(Продължение от бр. 5/22)
При по-късни исторически проучвания е намерено името на Батак, изписано на камък един век по-рано от помохамеданчването на Чепинско, в края на 16 век. Ето какво пише в историята на град Батак: „Много важно свидетелство, което потвърждава съществуването на селището, е надписът върху взидания камък на чешмата при Кричимски манастир „Рождество Богородично“, върху който се разчитат както името Батак, така и имената на батачаните, построили чешмата през 1592 г.”. Но и това сведение не дава възможност да се идентифицира Батак като Потука, защото градче с името „Потука” е съществувало значително по-рано и е свързвано с разрушено селище и крепост още през 14 век, както сочи Йоан Кантакузин.
Ето какво пише Кантакузин: „По същото време Светослав [Теодор Светослав, син на Георги І Тертер], царят на мизите, който бил женен за сестрата на младият император [Андроник ІІІ], заболя и умря [1321 г.]. Георги Тертер [Геори ІІ Тертер], негов син, пое властта над мизите. Когато войната между двамата императори [Андроник ІІ и внукът му Андроник ІІІ] още продължава и когато Андроник Палеолог, началник на подвластните на ромеите области в Родопите, се отметна от младия и премина на страната на стария император, Тертер, като нападна ония градове и опустоши другите, завзе Филипопол, голям, многолюден град, защитен с пехота и конница, разположен в много удобно място, така че той бе най-самозадоволяващ се от другите градове на континента. А завзе Филипопол по следния начин. Един от близките му в Цариград от омраза към младия император тайно го осведоми, че жителите на Филипопол воюват заедно с младия император, а другите местни жители били заети с прибирането на реколтата. Затова, ако нападнел, щял да го завладее, понеже бил с малко хора. Следвайки това внушение той [Тертер] лесно покори града, понеже беше без защитници” .
Става въпрос за родопските крепости от Станимака (Асеновград) по северните склонове на Западните Родопи до Баткунион (Баткун, сега квартал на с. Паталеница), Цепина, Раковица (крепост над с. Голямо Белово, сега квартал на гр. Белово), крепост Траянови врата край Костенец (затваряща прохода Суки и контролираща древния път Виа Милитарика), които били превзети от Тертер заедно с Филипопол. По този начин България си възвръща контрола върху Западните Родопи и по-голямата част на Тракийската равнина. За съжаление цар Георги ІІ Тертер умира от естествена смърт веднага след това, вероятно през ноември – декември 1322 г. Но въпреки своята младост той бил достатъчно предвидлив да остави значителен гарнизон в Пловдив (1000 конници алани и мизи и 2000 тежковъоръжени пехотинци, командвани от руснака Иван [Йоан Русина]).
След смъртта на Георги ІІ Тертер младият император Андроник ІІІ веднага се насочил към Филипопол с цел да си върне града и контрола върху Западните Родопи. На помощ с войските си му се притекъл и деспот Войсил, най-малкият брат на българския цар Смилец (1292-1298 г.), който преди това си е възвърнал сам старите си владения от Стилбнос (Сливен) до Копсис (днешното с. Анево до Сопот). Въпреки усилията обсаденият от четири месеца Филипопол не се предава. Не помага и специално изградената обсадна кула на пет етажа, която побира до 100 войника. Независимо от неуспеха с обсадата на Филипопол, Андроник ІІІ все пак успял да превземе планинските крепости по северните склонове на Западните Родопи от Станимака до Цепина, вероятно присъединили се към ромеите доброволно, защото са нямали гарнизони.
Докато Андроник ІІІ и Войсил обсаждат Филипопол, болярите от Търново решават да предложат царския престол на видинския деспот Михаил, син на деспот Шишман, защото Георги ІІ Тертер поради младостта си нямал мъжки наследник. Михаил получил деспотската си титла от цар Теодор Светослав, който бил негов братовчед по бащина линия. Новият цар, под името Михаил ІІІ Шишман, решил да си върне превзета от ромеите планинска област в Стара планина между Сердика и Копсис и Северозападните Родопи.
