

Тодор Гълев – живата история на велинградския спорт
Публикувано на 16 Aug 2022 09:36
(Продължение от бр. 32)
ЗАВРЪЩАНЕ ВЪВ ВЕЛИНГРАД
След близо 10-годишно отсъствие през 1970 г. Тодор Гълев се завръща във Велинград и започва работа в Дружество за физкултура и спорт (ДФС) „Чепинец“ като треньор по лека атлетика. За две години открива и развива качествата на надеждни млади лекоатлети като Диана Въргова, Цветка Белева, Георги Секалов, Цветка Секалова, Нина Джуркова и Георги Благов.
За известен период от време през 1972 г. започва да тренира момчета и момичета по ски бягане. А сред тях са Филип и Никола Кондеви, Димитър и Таня Агови, Румяна Малинова, които по-късно успешно се развиват и печелят много призови места в различни състезания.
От 1973 г. започва работа като инструктор и преподавател по туризъм към ТД „Юндола“ и към Централната школа за подготовка на кадри в туризма (ЦШПКТ). В този период организира и ръководи десетки походи и преходи във всички големи български планини. По същото време става част и от националния отбор по ориентиране и участва във Второто световно първенство по зимно ориентиране през 1977 г., като от 1978 г. вече е в групата на ветераните, защото е навършил 35 години. В следващите години продължава да участва в състезания по лятно ориентиране за ветерани и през 1981 г. печели купата „1300 години България“. За активната си и ползотворна работа в областта на туризма Тодор Гълев е награждаван два пъти със значка „Отличник на БТС“ и е отличен с орден „Алеко Константинов“. Получава и купа от ЦС на БТС за добра работа в областта на ски ориентирането.
Тодор Гълев дава и първите уроци в ски бягането на бъдещия участник в две зимни олимпиади - Иван Смиленов, когато през 1977 г. 11-годишното момчето ходи на ски училище в Юндола при треньора.
Докато е в Пловдив, Тодор Гълев свързва живота си с Радка Попова, която след сключения брак става Гълева. Създават семейство, като им се раждат две деца – Надежда и Чавдар. Напълно логично и естествено те също се занимават със спорт и постигат доста успехи в ски бягането и ориентирането. Надежда Гълева попада в 10-те най-добри спортисти на „Чепинец“‘ като състезателка по ски бягане и покрива кандидат-майсторска степен в този спорт, завършва ВИФ (НСА) и става учител по физическо възпитание и спорт. Чавдар Гълев печели държавни първенства в ориентиране и ски бягане, част е от младежкия национален отбор и става балкански младежки шампион по ски бягане през 1993 г.
В началото на 1969 г. Тодор Гълев е един от двамата българи, които са избрани да участват в 10-дневния ски поход в словашките Татри, тогава в пределите на Чехословакия. Там всеки ден участниците в международната група са преминавали преходи по 60-70 км, а велинградският ски специалист и инструктор по туризъм им е показал уменията си в карането на ски писалки и голямата си издръжливост по време на дългите походи.
През 1978 г. започва работа като треньор по ски в „Чепинец“, а на следващата година е награден заедно с треньора по плуване Антон Митров с орден от Окръжния съвет на Българския съюз по физкултура и спорт (ОС на БСФС) в Пазарджик за цялостен принос и активна спортната дейност.
В началото на 1981 г. България е определена за домакин на кръг от Световната купа по ски бягане, а мястото, което е избрано за провеждане на състезанието, е курортът Юндола. Отговорната задача за подготовката на трасетата е поверена на Тодор Гълев и той я изпълнява по най-добрия начин. Качествата на пистите са съобразени с всички изисквания и правила на ФИС, а трасетата имат необходимата категория за организиране на състезания от този висок ранг. По-късно през годините Тодор Гълев неизменно участва като основен организатор в подготовката на трасетата за всички състезания по ски бягане, които се провеждат в района на Велинград.
