На 19 август се навършват 3 години от смъртта на Веска Божкова, която дълги години бе част от екипа на вестник „Темпо“. Думите са памет, написаното остава. Затова нека си спомним за Веска с един нейн материал, публикуван преди 10 години. Той е част от найна поредица, в която събра част от историята на кината във Велинград:

Първата жена, която прожектира филми във Велинград

Соня Мирчева се дипломира през лятото на 1968 година, след като завършва училището по киномеханика в София, което се е намирало на улица „Лавеле” № 1, в сградата на някогашния Американски колеж, в който е учила майката на Никола Вапцаров - Елена.
През месец юли на същата година Соня започва стаж и след това остава на работа като киномеханик във Велинград, с първо работно място Лятното кино. Тя е първата жена, която започва да работи смятаната дотогава в нашия град работа само за мъже - прожектиране на филми.
С умиление си спомня началото в току-що построеното Лятно кино, с прекрасните каскади от петунии и цветя и публика, „за която местата никога не стигаха, тъй като Велинград в онези години посрещаше много, много гости,а киното тогава бе на особена почит. И сега като ме срещат, много хора ме питат защо киното не работи и защо останахме без Лятно кино. Аз обяснявам, че сега киноразпространението съвсем не е евтина работа, а и желаещите да ходят на кино не са толкова много.”
Въпреки отминалото време, Соня не забравя първия филм, който е прожектирала: „Това бе един американски филм „Той се казваше Омбре”. Въпреки че съм фен на съветското и руско кино заради великолепната режисура и артисти и особено на руската класика и исторически филми, но и тогава, както и сега, повече се гледаха американските и западноевропейски филми”.
И отново през лятото, но на 1984 година, помещението на някогашната сладкарница „Чайка” на читалище „Отец Паисий” стана видеоклуб - „малка и кокетна зала, в която прожектирахме филми на видеостена и сервирахме от барчето кафе, чай и безалкохолни.” Видеоклубът във Велинград е направен преди този в Пазарджик и просъществува десетина години, след което го взимат под наем частни фирми и въпреки желанието и работата постепенно всичко замира. „Освен за прожектирането на филми залата се използваше за провеждането на културни мероприятия и особено много я използваха детските учителки, които всяка седмица водеха децата да гледат анимационни филми и след това рисуваха картинки по тях, а и много често женски колективи си правеха чествания и празненства, като си подаряваха прожекция на филм”.
Заради многобройните прожекции и малкото закупувани копия на филми до 1990 година техническото състояние на филмите не е било добро, на което публиката винаги е реагирала. След промените през 1989 година с появата на частните разпространителски фирми е започнало и закупуването на нови филми и качеството на прожектиране се подобрява. А и седмица или месец след излизането на нови филми и заглавия по света и вече са се прожектирали у нас и в частност във Велинград. За първи път в нашия град Соня Мирчева прожектира еротичен филм - „Емануела” и този филм е с най-много посетители, както „Хубава жена” и „Титаник”.
Една мъдрост казва, че човек цял живот няма да работи, ако върши това, което му е на сърце, което най-много обича. И Соня Мирчева прави точно това: започнала през лятото на далечната 1968 г., тя и след 2000-та година заедно със собственика на фирма Антон Радойчев като пионери правят това, което сега Българската национална телевизия иска да възроди - обикалят с една кола Ракитово, Белово, Батак, Пещера, Костенец и други населени места и прожектират филми. Първите няколко месеца е имало добро посещаване на прожекциите, но с времето работата замира.
Днес Соня Мирчева казва с тъга: „За киното, прожектирано в киносалона, може да се говори много, но като че ли вече няма смисъл”.
Веска Божкова