

Дали гласуването измества разочарованието от политиците?
Публикувано на 11 Apr 2023 10:41
Поредните извънредни парламентарни избори потвърдиха една трайна тенденция в нагласата на хората по отношение на тяхното право да гласуват. Избирателната активност намалява и вече „се е спряла“ на около 40% за страната, а за община Велинград – още по-ниска – малко над 36%. Така напълно доброволно попадаме в парадоксалната ситуация да бъдем управлявани от хора, които са избрани от малцинство. Къде е демокрацията, когато от отишлите да гласуват 40% избиратели, едва 26% от тях са дали гласа си за първата политическа сила (партия или коалиция)? Оказва се, че от имащите право на глас, 60% не са отишли до избирателните урни, а от гласувалите, само около 10% са гласували за победителите в изборите! А къде отива вотът на останалите 90%, които или не са гласували изобщо, или са подкрепили някоя друга политическа сила? Какво се случва с демокрацията?
Най-различни са причините, основателни или неоснователни, които карат хората да пропускат възможността да избират. Може само да се предполага какво би станало. ако бяха гласували не 40, а 70% от имащите право на глас? Със сигурност резултатите щяха да бъдат други и картинката щеше да бъде много по-различна от сегашната.
В опит да разберем какво е отношението на хората към гласуването от вестника събрахме мненията на група хора, които се съгласиха да отговорят на няколко въпроса. В тази анонимна минианкета основният въпрос беше: „Гласувахте ли на парламентарните избори?“, а според възможните отговори „да“ или „не“ следваха два допълнителни въпроса. При отговор „да“ се питаше: „Партията или коалицията, за която гласувахте, влезе ли в парламента?“. А при отговор „не“ се задаваше въпросът: „Защо не гласувахте?“
В анкетата взеха участие 39 мъже и жени. 31 заявиха, че са гласували, а 26 от тях потвърдиха, че партията или коалиция, за която са дали гласа си, е влязла в Народното събрание. 5 души са гласували за политическа сила, която не е успяла да прескочи 4-процентната бариера. 8 души са отговорили, че не са отишли да гласуват. Изтъкнали се следните причини:
- разочарование от действията на всички партии - няма смисъл, защото не могат да се разберат за съставяне на правителство
- не откривам идеи и послания, с които да ме спечелят - нищо няма да се промени към по-добро
- все едни и същи хора в листите
- невъзможност (заетост, отсъствие от града).
Резултатите от тази минианкета показват, че за разлика от избирателната активност в страната и в общината все пак малко над 79% от отговорилите 39 души са гласували – това са 31 избиратели, а 84% от гласувалите или 26 души са дали гласа си за политическа сила, която влиза в парламента. 16% са дали своя вот за политическа сила, която остава извън Народното събрание. Малко над 20% от анкетираните (8 души) не са гласували, изтъквайки някоя от посочените причини. В крайна сметка ниската избирателна активност в страната показва, че не е преодоляно разочарованието на избирателите от това, което им предлагат политиците и едва ли ще се промени в близко време.
Георги Дишлянов
Най-различни са причините, основателни или неоснователни, които карат хората да пропускат възможността да избират. Може само да се предполага какво би станало. ако бяха гласували не 40, а 70% от имащите право на глас? Със сигурност резултатите щяха да бъдат други и картинката щеше да бъде много по-различна от сегашната.
В опит да разберем какво е отношението на хората към гласуването от вестника събрахме мненията на група хора, които се съгласиха да отговорят на няколко въпроса. В тази анонимна минианкета основният въпрос беше: „Гласувахте ли на парламентарните избори?“, а според възможните отговори „да“ или „не“ следваха два допълнителни въпроса. При отговор „да“ се питаше: „Партията или коалицията, за която гласувахте, влезе ли в парламента?“. А при отговор „не“ се задаваше въпросът: „Защо не гласувахте?“
В анкетата взеха участие 39 мъже и жени. 31 заявиха, че са гласували, а 26 от тях потвърдиха, че партията или коалиция, за която са дали гласа си, е влязла в Народното събрание. 5 души са гласували за политическа сила, която не е успяла да прескочи 4-процентната бариера. 8 души са отговорили, че не са отишли да гласуват. Изтъкнали се следните причини:
- разочарование от действията на всички партии - няма смисъл, защото не могат да се разберат за съставяне на правителство
- не откривам идеи и послания, с които да ме спечелят - нищо няма да се промени към по-добро
- все едни и същи хора в листите
- невъзможност (заетост, отсъствие от града).
Резултатите от тази минианкета показват, че за разлика от избирателната активност в страната и в общината все пак малко над 79% от отговорилите 39 души са гласували – това са 31 избиратели, а 84% от гласувалите или 26 души са дали гласа си за политическа сила, която влиза в парламента. 16% са дали своя вот за политическа сила, която остава извън Народното събрание. Малко над 20% от анкетираните (8 души) не са гласували, изтъквайки някоя от посочените причини. В крайна сметка ниската избирателна активност в страната показва, че не е преодоляно разочарованието на избирателите от това, което им предлагат политиците и едва ли ще се промени в близко време.
Георги Дишлянов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023