Ето какво пише по този повод Йоан Кантакузин: „По същото време мизийските велможи, след като техният цар [Георги ІІ] Тертер умря без наследник, извикаха и обявиха за свой цар Михаил, владетел на Видин и син на техния деспот Страцимир, който произхождал от мизийски и кумански род, и му предадоха Търново където бяха техните дворци и цялата останала власт. А той събра своята войска и немалко съюзна от угровласи, като взе и скитска войска, реши, че не трябва да напада ромейския император, който обсаждаше Филипопол, понеже чувстваше, че не е достатъчно силен, но потегли срещу градовете, които след смъртта на Тертер минаха на страната на ромеите. Те бяха в планински места, които защитаваха съратниците му скити и други съюзници стрелци. Той ги нападна и опустошаваше земята, като обсаждаше градовете. Това беше съобщено на императора [Андроник ІІІ] и той, като се посъветва със сановниците, реши да изостави обсадата на Филипопол и да се отправи на поход срещу Михаил, за да се сражава с него. Като реши това, императорът заповяда на деспота на мизите Войсил, който беше наблизо, да се върне в земите си и като приготви войската и себе си за сражение, на третия ден да дойде в Потука – градче, разрушено както изглежда, от някаква войска; то отстоеше на един ден път от мястото, където се бил разположил на лагер Михаил. Там императорът щеше да го чака. Войсил замина за родината си в Копсис (Анево до Сопот), за да се приготви за сражение. Императорът пък постави за стратег на Станимака и Цепена Георги Вриений, като остави достатъчно войска за гарнизон, за да не пострада земята от нападащите филипополци. Сам потегли с цялата войска и пристигна в Потука, за да чака там Войсил” .
След смъртта на Георги ІІ Тертер към ромеите доброволно се присъединяват и черноморските градове от Месемврия (Несебър) до Стилбнос (Сливен). Но тези градове приемат властта на стария император Андроник ІІ. Няма сведения Андроник ІІ да е изпратил войски срещу новия цар Михаил ІІІ Шишман. Напротив, според думите на Йоан Кантакузин, срещу Михаил тръгват войските на младия император Андроник ІІІ, които са в района на Филипопол и в Северозападните Родопи. Вероятно цар Михаил е влязъл в Родопите в района на прохода Суки при Траянови врата и се е установил на лагер близо до Чепинската котловина, в района на крепостта Раковица над Белово или сегашната местност Юндола. Както пише Кантакузин, „ромейската войска не бе равностойна на неприятелската, първо, защото последната бе разположена в планински места и бе заобиколена с дълбоки окопи и разполагаше с много стрелци , които можеха да нанесат големи вреди в теснините и, второ, защото немалка част от войските на ромеите, която трябваше да се яви за сражението, липсваше. Намиращите се под командата на Войсил войници, които бяха около три хиляди, не бе сигурно, че ще пристигнат след смъртта на Войсил. А и в сраженията при Филипопол мнозина бяха ранени (убити бяха не повече от трима) и всеки се отправяше за дома си, за да се лекува. А и мнозина бяха оставили за гарнизон при Вриений в Станимака и другите градове. Поради всичко това императорът реши да се върне, без да се е сражавал” .
От текста по-горе е очевидно, че Андроник ІІІ сваля обсадата на Филипопол и се отправя в планинската част на Северозападните Родопи. Установява се на лагер в градчето Потука, като за да защити тила си поставя гарнизони в крепостите по северните склонове на Родопите от Станимака (Асеновград) до Цепина под командването на Георги Вриений. Войската на цар Михаил ІІІ е на един ден път от него. За да застраши тила на Михаил ІІІ императорът е поръчал на деспот Войсил да дойде с 3000 войника от неговите владения в Копсис (Анево, до Сопот) след три дни. Вместо деспота пристигат трима пратеници, които казват, че Войсил е умрял (не е умрял, а ял гъби и се натровил, сърдечните му мускули се били парализирали и в продължение на три дни бил обхванат от тежка летаргия и силна безчувственост, изглеждало като да е умрял). Андроник ІІІ преценява, че не може да победи добре укрепената и боеспособна войска на цар Михаил ІІІ Шишман и се оттегля покрай Филипопол към Адрианопол (Одрин). След оттеглянето на ромейската войска Михаил ІІІ превзема крепостите по северните склонове на Родопите и се отправя към Филипопол. Междувременно Георги Вриений с хитрост успява да превземе Филипопол.
Става ясно, че градчето Потука трябва да се търси в Родопите между Белово и Ракитово. Най-близката крепост до Белово е Раковица, но тилът на Андроник ІІІ не може да бъде защитен там от войските на Йоан Русина, които са във Филипопол, защото те могат да навлязат по Беловското дефиле и да го ударят в гръб. Остава възможността да се търси в района на Ракитово. Като изключим Цепина, в която в този момент е гарнизонът на Георги Вриений, около Ракитово има и друга антична и средновековна крепост, наречена Кулата-Градот, до която има старо разрушено селище. Именно там се установява на стан император Андроник ІІІ и три дни чака деспот Войсил с войската му. Разстоянието между нея и Цепина е около един ден път и между тях има пряка видимост. Това дава възможност на Андроник ІІІ и Георги Вриений да си окажат помощ веднага, ако някой от тях бъде нападнат от Михаил ІІІ Шишман или от Йоан Русина от Филипопол.
