Да наречем улица на Георги Шуманов
Публикувано на 31 Jan 2006 10:31
На 19 февруари народът ни отдава почит към най-великия българин за всички времена - Васил Левски.
На същата дата, 19 февруари 2006 г., се навършват 7 години от кончината на един заслужил велинградчанин, оставил своя личен отпечатък - Георги Петров Шуманов. По този повод искам да върна времето на новата велинградска история, когато той бе на кормилото на изпълнителната власт с два мандата. И така да мотивирам предложението си към Общинския съвет една улица във Велинград да бъде носи името на Георги Шуманов.
Епохата беше тоталитарна, пътят бе “трасиран и утъпкан” от партията-ръководителка. Въпреки това пътят можеше да има възвишения и низини - в зависимост от индивидуалните качества на първия ръководител в изпълнителната власт, неговия дух и перспектива.
Георги застана на председателския (кметския) пост през 1971 г., сменяйки 20 години по-възрастния Георги Шулев (Марко). Новият кмет започна да работи упорито, смело и с поглед в перспектива. През неговите два мандата се положиха основи на ново бъдеще в областта на културата, спорта, туризма, благоустрояване и хигиенизиране, необходимо за утвърждаването ни като курорт. Основоположник на велинградските културни тържества, с които продължаваме да се гордеем и днес. Самодейността беше в разцвет: всички квартални колективи се развиваха, славата на изкуството разнасяха из цяла България три ученически духови оркестри и един представителен градски, ръководен от известния Ангел Герин. Спортът (плуване, ски, футбол) и туризмът достигнаха своя апогей през тези години. Кметът участваше и наблюдаваше пряко всички действия и ги поощряваше.
Георги изнесе на плещите си, с почти камерен градски щаб, две големи наводнения и едно земетресение с разрушителен характер през 1977 година (4.3 по скалата на Рихер). Общинските служби “Гражданска защита” и “Военна мобилизация и отчет” станаха двукратни републикански първенци по изискванията на Министерството на отбраната. Колкото да изглежда старомодно, тоталитално и отдавна забравено - бригадирското движение бе поставено на общината като планова задача. Организацията и изпълнението на бригадите по благоустрояване, хигиенизиране, прибиране на реколтата, залесяване и др. бе такава, че общината ни бе почти “абонирана” за първенец в Пазарджишки и Пловдивски окръзи. Георги притежаваше дарбата (стоейки винаги в кухнята на събитията) да награждава, наказва и съветва по точното време, място и начин. Това водеше до сигурна гаранция за позитивното развитие на неговите подчинени. Тези скромни спомени ги припомням на нашите съграждани, като имам база за сравнение: работил съм екипи, водени от 9 кметове.
Искам да опиша един случай, като пример за неговата решителност, която бе повече дело на гражданина Г. Шуманов, отколкото на кмета Г. Шуманов. Няма велинградчанин, който да не е минавал пеш или с автомобил по улица “Л. Димитрова”. Това е късата улица от Горското стопанство до старата сграда на общината. Тук са Горското, баня, Енергото, Старата полиция, профсъюзи, банка, поща, Почивно дело и община. По нея престояват много МПС, както и минават голям брой транзит. Улицата беше само на 3-4 метра от входната врата на Енергото. Винаги заледена от ранна есен до късна пролет, защото беше в сянка. Ставаха доста катастрофи.
Георги внесе за разглеждане в тогавашния Изпълком въпроса за разширяването й. Повечето от членовете на същия са били против и въпросът се отнесе към ОбС на БКП. Оттам също се отказва. В един “божи ден” кметът извиква инж. Ив. Лазаров (сега покойник) и мен с думите: “Дават-недават, този тесен ледник няма да го търпя!”.
Последва оглед на място и организация от инж. Лазаров за техника и строители. По най-бързия начин се изкопа и извози пръста по посока на Старата полиция и изгради подпорна стена. Моята задача беше са остана контрол по бързината и качеството на работа, а инж. Лазаров по обясними причини не остана на обекта. Задачата се изпълни във вид, както беше наредена. Пътят се павира и стана за чудо и за приказ. Пешеходна пътека, с две платна пред Енергото, складове, магазини и пр. В този си вид и след поставяне на светофара пред Горското спокойно поема и ще поема и в бъдеще целия поток от МПС без проблеми. Сега се радват сигурно и останалите някогашни противници. Болестта на Г. Шуманов отне физическата му мощ, а на 19.02.1999 г. и живота му - едва на 59 години. Предлагам общинските съветници да обсъдят преименуването на сегашната улица “Л. Димитрова” на името на Георги Шуманов. Името “Л. Димитрова” оставям без коментар, то може да се използва при наименуване на новооткрита улица.
