в Каменица, а другият се пази като семейна реликва от г-жа Пенка Младенова, която го е наследила от своята майка Велика Масларова-Стоева, дъщеря на Христо Масларов. Г-жа Младенова е дала възможност на музея да направи копие на ръкописа и да обогати своя фонд с интересни семейни снимки.
Във фонда на Исторически музей - Велинград се пази и друг ценен архив, дарен от наследниците на фамилия Масларови. Това е архивът на Стою Масларов

- виден каменски учител, поборник от Априлското въстание и общественик, баща на Христо Масларов. Архивът е съхраняван от неговия син Александър и през 1966 г. е дарен на музея от снахата на Стою Масларов - г-жа Калина Масларова.
Част от този архив е един изключително важен и считан за изчезнал исторически документ - Худутнамето (Граничен акт) на Чепинско.

Етнологът в Исторически музей - Велинград Георги Куманов е експерт по темата и разказва, че Граничният акт е публикуван през 1892 г. от краеведа Христо Попконстантинов, а през 1965 г. в статията на Вера Мутафчиева този документ е посочен като загубен. В статия в „Темпо“ Георги Куманов пише: „Това определи изненадата ми и радостта от откриването на Граничния акт Худутнамето на Чепинско в архива на нашия възрожденец Стою Масларов, съхраняван в Исторически музей – Велинград.“. Документът е открит преди 25 години, а историческата наука счита, че е издаден през 1555 г. от Сюлейман Великолепни. „Описанието на границите на Чепинско е издадено във връзка с обявяването на нашия край за вакъф на изградената по това време джамия Сюлеймание от големия архитект Синан.“, пише Георги Куманов. Три века по-късно се оказва, че населението на Каменица и Драгиново има нужда от този документ заради спор с Белово за собствеността на рида Алабак. Каменица и Драгиново печелят съдебния спор, като важна роля изиграва препис на Худутнамето на Сюлейман Великолепни от 1657 г., за който Стою Масларов е отишъл до Цариград с финансовото обезпечение от община Каменица. На последната страница на документа Стою Масларов е написал: „Настоящий преписъ изъ преписъ от Худутнамето на Чепинските села Корово, Каменица, Баня, Ракитово, Костандово и Дорково, преписа и задръжа Каменский общинский Съветник и пълномощникъ на общината Каменица за делото ни съ големо Беловци за спорното место - Алабакъ, Бела вода над Друма, от Катранъ Чокуръ до Юндола. За верността на преписа удостоверявам съ подписа си: Стою Ангеловъ Масларов”.
Във фонда на музея се пази още едно безценно историческо свидетелство от архива на Стою Ангелов Масларов. Като член на революционния комитет в Каменица и участник и поборник в Априлското въстание в Батак той е съставил списък на участниците във въстанието от село Каменица. Списъкът е единствено подобно свидетелство от участник в събитията от 1876 г. Друга интересна част от архива е и документ, с който по заповед на Негово Царско Височество княз Фердинанд Стою Масларов получава медал като поборник по повод 25-годишния юбилей от Априлското въстание.
Каузата на дарителството в днешно време продължава и друг наследник на фамилията - г-н Стефан Христов Минчев. През м. април 2021 г. Стефан Минчев, със съдействието на Пенка Младенова, дариха на музея 2 часовника, фотоапарат, лорнет (монокъл), брошки, дамски пръстени, книгата „Левски в светлина” на Любомир Дойчев от 1943 г. – едно рядко и ценно издание, 18 книги от края на 19 и началото на 20 век и други вещи,

предавани от баща на син в семейство Масларови. Стефан Минчев дари на музея и торбичка, принадлежала на въстаник от четата на Бенковски и платно за завиване на хляб за въстаниците - предавани като реликва от другият му прадядо, поборника Дечо Дечев от с. Щърково, Пазарджишко.
Наследниците на Стою и Христо Масларови не само са съхранили през годините, а и са дарили на музея безценни свидетелства за историята на нашия край. Потомците са спазили завета на Христо Масларов „Да се предава от поколение на поколение“ - не само за своя род, а и за Велинград и България.
Елена Баева

Велинград тел: 0876521487

Отново: паднали скали затвориха дефилето ОБНОВЕНА

Публикувано на 24 Feb 2026 16:55

До разчистването водачите могат да ползват обходните маршрути през Батак - Пещера и Белово - Юндола.
Опасно падане на скали върху пътното платно в дефилето става ежедневия през последните седмици. Вчера, 23 февруари, лек автомобил бе уцелен от скален къс, който проби калника от страната на шофьора.

Към 18 часа от АПИ информираха, че движението по дефилето е пуснато в една лента и може да се преминава.

Два часа и половина по-късно пътят отното бе затворен, защото на място пристигна специализирана техника. От МВР съобщиха,