Васил Бориков - от знаменосец в четата на Яне Сандански до кмет на Лъджене

Васил Атанасов Бориков (на снимката отдясно) е роден на 25 март 1881 г. в село Благовец, сега село Баня, община Разлог. Има общо четири деца, двама сина и две дъщери. Майка му е родом от Ракитово, дъщеря на свещеник, на чието ръкополагане в храма, присъства и самият дякон Васил Левски.
За да се влезе в четата на Яне Сандански, прадядо ми Васил А. Бориков, е трябвало да направи голям подвиг. Тогава е само на 18 години. За съжаление, днес не си спомняме с какво прадядо ми е заслужил правото да бъде четник.
Вече 22 годишен, той участва в Илинденско - Преображенското въстание през 1903 г. Като знаменосец в четата на Яне Сандански и Христо Чернопеев, той бива заловен от турците. Не го убиват, защото е млад, но го заравят жив до главата и го оставят на произвола на съдбата. Няколко дни по-късно го откриват овчари и го спасяват. Заради шока от преживяното получава сърдечни проблеми.
След като е освободен от овчарите, се скита около 7 години по Пирин и Беласица. Там той продължава борбата из Пиринска Македония за освобождението на българите.
След завръщането си, Васил А. Бориков, става гвардеец при цар Фердинанд I. От Царство България той е изпратен на служба в двора на Австро-Унгарския император Франц Йосиф I, където служи като гвардеец 3 месеца.
През 1941 г. прадядо ми спасява 40 души участници в партизанското движение. Те са заловени в Разлог и осъдени на смърт. Адвокат Велев, който по това време е на служба при царя, се свързва с Васил А. Бориков и го моли за помощ. Той откликва на молбата и взима със себе си сина си, Атанас В. Бориков, в случай, че не оцелее, синът му да върне дрехите, коня и вещите му вкъщи. Мисията му се увенчава с успех и всичките 40 души са спасени в последния момент, въпреки вече изкопания гроб.
За две години Васил А. Бориков става кмет на село Лъджене. От 1932 г. до 1934 г. През неговото управление през 1934 година е направен и първият опит за сливането на селата Лъджене, Баня-Чепино и Каменица. Според Васил. А. Бориков селото му има достатъчно приходи да се модернизира и издържа само и едно сливане ще „спъне добрия вървеж на благоустройствените работи“. На същото мнение са и кметовете на другите две села Баня-Чепино и Каменица. Затова този опит за обединение остава неуспешен.
Той умира на 29 юни 1945 година, едва на 64 годишна възраст от сърдечна болест.
Къщата на прадядо ми, Васил А. Бориков се намира в гр. Велинград , кв. Лъджене на ул. „Винчо Горанов“.  Сега там се издигат по-нови постройки, където и до ден днешен живеят наследниците му.
Благодаря на: Атанас Василев Бориков, роден 1925 г. в село Лъджене, Васил Атанасов Бориков, роден 1952 г. в град Велинград, Васил Иванов Бориков, роден 1950 г. в град Велинград затова, че запазиха в семейството тази интересни факти и да бъдат днес  повод за гордост!
Ани Борикова - Йорданова