80-те и 90-те години на ХХ век за Тодор Гълев са изпълнени не само с активна треньорска дейност в ски бягането и в ориентирането, но и с доусъвършенстване на треньорските му умения. През 1986 г. във Велинград се учредява Клуб по ориентиране (КО) „Атлас“ и Тодор Гълев започва да подготвя ориентировачи към клуба. Междувременно той успешно завърши треньорски курсове към Висшия институт по физкултура (ВИФ) със специалности треньор по ориентиране и треньор по биатлон. Под негово ръководство започват да напредват и да се развиват в ски бягането и ориентирането състезатели като Надежда Гълева, Чавдар Гълев, Мария Филипова, Иван Бирников, Иван Асьов, Христина Горанова, Асен Дренков, Юлиян Бошнаков. В периода 1987-1988 г. ски бегачите Чавдар Гълев, Нейко Нейков, Юлиян Бошнаков и Тодор Щерянов редовно побеждават представителите на спортните училища от Самоков и Чепеларе, както в индивидуалните дисциплини, така и в щафетите. А Нейко Нейков е повикан в националния отбор на България и участва в Световното първенство по ски бягане за младежи.
В периода 1992-1994 г. Тодор Гълев е назначен за треньор по ски бягане на младежкия национален отбор. Подготвените от него млади ски бегачи стават балкански шампиони на първенството в Гърция през 1993 г, а сред неговите възпитаници са Нейко Нейков, Чавдар Гълев, Тодор Щерянов. Младежките национали са се представяли силно и на международните състезания в Швеция, Норвегия и Финландия.
След смъртта на Страхил Паланов през 1994 г. Тодор Гълев се завръща за кратко време в КО „Атлас“ и работи като треньор по ориентиране, а след това за 1 година е спортен организатор във Високопланинската спортна база на Белмекен, където отговаря за спортните съоръжения. Следва период, в който работи при брат си Атанас Гълев в СК „Биатлон“, където води физическата подготовка на състезателите.
През 2000 г. Тодор Гълев пререгистрира КО „Атлас“ в Спортен клуб (СК) „Атлас“ за развитие на туризъм, ориентиране, ски бягане и биатлон. По-късно според изисквания на БСФС клубът е регистриран само като спортно сдружение за развитие на ски бягането, а Тодор Гълев става негов председател и старши треньор.
(Продължава в следващия брой)
Георги Дишлянов
ЗАВРЪЩАНЕ ВЪВ ВЕЛИНГРАД
След близо 10-годишно отсъствие през 1970 г. Тодор Гълев се завръща във Велинград и започва работа в Дружество за физкултура и спорт (ДФС) „Чепинец“ като треньор по лека атлетика. За две години открива и развива качествата на надеждни млади лекоатлети като Диана Въргова, Цветка Белева, Георги Секалов, Цветка Секалова, Нина Джуркова и Георги Благов.
За известен период от време през 1972 г. започва да тренира момчета и момичета по ски бягане. А сред тях са Филип и Никола Кондеви, Димитър и Таня Агови, Румяна Малинова, които по-късно успешно се развиват и печелят много призови места в различни състезания.
От 1973 г. започва работа като инструктор и преподавател по туризъм към ТД „Юндола“ и към Централната школа за подготовка на кадри в туризма (ЦШПКТ). В този период организира и ръководи десетки походи и преходи във всички големи български планини. По същото време става част и от националния отбор по ориентиране и участва във Второто световно първенство по зимно ориентиране през 1977 г., като от 1978 г. вече е в групата на ветераните, защото е навършил 35 години. В следващите години продължава да участва в състезания по лятно ориентиране за ветерани и през 1981 г. печели купата „1300 години България“. За активната си и ползотворна работа в областта на туризма Тодор Гълев е награждаван два пъти със значка „Отличник на БТС“ и е отличен с орден „Алеко Константинов“. Получава и купа от ЦС на БТС за добра работа в областта на ски ориентирането.
Тодор Гълев дава и първите уроци в ски бягането на бъдещия участник в две зимни олимпиади - Иван Смиленов, когато през 1977 г. 11-годишното момчето ходи на ски училище в Юндола при треньора.