Борис Цопанов
Епохата беше тоталитарна, пътят бе “трасиран и утъпкан” от партията-ръководителка. Въпреки това пътят можеше да има възвишения и низини - в зависимост от индивидуалните качества на първия ръководител в изпълнителната власт, неговия дух и перспектива.
Георги застана на председателския (кметския) пост през 1971 г., сменяйки 20 години по-възрастния Георги Шулев (Марко). Новият кмет започна да работи упорито, смело и с поглед в перспектива. През неговите два мандата се положиха основи на ново бъдеще в областта на културата, спорта, туризма, благоустрояване и хигиенизиране, необходимо за утвърждаването ни като курорт. Основоположник на велинградските културни тържества, с които продължаваме да се гордеем и днес. Самодейността беше в разцвет: всички квартални колективи се развиваха, славата на изкуството разнасяха из цяла България три ученически духови оркестри и един представителен градски, ръководен от известния Ангел Герин. Спортът (плуване, ски, футбол) и туризмът достигнаха своя апогей през тези години. Кметът участваше и наблюдаваше пряко всички действия и ги поощряваше.
Георги изнесе на плещите си, с почти камерен градски щаб, две големи наводнения и едно земетресение с разрушителен характер през 1977 година (4.3 по скалата на Рихер). Общинските служби “Гражданска защита” и “Военна мобилизация и отчет” станаха двукратни републикански първенци по изискванията на Министерството на отбраната. Колкото да изглежда старомодно, тоталитално и отдавна забравено - бригадирското движение бе поставено на общината като планова задача. Организацията и изпълнението на бригадите по благоустрояване, хигиенизиране, прибиране на реколтата, залесяване и др. бе такава, че общината ни бе почти “абонирана” за първенец в Пазарджишки и Пловдивски окръзи. Георги притежаваше дарбата (стоейки винаги в кухнята на събитията) да награждава, наказва и съветва по точното време, място и начин. Това водеше до сигурна гаранция за позитивното развитие на неговите подчинени. Тези скромни спомени ги припомням на нашите съграждани, като имам база за сравнение: работил съм екипи, водени от 9 кметове.
Искам да опиша един случай, като пример за неговата решителност, която бе повече дело на гражданина Г. Шуманов, отколкото на кмета Г. Шуманов. Няма велинградчанин, който да не е минавал пеш или с автомобил по улица “Л. Димитрова”. Това е късата улица от Горското стопанство до старата сграда на общината. Тук са Горското, баня, Енергото, Старата полиция, профсъюзи, банка, поща, Почивно дело и община. По нея престояват много МПС, както и минават голям брой транзит. Улицата беше само на 3-4 метра от входната врата на Енергото. Винаги заледена от ранна есен до късна пролет, защото беше в сянка. Ставаха доста катастрофи.
Георги внесе за разглеждане в тогавашния Изпълком въпроса за разширяването й. Повечето от членовете на същия са били против и въпросът се отнесе към ОбС на БКП. Оттам също се отказва. В един “божи ден” кметът извиква инж. Ив. Лазаров (сега покойник) и мен с думите: “Дават-недават, този тесен ледник няма да го търпя!”.
Последва оглед на място и организация от инж. Лазаров за техника и строители. По най-бързия начин се изкопа и извози пръста по посока на Старата полиция и изгради подпорна стена. Моята задача беше са остана контрол по бързината и качеството на работа, а инж. Лазаров по обясними причини не остана на обекта. Задачата се изпълни във вид, както беше наредена. Пътят се павира и стана за чудо и за приказ. Пешеходна пътека, с две платна пред Енергото, складове, магазини и пр. В този си вид и след поставяне на светофара пред Горското спокойно поема и ще поема и в бъдеще целия поток от МПС без проблеми. Сега се радват сигурно и останалите някогашни противници. Болестта на Г. Шуманов отне физическата му мощ, а на 19.02.1999 г. и живота му - едва на 59 години. Предлагам общинските съветници да обсъдят преименуването на сегашната улица “Л. Димитрова” на името на Георги Шуманов. Името “Л. Димитрова” оставям без коментар, то може да се използва при наименуване на новооткрита улица.
Борис Цопанов
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023