Кръгла маса припомни значимостта на училището в Каменица за просветното дело в Ч

Публикувано на 23 May 2023 11:38

Поредното събитие, свързано с отбелязването на двувековния юбилей на училището в Каменица, се състоя на 16 май в Историческия музей, където се проведе Кръгла маса на тема „200 години духовно огнище в Северозападните Родопи“. Гости бяха кметът Костадин Коев, Мариана Зинкова – началник на отдел „ХСД“ в ОА, а в залата присъстваха ученици, настоящи и бивши учители, граждани. Водещата Нина Петрова представи участниците в Кръглата маса: Радка Тотолакова – историк, краевед и основен дългогодишен изследовател на историята на училище „Христо Ботев“, Юлияна Фъртунова – учител по история и цивилизация в ОУ „Неофит Рилски“ и Стойчо Маров – историк и директор на Историческия музей.

В своето изложение г-н Ст. Маров разгледа връзката между образованието, предаването на информация и примери за грамотност много години преди появата на първото килийно училище в Каменица. В миналото местата, в които е имало запазени книги и е можело да се чете и пише са били духовните средища – манастирите. Монасите са били грамотни и те на свой ред са обучавали и ограмотявали други хора. Самият факт, че в околностите на Каменица има местности с названия като Калугерица и Манастирче показва, че и тук е имало места, в които четмото и писмото е било познато. Друг пример за прояви на грамотност е намерена надгробна плоча с надпис от монах от XIV или XV век под олтара на стария параклис в местността Гергевана, както и надгробна плоча, датирана от 1825 г. Интересен факт са писмените сведения за рода Пееви (Калъчеви), в който се е водела семейна хроника още от 1570 г., което показва, че още през XVI век в Каменица е имало грамотни хора.
Г-жа Радка Тотолакова разказа за положението на хората и населените места в Чепинското корито през XVIII век, които са били почти напълно откъснати от околния свят и връзките му с него са били ограничени. И дори до 1917 г. единственият път за Тракия, който всъщност е бил горска пътека, е минавал през Алабак за Белово. При тези ограничени и трудни връзки по онова време с околните села и градове, е ясно, че просветата е била тук, имало е в Каменица просветени и грамотни хора и може да се каже, че Възраждането тук е започнало с просвещението. Предполага се, че Калугерица е е било едно просветно средище. Г-жа Тотолакова обърна внимание и на въпроса дали Васил Левски е идвал в Каменица? Според повечето изследователи той не е посещавал Каменица, за да създаде революционен комитет. Знае се, че членовете на революционния комитет на Каменица са се заклели в Баткунския манастир в присъствието на Георги Бенковски. Но също така има данни, че Левски е бил в Якоруда и в Разлог. А откъде е можел единствено да мине и да остане, ако не през Чепинското корито и най-вече през Каменица – единственото християнско село по пътя му. Според г-жа Тотолакова Васил Левски не е основавал революционния комитет в Каменица, но е идвал тук.
Г-жа Юлияна Фъртунова запозна аудиторията с връзката, която съществува между Чепинското корито и населените места на юг и югозапад, където са Якоруда, Разлог, Банско, Гоце Делчев и чак до Солун. Пътят за Драма и Беломорието минава през Места, а през зимата стадата са поемали на юг към Бяло море и това личи от названия като Беглика – място, където се е плащал данък за добитъка. Напълно естествено е, че след несправедливите решения на Берлинския конгрес и двете неуспешни въстания – Кресненско-Разложкото през 1879 г, и Илинденско-Преображенското през 1903 г., много българи са принудени да напуснат родните си места, бягайки от насилие, като търсят спасение на север, преселвайки се я свободна България, включително и към Чепинското корито. Неслучайно и до днес са запазени названия като „Бежанската махала“ или „Новата махала“ и др. Преселниците са отивали там, където са били привлечени от принадлежността към единни род и вяра.
По отношение на това къде се е помещавало първото училище в Каменица, г-н Маров сподели, че то е било в двора на църквата „Св. Троица“, но след един пожар в селото, който засяга и училището, се е наложило да се потърсят други подходящи места. И това се оказали къщите на по-заможни хора, в които е имало възможност да се обучават по 5-6 деца. Първият учител е бил Илин Ждраков, а след него Илия Попатанасов (поп Топорчо). Други учители в килийното училище са били Паун Гугалов, поп Христо от с. Долно Драглище, Разложко, Грую Шуманов. През учебната 1869/70 г. даскал Саев от Белица въвежда в обучението „Рибния буквар“ на д-р Петър Берон и така поставя началото на светското образование в Каменица. След Освпбовдението се налага да се мисли за специална сграда за училище, което да приеме увеличения брой ученици и да задоволи нарастващия интерес към знания и образование. С помощта на дарения са събрани 100 турски лири, голяма за времето си сума, с която е построено училище през 1880/1881 г. През 1946 г. по време на пожар то изгаря.
Каменските учители са участвали и в освободителното движение. Просветителите са и членове на революционния комитет. Трима от тях: поп Топорчо, Стою (Стойо) Анг. Масларов и Георги Аврамов Чолаков основават революционен комитет в селото през 1876 год., а поп Топорчо е негов председател. Учителят Стою Докумов събира чета и по време на Априлското въстание с нея участва в отбраната на Батак.
