С почит към Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“
Публикувано на 19 Jul 2022 09:33
„Ние, учениците от 9 а клас, специалност „Бизнес администрация“ преписахме „История славянобългарска“ в лето 2022 година“.
Това са написали учениците от ПГИТ „Алеко Константинов“, след като са отделили време и са положили усилия и старание да препишат „Историята“ на Св. Паисий Хилендарски. Един учител и 18 ученици са участвали в създаването на преписа на Паисиевата история.
„2022 година е обявена за година на Паисий Хилендарски от ЮНЕСКО. Тази година България отбелязва 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 260 години от написването на „История славянобългарска” и 60 години от канонизирането му за светец. Всичко това провокира в 9 а клас идеята да инициираме преписване на „История славянобългарска“, споделя г-жа Люба Сергева - ръководител.
А какво споделят учениците?
Велина Бакърджиева: Това, което ме провокира, е, че искам да направя едно добро дело и най-вече да съхраня историята.
Айтен Рабчина: Поехме тази инициатива с целия ми клас, като всеки преписа по малка част от историята. Беше много интересно, научих много нови неща, свързани с нашата история.
Илияна Арнаудова: Беше изключително трудно, уморително, но в същото време и приятна задача. За мен бе чест да участвам в нея.
Тази важна за българите книга Паисий започва в Хилендарския манастир и завършва през 1762 г. в Зографския манастир. За написването й използва много източници, сред които: „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“ на Мавро Орбини, който е посветил труда си на историята на южнославянските народи. Паисий използва редица български документи, предания и легенди. Освен това като пътуващ монах, събиращ дарения за Хилендарския манастир, той обикаля села и градове и отбелязва многобройни свидетелства за историята на българите.
„История славянобългарска“ е преписвана около 100 пъти, като първият препис е от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За първи път тя е издадена по оригинала й от Йордан Иванов през 1914 г.
Оригиналът на произведението се съхранява в библиотеката на българския Зографския манастир („Св. Георги Зограф“) в Света гора, Атон.
Идеята на таи инициатива се е да покажем ползата от историята, предадена на поколенията от родолюбивия монах преди 260 години. Ние повече от всякога се нуждаем от духовни ориентири и основания за национално самочувствие.
Темпо
Това са написали учениците от ПГИТ „Алеко Константинов“, след като са отделили време и са положили усилия и старание да препишат „Историята“ на Св. Паисий Хилендарски. Един учител и 18 ученици са участвали в създаването на преписа на Паисиевата история.
„2022 година е обявена за година на Паисий Хилендарски от ЮНЕСКО. Тази година България отбелязва 300 години от рождението на Паисий Хилендарски, 260 години от написването на „История славянобългарска” и 60 години от канонизирането му за светец. Всичко това провокира в 9 а клас идеята да инициираме преписване на „История славянобългарска“, споделя г-жа Люба Сергева - ръководител.
А какво споделят учениците?
Велина Бакърджиева: Това, което ме провокира, е, че искам да направя едно добро дело и най-вече да съхраня историята.
Айтен Рабчина: Поехме тази инициатива с целия ми клас, като всеки преписа по малка част от историята. Беше много интересно, научих много нови неща, свързани с нашата история.
Илияна Арнаудова: Беше изключително трудно, уморително, но в същото време и приятна задача. За мен бе чест да участвам в нея.
Тази важна за българите книга Паисий започва в Хилендарския манастир и завършва през 1762 г. в Зографския манастир. За написването й използва много източници, сред които: „Деяния церковная и гражданская“ на Цезар Бароний и „Книга историография“ на Мавро Орбини, който е посветил труда си на историята на южнославянските народи. Паисий използва редица български документи, предания и легенди. Освен това като пътуващ монах, събиращ дарения за Хилендарския манастир, той обикаля села и градове и отбелязва многобройни свидетелства за историята на българите.
„История славянобългарска“ е преписвана около 100 пъти, като първият препис е от 1765 г. и е дело на Софроний Врачански. За първи път тя е издадена по оригинала й от Йордан Иванов през 1914 г.
Оригиналът на произведението се съхранява в библиотеката на българския Зографския манастир („Св. Георги Зограф“) в Света гора, Атон.
Идеята на таи инициатива се е да покажем ползата от историята, предадена на поколенията от родолюбивия монах преди 260 години. Ние повече от всякога се нуждаем от духовни ориентири и основания за национално самочувствие.
Темпо
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023