История на Потука
Крепостта Потука над Ракитово, заедно с още други крепости и светилища се намира в земята на траките от съюза на бесите, наречена от римските летописци „Terra bessica”. През 28 г. пр. н. е. римският консул Марк Лициний Крас подарил на Одриската държава Свещената земя на бесите (Terra bessica). Почувствали заплаха за своята свобода и за светилищата си по времето на беския върховен жрец Вологес 15 – 14 г. пр. н. е. бесите вдигат въстание срещу римляни и одриси. Беските войни бързо се справили с войската на одриския цар Раскупорис ІІ, дори убили самия цар. Войните на Вологес стигнали до Херсонес (Галиполи). На помощ на одриския цар Реметалк І, чичо на убития Раскупорис ІІ, дошъл Луций Пизон (Луций Калпурний Пизон Фруг), който по това време управлявал провинция Памфилия (Мала Азия). В похода срещу бесите през 13 – 11 г. пр. е. той ги разгромил, палейки горите, където те се криели. Вологес скрил Централното светилище на Дионис, за да не бъде осквернено. Вологес е убит, както и мнозина беси. Други са продадени в робство. За 2-3 десетилетия Родопите утихват.
През 26 г. от н. е., когато консули в Рим са Гней Корнелий Лентул Гетулик и Гай Келвизий Сабин избухва ново въстание на траките - планинци. Според проф. Велизар Велков тези планинци са бесите. Причината е основателна – нежелание да изпращат своите младежи в римската войска, с която да воюват в далечни земи. Римляните правят опити да изпращат тракийските младежи в римските легиони, смесени с други народи и в далечни краища на света. Това противоречи на старите традиции, според които дори когато помагат, траките са обособени в отделни военни части със свои командири. За да не бъдат разединени и асимилирани, бесите въстават. Този път римляните изпращат срещу тях два легиона, което означава повече от 10 хиляди добре обучени войници. Въстанието е удавено в кръв, още повече, че сапеите – едно от племената на беския съюз заедно с одрисите е на страната на римляните. Сапеите познават Родопите и водят легионите през планината.
Проф. Велизар Велков, позовавайки се на римския летописец Тацит, разказва за края на последното беско селище. Според описанието и разположението му става въпрос за селището Потука или сегашната крепост Кулата-Градот над Ракитово. Ето част от резултатите от проведените спасителни археологически разкопки на тази крепост, проведени през 2009 г.: „Тракийска, късноантична и средновековна крепост Кулата/Градот се намира на 3.49 km югозападно по права линия от центъра на град Ракитово и 8 km по път. Комплексът, включващ християнска църква, хранилища и кули, е с приблизителна площ от 4 дка и е разположен на 1303 m надморска височина. … Комплексът, издигнат върху хълм с надморска височина 1298-1303 m, е ориентиран по дължина в посока североизток-югозапад и е укрепен с крепостна стена, градена от цепен гнайсов камък и бял хоросан. От нея са запазени 43 m предимно откъм изток - югоизток, като на места височината достига 5 до 6 m, а дебелината - 1.5 до 1.65 m. Някогашната кула откъм юг, външното лице от запад и един отсек на крепостната стена от североизточната страна са разрушени. По стената и във вътрешността на някогашната крепост са направени множество иманярски изкопи. В северния край на крепостта личат основите на правоъгълна сграда с три квадратни ниши - две на южния зид и една на западния. Зидовете са градени от цепен (ломен) камък на кал, като се откриват и множество фрагменти от долиуми, късноантична и средновековна битова керамика. В западната част на крепостта се разкрива вътрешното лице на крепостната стена. Към нея е прилепен под остър ъгъл зид с дължина 3.4 m и дебелина 0.6 m, граден също от цепен камък на калова спойка. На най-високата част и в центъра на комплекса някога се е издигала еднокорабна църква, ориентирана с дългата си ос в почти точен изток-запад. … Същевременно други артефакти от проведените археологически разкопки, като вторично ползвани фрагменти от пластичната олтарна преграда, позволяват и по-ранна датировка, която тепърва предстои обективно да се прецизира. Намерената керамиката, макар силно фрагментирана, е изключително разнообразна (палеолитна, тракийска, римска вносна, късноантична и средновековна, включително и от Второто българско царство) и свидетелства за широк хронологичен диапазон. По този начин само се потвърждава предположението, че районът на Чепинското корито е бил заселен без прекъсване от хилядолетия до наши дни. Паралелни църковни паметници в самия днешен град [Ракитово] указват за съществуването на организирана християнска община и епископски център тук [трикорабната кръстокуполна ранновизантийска църква Николица] още през V век” .
Свилен Топчиев
(Следва)