Как Каменица посреща освободителите
Публикувано на 28 Feb 2023 10:14
Публикуваме спомен на баба Мария Пендарова, който ни бе предоставен от Антонина Кьосова. Преди години, като преподавател в ПГИТ „Алеко Константинов“, г-жа Кьосова е организирала среща на своите ученици с Мария Пендарова, която разказала как през януари 1878 г. хората в Каменица са посрещнали Втори дивизион на Девети хусарски Киевски полк от освободителната армия на генерал Гурко:
Бях на 17 години, когато в един студен зимен ден се разнесе новината, че в Белово са пристигнали московци и са тръгнали по пътя за Чепино. Хората се объркаха, не знаеха какво да правят.
По-главните ни събраха бързо и разпоредиха да се стегнем и да посрещнем скъпите гости, да не се посрамим. Започна трескаво приготовление. Момите не можехме да се разминем по кладенците. Момците цепеха дърва. Миехме, чистехме. Изваждахме от сандъците нови кърпи, месали, сергии и застилахме миндерите, креватите. Най-хубави гозби готвехме. Та то си беше и голям празник - Ивановден. Ние момите печахме погачи, правехме китки за братушките и си шушкахме: дали са по-хубави от нашите ергени, разправят, че все руси и синеоки били, стройни и високи.
Мъжете и момците се въртяха около дядо Даскал - Георги Чолаков, уговаряха се къде сушина за конете да направят, каква храна да приготвят за добитъка, къде да настанят войниците и офицерите.
По едно време съгледвачите се развикаха, че русите се задали. Всички се юрнахме към долния край на селото и се струпахме по пътя, който идеше от село Корово. Радостно тупкаха сърцата ни. Искахме по-скоро да видим чедата на дядо Иван.
Най-после се показа колоната на кавалерията. Колкото повече се приближаваха, толкова по-добре се очертаваше конницата. Препасали дълги саби на кръста, възседнали едри коне, войниците бяха едри, яки, с руси коси и бради и мустаци. Отдалече ни се усмихваха, щом ни приближиха, дигнаха сабите и викнаха топло и сърдечно:
„Здраствуйте!“. Командирът и, млад и строен офицер, сасе знак да спрат и слезат от конете и застана пред тях.
Поп Топорчо, с погача и сол, се изправи пред командира и ги поздрави: „Добре дошли, братя освободители...“. Очите му се наляха със сълзи и повече не можа да отрони нито дума. Опомни се в прегръдките на младия офицер, който го целуна по бузите и челото, наведе се и отчупи от питката, вкуси една хапка и заподава по парче на конницата. През това време дядо Даскал подаде бъклицата, която бързо се изпразни от ожаднелите войници.
Поп Топорчо и дядо Даскал помолиха командира поручик Шувалов заедно с войниците тази вечер да им бъдат гости и ги посрещнат по свой начин, но той не разреши, защото в определен час трябва да пристигнат в Пещера. Тогава поп Топорчо разпореди всичко, приготвено за братушките вкъщи, да се донесе. Тук се направи обща трапеза на ливадите в местността „Тудора“. Какво ли нямаше там! Най-много братушките харесаха червеното вино, лютата ракия и вкусните мезета. Те не стояха много, но топлите и сърдечни разговори стоплиха сърцата ни. В чест на тяхното освобождение е построена тази чешма.
Спомен на Мария Пендарова
Бях на 17 години, когато в един студен зимен ден се разнесе новината, че в Белово са пристигнали московци и са тръгнали по пътя за Чепино. Хората се объркаха, не знаеха какво да правят.
По-главните ни събраха бързо и разпоредиха да се стегнем и да посрещнем скъпите гости, да не се посрамим. Започна трескаво приготовление. Момите не можехме да се разминем по кладенците. Момците цепеха дърва. Миехме, чистехме. Изваждахме от сандъците нови кърпи, месали, сергии и застилахме миндерите, креватите. Най-хубави гозби готвехме. Та то си беше и голям празник - Ивановден. Ние момите печахме погачи, правехме китки за братушките и си шушкахме: дали са по-хубави от нашите ергени, разправят, че все руси и синеоки били, стройни и високи.
Мъжете и момците се въртяха около дядо Даскал - Георги Чолаков, уговаряха се къде сушина за конете да направят, каква храна да приготвят за добитъка, къде да настанят войниците и офицерите.
По едно време съгледвачите се развикаха, че русите се задали. Всички се юрнахме към долния край на селото и се струпахме по пътя, който идеше от село Корово. Радостно тупкаха сърцата ни. Искахме по-скоро да видим чедата на дядо Иван.
Най-после се показа колоната на кавалерията. Колкото повече се приближаваха, толкова по-добре се очертаваше конницата. Препасали дълги саби на кръста, възседнали едри коне, войниците бяха едри, яки, с руси коси и бради и мустаци. Отдалече ни се усмихваха, щом ни приближиха, дигнаха сабите и викнаха топло и сърдечно:
„Здраствуйте!“. Командирът и, млад и строен офицер, сасе знак да спрат и слезат от конете и застана пред тях.
Поп Топорчо, с погача и сол, се изправи пред командира и ги поздрави: „Добре дошли, братя освободители...“. Очите му се наляха със сълзи и повече не можа да отрони нито дума. Опомни се в прегръдките на младия офицер, който го целуна по бузите и челото, наведе се и отчупи от питката, вкуси една хапка и заподава по парче на конницата. През това време дядо Даскал подаде бъклицата, която бързо се изпразни от ожаднелите войници.
Поп Топорчо и дядо Даскал помолиха командира поручик Шувалов заедно с войниците тази вечер да им бъдат гости и ги посрещнат по свой начин, но той не разреши, защото в определен час трябва да пристигнат в Пещера. Тогава поп Топорчо разпореди всичко, приготвено за братушките вкъщи, да се донесе. Тук се направи обща трапеза на ливадите в местността „Тудора“. Какво ли нямаше там! Най-много братушките харесаха червеното вино, лютата ракия и вкусните мезета. Те не стояха много, но топлите и сърдечни разговори стоплиха сърцата ни. В чест на тяхното освобождение е построена тази чешма.
Спомен на Мария Пендарова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023