Почина проф. Васил Фурнаджиев - преподавател по ски и автор на проектa „Сютка"
Публикувано на 08 Aug 2023 09:59
На 2 август на 87-годишна възраст почина професорът от Национална спортна академия Васил Фурнаджиев.
Васил Фурнаджиев е роден през 1935 г. във Велинград. Завършва ВИФ „Георги Димитров“ и се връща във Велинград, където започва да подбира бъдещи скиори слаломисти от местните училища. Създава школа по алпийски ски.
Получава прякора Мразек - по името на известен по това време скиор. В средата на 60-те години на ХХ век Васил Фурнаджиев заминава за София и се отдава на научна дейност в областта на тренировъчния процес и в изследване на физическата издръжливост на спортистите. Дългогодишен преподавател към катедра „Зимни спортове“ от 1974 г., верен последовател на френската ски школа, а през 80-те години проф. Васил Фурнаджиев става председател на Комитета по алпийски дисциплини към Българска федерация Ски.
Освен като доктор на науките и автор на няколко книги и учебници, посветени на зимните спортове („Ски за начинаещи и напреднали“, „Ски спорт“, „Ски-техниката на шампионите. От Зайлер до Томба“), проф. Васил Фурнаджиев е известен и като Стратега на българските щанги заради работата му с легендарния треньор Иван Абаджиев. Двамата имат няколко книги в съавторство. Една от последните му книги е „Съзидание и адаптация на клетъчно и молекулярно ниво“.
Проф. д-р Васил Фурнаджиев е председател на Експертната комисия, изготвила първия идеен проект “Сютка” от 1986 г. В знак на почит към паметта и идеите на проф. Фурнаджиев предлагаме негова статия, публикувана през септември 2007 г. във вестник „Темпо“. В нея авторът прави съпоставка между първия и втория проект „Сютка“ и дава ценни насоки като специалист в зимните спортове:
Изграждането на алпийски ски-комплекс “Сютка” в унисон с “НАТУРА 2000”
Проектът за изграждането на така наречения “нов зимен курорт Сютка” на арх. Чипев от 2001 г., одобрен и лансиран от областния управител на Пазарджик тогава арх. Даниел Мирчев, предвиждащ построяването на селище с 2000 легла, ски писти за алпийски дисциплини, бягане и биатлон със стадион и стрелбище на сума от 100 милиона щатски долара, е нецелесъобразен и неиздържан от социално-икономическа и екологична гледна точка. Той не отговаря и на оригиналния идеен проект (изготвен от експертна комисия от 1986 г. с председател проф. В. Фурнаджиев), според който се предвижда изграждането САМО на алпийски ски-комплекс. Нашите мотиви за неодобрение на въпросния проект, тогава и сега, са следните:
Първо. В района на “Сютка” изграждането на туристически комплекс с 2000 легла, писти за ски бягане, биатлон и алпийски дисциплини със стадион и стрелбище е нецелесъобразно и нерентабилно. Тук няма топли минерални извори и каквато и да е инфраструктура, а изграждането на такава ще бъде много скъпо, с неоправдани екологични последствия, както и с минимален социално-икономически ефект за населението от региона. Да не говорим и за това, че извън снежния сезон (3-4 месеца) селището ще пустее, особено през дъждовните пролетни и есенни месеци.
Изграждането на спортно-туристически комплекс и то с голям социално-икономически ефект за населението и с перспективи за развитие, включващ съвременен хотелски комплекс с открити и закрити плувни басейни, балнеолечебен и фитнес центрове, казина, спортни площадки, ледени пързалки, разнообразни заведения за отдих и детски площадки е целесъобразно да стане в подножието на връх “Клептуза” - района между едноименното езеро и Чепинските минерални бани, където има в изобилие топли извори и изградена инфраструктура. Тук е разположен и един от минералните плажове, както и слаломната ски-писта, която е предвидено да се освети и използва денонощно. От тук, според нашия идеен проект, е предвидено да започва кабинкова въжена линия, която да преминава през връх “Клептуза” и поляните на “Просце” с крайна станция подножието на връх “Сютка” (обща дължина 5-5.5 км). Така алпийският ски-център “Сютка” ще бъде свързан с Велинград освен чрез асфалтов път (14 км) и с въжена линия, а на около 12 км в източна посока с асфалтов път и с Ракитово.
