И тази година се проведе конкурс „Будител на годината”! Той се определи от „комисия в състав...”?! Това е абсурд! Нонсенс! Будителството не е орден „Стара планина” или друга награда! То е призвание и народно признание! Никой не може да бъде „назначен” за будител, дори и от комисия?!
Никой не е награждавал Ботев, Левски, Вазов, Паисий, Матей Преображенски-Миткалото и другите истинки будители! Както казва проф. Андрей Пантев, „те, за разлика от всички останали, кой повече, кой по-малко, не търсеха обществено признание чрез служби, чрез постове, чрез служебни реализации... Те тихо служеха на своя народ по един незабележим начин и затова във всяко село, селище, град има местен будител..”
Будителите са били бедни,но мъдри. Те не са ползвали нито грантове, нито стипендии или пък фондации, не са били нито милионери, нито тарикати.
Аз не мога да приема за будители такива „наградени” или „самообявили се” за будители самозванци!
Като чуя „будител”, се срещам поне за няколко души във Велинград! Това са част от моите учители – др. Янкова от основното училище (учителка по български и френски), Иван Тричков (мой класен ръководител и учител по математика) и Александър Мечкуевски (учител по физика) от гимназията! Но разбира се, първо се сещам за диригента - бай Ангел Герин от Велинград. Той не беше кореняк и живееше извън града. Дирижираше два оркестъра – младежки и голям мъжки духов оркестър. Хора, които са били близко до него твърдят, че Големият оркестър е имал 250 творби в репертоара си!
Почти всеки ден през лятото, на естрадата на площада, бай Ангел дирижираше оркестъра или хора си! Той беше беше един от тези, които участваха в създаването на летните културни тържества във Велинград, които вече са официализирани!
Беше контактен, общуваше с хора от различни прослойки. Неговите знания, придобити от много житейски опит, много четене, природна даденост, го правеха всестранно развита личност. Успя с умение и педагогически такт да събере и приобщи към музиката толкова много бедни младежи.
Ангел Герин е и откривателят на музикалния талант на Николай Гяуров, той отвори вратата му към неговата световна и планетарна слава като бас №1 с пророческите думи към Николай: „Можеш да обичаш театралното изкуство, но ти си роден за музиката и музикалното изкуство”.
Именно бай Ангел се обажда на тогавашния ректор на музикалната академия Христо Бръмбаров и настоява Гяуров да бъде приет за студент! Това се случва и така Николай Гяуров завършва консерваторията,а след това специализира в Москва и през 1955 г. започва неговият професионален славен артистичен път по световните оперни сцени!
Моята майка е живяла под наем в Гяурови и много добре знае и помни това време! Именно тя е завела за първи път малкия Николай на „жива” опера в София и помни как той е изпаднал в транс от видяното! Но какво щеше да стане, ако вместо бай Ангел беше друг „байчо”, който да не му пука или да не познава Христо Бръмбаров? Какво щеше да стане с Николай Гяуров? Да, сигурно е щял да спечели награди на конкурси, но... толкова!
И нещо друго. Бай Ангел Грин беше наричан „велинградският Караян”! Защото Херберт фон Караян беше най-известния световен диригент! И отново, може би неслучойно, той беше и във Велинград! Ангел Герин почина през 1983 г., а през 1982 г. Караян докара в България не кого да е, а Виенската филхармония и изнесе с нея концерти!! След това той остана да се лекува във Велинград (имаше болежки в кръста), по покана на Николай Гяуров! Лекуваше го лично прочутият доктор Шойлев!
Така че, истинският Караян беше в града на Ангел Герин - велинградският Караян! Макар че за мен това сравнение се отнася само за диригентските умения на бай Ангел. Но Караян беше най-богатият диригент в света! Личното му богатство тогава се оценяваше на над 300 милиона долара! А бай Ангел беше беден, обикновен човек.
Бай Ангел приличаше повече на един друг възрожденски будител – Матей Преображенски-Миткалото! Съратник на Левски, участник в освободителното движение, който се е „миткал” (скитал) като Левски, за да буди българския народ!
И бай Ангел се „миткаше” със своето колело, за да радва с музиката си душата на обикновените хора от Велинград! За всички той беше „човекът с колелото”, което се вижда и на снимката с Николай Гяуров! Беше единственият, който свиреше на всички инструменти. На всеки начинаещ музикант първо свиреше той, после го учеше. Беше изящен нотописец.
Близо 40 години след смъртта на Ангел Герин, разни местни властимащи, които все се натискат да са в „комисиите в състав...”, не са му поставили дори и паметна плоча!
На за всички нас, бай Ангел Герин беше и си остава истински будител!
Със или без „комисия в състав”!
Иван Велчев