В късния следобед на 28 април Художествената галерия „Цвета Шуманова“ събра любители на литературата. Там беше представена поредната нова книга на автора Иван Калоянов.  Оказа се, че „Споделено“ е седмият творчески труд на този самобитен писател и поет, краевед и всеотдаен родолюбец. Макар и да е роден в с. Долно Драглище, Разложко, Иван Калоянов е свързан с Велинград чрез сестрата си близначка, която е омъжена и живее в нашия град. Освен това  той е и най-новият член на  велинградския Литературен клуб „Никола Вапцаров“. Неговият председател Александър Кочев откри вечерта с песните на специално поканения женски  народен хор към НЧ „Васил Левски-1904“ с ръководител Севдалина Комитска.

В своето представяне г-н Кочев определи Иван Калоянов като изключително колоритна личност с невероятна биография и интересен житейски път. С диплома на инженер от ВМЕИ и специалист по радиоелектрника, строителство и проектиране, телевизионна техника и преподавател в Техническия университет, Иван Калоянов има признати и внедрени 8 рационализации и 3 изобретения, сред които са телевизорът „Респром“ и вечният огън на Паметника на незнайния войн. Великобританското патентно ведомство патентова откритие на инж. Калоянов – нова теорема в областта на физиката и електротехниката с голямо практическо приложение. 
Въпреки голямата си заетост в разнообразния си професионален път Иван Калоянов не престава да намира време и за своите любими занимания – литература, история, изследователска дейност на родния край, което поражда желанието му да пише, споделяйки мисли, настроения и емоции. Последната му книга „Споделено“ е посветена на  читалищните дейци, честните историографи и родолюбивите учителите, които са съвременните български будители. Книгата е събрала в себе си есеистични разкази в мерена реч и съдържа шест части. В една от частите е отделено особено внимание на Радон Тодев от Банско (Радон войвода), който заедно със своята чета се бие и загива геройски по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. В залата беше и внукът на Радон войвода – Никола Тодев, който благодари на автора за оказаната чест и преклонението му пред подвига на дядо м, изразени в „Песни за Радон войвда“. С голямо вълнение Иван Калоянов прочете една от песните – „Ален залез“ и разчувства публиката със силата на поетичното слово, разкривайки  героичната смърт  на въстаниците при защитата на българското население.
В последната част на книгата  - „Житейски прозрения“ е поместено и това, което Иван Калоянов определя като „Признание“:
Надмогвал тягостите на живота
самотен крачех…Остарях.
Душата ми е още петимна за обич.
И грешник съм, ако това е грях
Иван Калоянов получи поздравления от Община Велинград и от НЧ „Отец Паисий-1893“.
Георги Дишлянов