На този етап усилията трябва да бъдат концентрирани изцяло към ускорено изграждане на алпийския ски-комплекс “Сютка”, просичане на трасета и монтаж на ски-лифтове. Като вместо предвидените 4-5 трасета, които трябва да се просекат съгласно проекта на арх. Чипев, ние предлагаме просичане само на едно трасе с ширина 45-50 м и дължина 650-700 м, във вид на разтеглен ес-образен ръкав, достигащ квота с 1750 метра надморска височина. Тоест изсичане на гора (на места тя е доста рядка) с площ само на около 30-35 декара вместо предвидените 180-200 декара. Тази част на пистата ще представлява нормално слаломно трасе, през което ще минават и пистите за спускане, гигантски и супер гигантски слалом. Така, както е изградена и една от международните ни ски-писти на Витоша - “Лалето”. Районът над посочената квота (с 1750 м надморска височина) до връх “Сютка” (с 2184 м надморска височина) няма иглолистни гори, а предимно клек и трева. В тази част на планината се задържа и най-много сняг, където ще се построят серия от учебни и състезателни писти (трасета) със съответни ски-влекове, без да има нужда от изсичане на каквито и да е дървета. Изсичането на трасетата, закупуване и монтаж на лифтовите съоръжения (един триседалков с дължина около 2.5 километра, 2 влека с дължина 700-800 метра и 3-4 детски “бейби” влека плюс 2 броя машини за утъпкване на сняг) по предварителни изчисления ще струва 12-13 милиона евро. Съгласно предварителни разговори закупуване-монтаж на въжените линии може да се осъществи на разсрочено плащане от френската фирма “Помагалски”, а изсичането и почистването на трасетата от министерствата на екологията и горите, като разходите ще се покрият от добития дървен материал.
Второ. Що се отнася до развитието на северните дисциплини (ски-бягане, биатлон и ски-скокове), е целесъобразно то да продължи в утвърдените за това ски-центрове край Велинград: Юндола, Куртови поляни, Белмекен. Там с успех бяха проведени серия от международни състезания и кръг от Световната купа по ски-бягане. Ски-комплекси с прекрасни природни дадености, на които сега няма да се спираме.
Трето. Финансовото обезпечаване на изграждането на алпийския ски-скомплекс “Сютка” може да се осъществи със средства от европейските програми и извънбюджетни средства и заеми от общините Велинград и Ракитово и Пазарджишка област, а строителството на хотелските комплекси от наши и чуждестранни фирми. Достатъчно е да се обяви официално, с подходяща реклама, че предстои или започва изграждането на алпийския ски-комплекс “Сютка” - незабавно ще се появят кандидати да инвестират. Интерес и то в писмен вид има вече от английски и испански брокерски фирми. Проведени са разговори с руска и български фирми, които са готови да инвестират, но проектът за изграждането на “Сютка” се бави, а според някои - нарочно се отлага.
В заключение заслужава да се отбележи, че изграждането на алпийския ски-комплекс “Сютка” се явява като крайъгълен камък, предпоставка за превръщането на Велинград и региона в първокласен международен туристически и балнеолечебен център, а през зимните месеци и с прекрасни условия за масов ски-спорт, провеждане на международни състезания, а защо не кандидат и за провеждане на зимна олимпиада. Тук е мястото да припомним на общинските съвети и кметовете, че европейската интеграция по същество е процес, насочен главно към регионалното, социално-икономическото и инфраструктурно развитие на отделните региони. В този смисъл усвояването на средствата по структурните фондове, разгледани от стратегическа гледна точка, са приоритети и актив (бих казал - задължение) на местната власт и в по-малка степен на национално ниво. В това отношение за пример може да се посочи Смолян, който за проекти инициативи (изграждане на регионален център за онкоболин, биоразработки, туризъм) само да 2007 г. от еврофондовете ще реализира 7.3 милиона евро. Подобно е положението и с община Казанлък, която за периода 2004-2006 г. за инфраструктура и публично строителство е реализирала над 10 милиона евро, а Банско през последните няколко години над 30 милиона евро (една част във вид на заеми на общината). За съжаление, с подобни активи и пилотни разработки или програми за бъдещи инвестиции община Велинград не може да се похвали. И не случайно Велинград и регионът през последните години стремително изостават както в инфраструктурата, така и в туризма и балнеолечението, за развитието на които има прекрасни природни дадености. Да се надяваме, че Велинград най-после ще се радва на по-активно и амбициозно общинско ръководство и кмет. Успех, скъпи съграждани!
проф. д-р Васил Фурнаджиев, председател на Ескпертната комисия, изготвила идейния проект “Сютка” от 1986 г.