

Васил Левски - главният апостол на цяла България
Публикувано на 14 Feb 2023 10:21
Навършват се 150 години от трагичната смърт на Апостола на българската свобода Васил Левски. СУ „Васил Левски“ отбелязва годишнината с поредица от събития, сред които бе и срещата с Велислава Дърева на 9 февруари. Единадесетокласници от училището видяха документалния филм „Когато Дякона срещна Апостола“, чийто сценарист е Велислава Дърева.
Филмът представя Васил Левски едновременно като духовник, революционер и държавник, без да отделя вътрешната духовна святост на йеродякон Игнатий от революционера Левски, които говори за чиста и свята република, изпреварвайки Европа. Левски е чист с поведение, помисли и визия, казва във филма историкът Андрей Пантев и допълва, че неговото истинско мъченичество не е в смъртта, а в това, че е бил сам и е видял как предателства рушат неговото дело пред очите му. Левски не се отрича от Бога и вярата, а се посвещава на олтара на свободата, показвайки, че тя иска и Екзарха, и Караджата.
Левски не ни трябва като икона в кабинетите на политици, а в сърцата и в душите ни, казва режисьорът на филма Павел Павлов. Сещаме се за него два пъти в година и то така, че да ни видят. Но все още не можем да намерим отговор на изгарящите 4 въпросителни в неговото „Народе????“.
Според Велислава Дърева Левски е монах и воин, дякон и революционер, светец и държавник. Левски е главният апостол на цяла България, той е българският Христос, роден из 500 години унижения, страдания, кръв и гибел. Негово свято дело е създаването на първия в света изцяло монашески революционен комитет в Троянския манастир. Лично той създава знамето на Карловския революционен комитет, на което пише не „Свобода или смърт“, а „Смърт или свобода“. Това знаме Бенковски и Волов носят на Райна княгиня за модел, но когато Априлското въстание избухва преждевременно, тя все още не е ушила знамето и на 20 април 1876 г. се развява знамето на Левски с неговото „Смърт или свобода“. Г-жа Дърева разказа тази и още много истории, останали зад кадър, споделяйки, че в България е много трудно да се направи филм за Левски и се изисква голяма упоритост - сценарият е бил спиран няколко пъти, а заснемането на филма е продължило 8 години.
Учениците изслушаха с вълнение как младият духовник Васил Кунчев е приел името на свети Игнатий Старозагорски - монах от Атон, който е бил обесен в Цариград, а години по-късно Левски също умира на бесило. Чуха разказа за срещите на Васил Левски и Христо Ботев, за тефтерчето на Левски, в което е записал стихотворението на Ботев „На прощаване“ още преди неговото първо публикуване. В същото тефтерче четем и тропар за светите братя Кирил и Методий, прочетен от Левски в Букурещ, на църковния празник 11 май.
Въпросите бяха много и показаха колко важен е Левски за младите хора:
Защо наричаме Левски българския Христос, а той не е канонизиран от църквата за светец? Левски е канонизиран в народната памет, той е не „син Божи“, а „син Народен“, каза В. Дърева. Против канона е да го сравняваме с Христос, но Тончо Жечев го нарича „българския народен Христос“.
Защо се сещаме за Левски два пъти в годината? Понякога се сещаме и само един път, отговори г-жа Дърева. Сега, по повод 150 години от неговата смърт, е създаден национален комитет, а целта е през цялата година да има срещи, изложби, концерти, филми за Левски. Защото той е част от нашата духовна конструкция - ако я няма, и нас ни няма.
Кои са качествата на Левски, които днес ги няма? Той е мярка за всички неща. Ние сме си избрали най-страшната мярка в лицето на Васил Левски, каза В. Дърева. Тя сподели и личните си преживявания, когато на 10 г. е прочела книга за процеса срещу Левски и се е срещнала с предателството. Истински кошмар е човек да прочете показанията, да види как всички заловени издават своите съратници. Но е прочела и думите, записани от отец Георги от Пловдив: „Обесиха в София Василя! Ох!“, събрали болката на цяла България. А в срещаните и днес мълви, че Левски и Ботев не са загинали, а са останали живи, според В. Дърева са плод на желанието и жаждата на народната душа да види и чуе своите герои.