След Освобождението, по инициатива на Стою Анг. Масларов и поп Топорчо, през 1880-81 г. е построено първото модерно осемкласно училище в Западните Родопи по образец на Румелийското „Жълто училище“ в Пловдив. В изграждането на училището взема участие цялото население, като се работи дори и в празничните дни. Учителите в новото училище Стою Масларов, Илчо Хрисчов, Стою Докумов и Яна Грънчарска обучават ученици и от околните села Дорково, Ракитово, Костандово, Чепино-Баня, Лъджене. Към училището е създаден и пансион за тях. Стою Докумов успява да разбие верския фанатизъм у по-будните българомохамедани и през 1882-1886 г. основава дружество „Просвета“, което се явява предвестник на Дружба „Родина“.
В края на XIX век каменското училище, което е наречено „Св. св. Кирил и Методий“, се превръща в безспорен просветен център на Чепинското корито. Завършилите го младежи заемат административни служби в околните селища и мнозина продължават образованието си в Пазарджик, Пловдив и София. Първата учителка в Каменица, която обучава жените в неделно училище, е баба Неделя Петкова. В този смисъл тя полага основите на девическото образование през 1882-83 г. в един край и по време, когато на жената се гледа само като на домакиня и майка. Първите девойки, получили образованието си в Каменица, са дъщерите на дядо Даскал.
Постепенно като учители постъпват плеяда будни младежи като Филип Главеев, основател по-късно на училището в село Чепино-Баня, Мойсей Праматаров, Васил Дечев, Невена Дюлгерова, Йордана Попвасилева, Иван Попниколов, Пена Гюлеметова и други. През 1897 г. През в Каменица постъпва като учителка Олга Хаджирашкова, дъщеря на видния пазарджишки революционер и съратник на Левски Хаджи Рашко. През 1904 г. учителите са инициатори за създаването на читалището в Каменица.
Избухва Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Учителите Филип Главеев, Мойсей Праматаров и Димитър Масларов се бият в редиците на въстаниците. Завръщат се след потушаването на въстанието, но с гордост носят четническите си униформи.
Интересни статистически данни съобщи г-жа Фъртунова от нейно проучване, което показва, че в един период от време е имало 8 семейни двойки на учители.
През учебната 1922-1923 г е открита и прогимназията в Каменица, а постепенното увеличаване на учениците налага да се мисли за построяването на нова, по-голяма сграда за училище. През 1931 год. започва изграждането на днешната сграда - прогимназията. На 25.IX. 1933 год. с тържествен църковен ритуал, отслужен от отец Димитър Манов, е открито новото училище с патрон „Христо Ботев“. Най-старата каменчанка, баба Мария Пендарова, плиска менче със светена вода на стълбите и с китка здравец благославя учителите и учениците.
Задължително трябва да се споменат имената на няколко изключителни фигури в просветното дело на Чепинското корито. На първо място това е Илия Попатанасов, наричан от всички поп Топорчо – учител, свещеник, председател на революционния комитет, общественик – обичан и уважаван от цялото население. Георги Аврамов Чолаков (дядо Даскал) от с. Долно Драглище е с много интересна и необичайна съдба. Отвлечен от един турчин, когато е 5-годишно дете, след няколко години успява да избяга с гръцки рибари и стига сам до Хилендарския манастир в Света гора, където се научава на четмо и писмо. Живее известно време в Самоков, а 20-годишен попада в Каменица. Първо работи като воловар, но когато селските първенци разбират, че знае турски и гръцки език, а освен това е и грамотен, го назначават за учител. Филип Главеев идва от Якоруда, завършил е Солунската гимназия, баща му изкупува земи от преселилите се в Турция българомохамедани и после семейството ги дарява за построяването на църквата в Чепино и за християнско гробище. Бил е учител и в трите училища – в Чепино, Лъджене и Каменица, става и главен учител. Той е единственият светски човек, погребан в двора на църквата „Св. вмчк Георги“ – знак за голяма чест и признателност от населението. Стою Докумов е от с. Червенци, Провадийско, идва в Каменица през 1880 г. и е учител в новото училище. С голям принос в просветното и читалищното дело е и Мойсей Праматаров, който е участник в Илинденско-Преображенското въстание.
Като стана дума за достойнство и уважение към учителите в Каменица, г-жа Тотолакова се обърна към кмета Коев и каза: „Повече от 35 години пиша до Общината и се опитвам да се промени улицата, на която се намира училището. Не е ли крайно време ул. „Макаренко“ да се смени и да се казва Стою и Христо Масларови? Отговаряха ми, че не може да стане по политически причини. И сега питам, не е ли достойно най-старото училище в Чепинското корито да се намира на улица, която да носи имената на заслужилите учители Стою и Христо Масларови?“
В края на срещата г-жа Марияна Байлова, директор на ОУ „Христо Ботев“, заяви, че училището в Каменица винаги е било огнище на знания и духовност. И днес то продължава да се развива според новите изисквания, като работи успешно по реализирането на различни програми и проекти с усилията на учителския колектив и на учениците. Резултатите показжат, че училището ще го бъде и ще пребъде. Г-жа Байлова благодари на участниците в Кръглата маса за интересните факти от историята на училището. Свои благодарности към г-жа Байлова и тримата лектори поднесе и кметът Костадин Коев.
Георги Дишлянов

Велинград тел: 0876521487

Честито Възкресение Христово!

Публикувано на 20 Apr 2025 10:02