„Последният човек на Родопите“ - пътуване към планината и хората
Публикувано на 07 Jun 2022 09:54
Фотокнигата “Последният човек на Родопите” бе представена от своя автор Валерий Пощаров на 4 юни в Художествената галерия във Велинград. Камерната среща започна с клавирна музика в изпълнение на Катерина Мирчева.
Тук съм в ролята на човек, изследвал 15 години темата за планината Родопи, каза Валерий Пощаров, който е завършил Националното училище по изкуства във Варна и визуална изкуства в Сорбоната в Париж. Той е посетил 985 села в Родопите и е пропътувал над 18 000 километра - от Гоце Делчев до Йвайловград и от Асеновград до Ксанти. Пътуването му започнало с търсене на ценности, които изчезват и на свят, който се променя. Видял как в села, в които преди живеели 300 човека, сега са останали само трима. И осъзнал голямата отговорност тази промяна да бъде съхранена. Село след село, в които няма хора, къщи с празни прозорци - тези картини пробудиха силни емоции, носталгия по един свят, който не съм изживял, чувствах се закъснял, сподели фотографът за това дълго пътуване, в което освен родопския човек срещнал и себе си.
„Последният човек от Родопите“ не е албум със снимки, а фотокнига - рядък жанр, който дава възможност на автора да представи своята теза чрез изображения. Отпечатана е в Белгия, на хартия, която дава гаранция за съхранение за дълги години. Интересен факт е, че на корицата липсва името на автора - доказателство за споделеното от него по време на срещата, че във фотографиите се опитва да заличи себе си, да не бъде твърде присъстващ, защото „Важен е човекът пред мен“.
Повечето от фотосите са черно-бели и това е търсена от Валерий Пощаров метафора - не липса на цвят, а липса на продължение и бъдеще. Той разказа как все пак наред с черно-белите снимки в книгата са намерили място и цветни. Започнал да снима в цветове, след като преосмислил мита за Орфей и неговата любима Евридика и осъзнал, че обръщайки се към миналото, Орфей губи бъдещето. Това променило светогледа му и решил да търси не само документалността и носталгията на черно-бялата фотография, а да съхрани в снимките си вечността на планината и хората в нея.
Важна отличителна черта на фотографиите е, че те носят тишина, а техният „прочит“ е на зрителя. Валерий Пощаров прочете разказ, написан по една от снимките във фотокнигата и показа как гледната точка на зрителя допълва и обогатява онова, което е запечатил фотографът.
Тази седмица „Последният човек на Родопите“ ще има своята среща и с читатели от Ракитово в ОНЧ „Будилник-1898“.
Елена Баева
Тук съм в ролята на човек, изследвал 15 години темата за планината Родопи, каза Валерий Пощаров, който е завършил Националното училище по изкуства във Варна и визуална изкуства в Сорбоната в Париж. Той е посетил 985 села в Родопите и е пропътувал над 18 000 километра - от Гоце Делчев до Йвайловград и от Асеновград до Ксанти. Пътуването му започнало с търсене на ценности, които изчезват и на свят, който се променя. Видял как в села, в които преди живеели 300 човека, сега са останали само трима. И осъзнал голямата отговорност тази промяна да бъде съхранена. Село след село, в които няма хора, къщи с празни прозорци - тези картини пробудиха силни емоции, носталгия по един свят, който не съм изживял, чувствах се закъснял, сподели фотографът за това дълго пътуване, в което освен родопския човек срещнал и себе си.
„Последният човек от Родопите“ не е албум със снимки, а фотокнига - рядък жанр, който дава възможност на автора да представи своята теза чрез изображения. Отпечатана е в Белгия, на хартия, която дава гаранция за съхранение за дълги години. Интересен факт е, че на корицата липсва името на автора - доказателство за споделеното от него по време на срещата, че във фотографиите се опитва да заличи себе си, да не бъде твърде присъстващ, защото „Важен е човекът пред мен“.
Повечето от фотосите са черно-бели и това е търсена от Валерий Пощаров метафора - не липса на цвят, а липса на продължение и бъдеще. Той разказа как все пак наред с черно-белите снимки в книгата са намерили място и цветни. Започнал да снима в цветове, след като преосмислил мита за Орфей и неговата любима Евридика и осъзнал, че обръщайки се към миналото, Орфей губи бъдещето. Това променило светогледа му и решил да търси не само документалността и носталгията на черно-бялата фотография, а да съхрани в снимките си вечността на планината и хората в нея.
Важна отличителна черта на фотографиите е, че те носят тишина, а техният „прочит“ е на зрителя. Валерий Пощаров прочете разказ, написан по една от снимките във фотокнигата и показа как гледната точка на зрителя допълва и обогатява онова, което е запечатил фотографът.
Тази седмица „Последният човек на Родопите“ ще има своята среща и с читатели от Ракитово в ОНЧ „Будилник-1898“.
Елена Баева
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023