Дни преди срещата с Велислава Дърева гост на четвъртокласници от СУ „Васил Левски“ беше Искрен Красимиров със своя образователен спектакъл за Апостола. А на 16 февруари предстои среща с Боян Ботйов, историк и сродник на Христо Ботев, с когото ще продължи разговорът на учениците от СУ „Васил Левски“ за техния патрон.
Елена Баева
Филмът представя Васил Левски едновременно като духовник, революционер и държавник, без да отделя вътрешната духовна святост на йеродякон Игнатий от революционера Левски, които говори за чиста и свята република, изпреварвайки Европа. Левски е чист с поведение, помисли и визия, казва във филма историкът Андрей Пантев и допълва, че неговото истинско мъченичество не е в смъртта, а в това, че е бил сам и е видял как предателства рушат неговото дело пред очите му. Левски не се отрича от Бога и вярата, а се посвещава на олтара на свободата, показвайки, че тя иска и Екзарха, и Караджата.
Левски не ни трябва като икона в кабинетите на политици, а в сърцата и в душите ни, казва режисьорът на филма Павел Павлов. Сещаме се за него два пъти в година и то така, че да ни видят. Но все още не можем да намерим отговор на изгарящите 4 въпросителни в неговото „Народе????“.
Според Велислава Дърева Левски е монах и воин, дякон и революционер, светец и държавник. Левски е главният апостол на цяла България, той е българският Христос, роден из 500 години унижения, страдания, кръв и гибел. Негово свято дело е създаването на първия в света изцяло монашески революционен комитет в Троянския манастир. Лично той създава знамето на Карловския революционен комитет, на което пише не „Свобода или смърт“, а „Смърт или свобода“. Това знаме Бенковски и Волов носят на Райна княгиня за модел, но когато Априлското въстание избухва преждевременно, тя все още не е ушила знамето и на 20 април 1876 г. се развява знамето на Левски с неговото „Смърт или свобода“. Г-жа Дърева разказа тази и още много истории, останали зад кадър, споделяйки, че в България е много трудно да се направи филм за Левски и се изисква голяма упоритост - сценарият е бил спиран няколко пъти, а заснемането на филма е продължило 8 години.
Учениците изслушаха с вълнение как младият духовник Васил Кунчев е приел името на свети Игнатий Старозагорски - монах от Атон, който е бил обесен в Цариград, а години по-късно Левски също умира на бесило. Чуха разказа за срещите на Васил Левски и Христо Ботев, за тефтерчето на Левски, в което е записал стихотворението на Ботев „На прощаване“ още преди неговото първо публикуване. В същото тефтерче четем и тропар за светите братя Кирил и Методий, прочетен от Левски в Букурещ, на църковния празник 11 май.
Въпросите бяха много и показаха колко важен е Левски за младите хора:
Защо наричаме Левски българския Христос, а той не е канонизиран от църквата за светец? Левски е канонизиран в народната памет, той е не „син Божи“, а „син Народен“, каза В. Дърева. Против канона е да го сравняваме с Христос, но Тончо Жечев го нарича „българския народен Христос“.
Защо се сещаме за Левски два пъти в годината? Понякога се сещаме и само един път, отговори г-жа Дърева. Сега, по повод 150 години от неговата смърт, е създаден национален комитет, а целта е през цялата година да има срещи, изложби, концерти, филми за Левски. Защото той е част от нашата духовна конструкция - ако я няма, и нас ни няма.
Кои са качествата на Левски, които днес ги няма? Той е мярка за всички неща. Ние сме си избрали най-страшната мярка в лицето на Васил Левски, каза В. Дърева. Тя сподели и личните си преживявания, когато на 10 г. е прочела книга за процеса срещу Левски и се е срещнала с предателството. Истински кошмар е човек да прочете показанията, да види как всички заловени издават своите съратници. Но е прочела и думите, записани от отец Георги от Пловдив: „Обесиха в София Василя! Ох!“, събрали болката на цяла България. А в срещаните и днес мълви, че Левски и Ботев не са загинали, а са останали живи, според В. Дърева са плод на желанието и жаждата на народната душа да види и чуе своите герои.
Дни преди срещата с Велислава Дърева гост на четвъртокласници от СУ „Васил Левски“ беше Искрен Красимиров със своя образователен спектакъл за Апостола. А на 16 февруари предстои среща с Боян Ботйов, историк и сродник на Христо Ботев, с когото ще продължи разговорът на учениците от СУ „Васил Левски“ за техния патрон.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023