Докато е в Пловдив, Тодор Гълев свързва живота си с Радка Попова, която след сключения брак става Гълева. Създават семейство, като им се раждат две деца – Надежда и Чавдар. Напълно логично и естествено те също се занимават със спорт и постигат доста успехи в ски бягането и ориентирането. Надежда Гълева попада в 10-те най-добри спортисти на „Чепинец“‘ като състезателка по ски бягане и покрива кандидат-майсторска степен в този спорт, завършва ВИФ (НСА) и става учител по физическо възпитание и спорт. Чавдар Гълев печели държавни първенства в ориентиране и ски бягане, част е от младежкия национален отбор и става балкански младежки шампион по ски бягане през 1993 г.
В началото на 1969 г. Тодор Гълев е един от двамата българи, които са избрани да участват в 10-дневния ски поход в словашките Татри, тогава в пределите на Чехословакия. Там всеки ден участниците в международната група са преминавали преходи по 60-70 км, а велинградският ски специалист и инструктор по туризъм им е показал уменията си в карането на ски писалки и голямата си издръжливост по време на дългите походи.
През 1978 г. започва работа като треньор по ски в „Чепинец“, а на следващата година е награден заедно с треньора по плуване Антон Митров с орден от Окръжния съвет на Българския съюз по физкултура и спорт (ОС на БСФС) в Пазарджик за цялостен принос и активна спортната дейност.
В началото на 1981 г. България е определена за домакин на кръг от Световната купа по ски бягане, а мястото, което е избрано за провеждане на състезанието, е курортът Юндола. Отговорната задача за подготовката на трасетата е поверена на Тодор Гълев и той я изпълнява по най-добрия начин. Качествата на пистите са съобразени с всички изисквания и правила на ФИС, а трасетата имат необходимата категория за организиране на състезания от този висок ранг. По-късно през годините Тодор Гълев неизменно участва като основен организатор в подготовката на трасетата за всички състезания по ски бягане, които се провеждат в района на Велинград.
80-те и 90-те години на ХХ век за Тодор Гълев са изпълнени не само с активна треньорска дейност в ски бягането и в ориентирането, но и с доусъвършенстване на треньорските му умения. През 1986 г. във Велинград се учредява Клуб по ориентиране (КО) „Атлас“ и Тодор Гълев започва да подготвя ориентировачи към клуба. Междувременно той успешно завърши треньорски курсове към Висшия институт по физкултура (ВИФ) със специалности треньор по ориентиране и треньор по биатлон. Под негово ръководство започват да напредват и да се развиват в ски бягането и ориентирането състезатели като Надежда Гълева, Чавдар Гълев, Мария Филипова, Иван Бирников, Иван Асьов, Христина Горанова, Асен Дренков, Юлиян Бошнаков. В периода 1987-1988 г. ски бегачите Чавдар Гълев, Нейко Нейков, Юлиян Бошнаков и Тодор Щерянов редовно побеждават представителите на спортните училища от Самоков и Чепеларе, както в индивидуалните дисциплини, така и в щафетите. А Нейко Нейков е повикан в националния отбор на България и участва в Световното първенство по ски бягане за младежи.
В периода 1992-1994 г. Тодор Гълев е назначен за треньор по ски бягане на младежкия национален отбор. Подготвените от него млади ски бегачи стават балкански шампиони на първенството в Гърция през 1993 г, а сред неговите възпитаници са Нейко Нейков, Чавдар Гълев, Тодор Щерянов. Младежките национали са се представяли силно и на международните състезания в Швеция, Норвегия и Финландия.
След смъртта на Страхил Паланов през 1994 г. Тодор Гълев се завръща за кратко време в КО „Атлас“ и работи като треньор по ориентиране, а след това за 1 година е спортен организатор във Високопланинската спортна база на Белмекен, където отговаря за спортните съоръжения. Следва период, в който работи при брат си Атанас Гълев в СК „Биатлон“, където води физическата подготовка на състезателите.
През 2000 г. Тодор Гълев пререгистрира КО „Атлас“ в Спортен клуб (СК) „Атлас“ за развитие на туризъм, ориентиране, ски бягане и биатлон. По-късно според изисквания на БСФС клубът е регистриран само като спортно сдружение за развитие на ски бягането, а Тодор Гълев става негов председател и старши треньор.
(Продължава в следващия брой)
Георги Дишлянов
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023