Това е изречението, което, за съжаление, най-точно определя ситуацията от представянето на велинградския тим през целия есенен полусезон на първенството в югозападна “В” афг. И тук става въпрос не за точковото и игрово оцеляване, а за чисто финансовото спасение на отбора. И е тъжно за всеки журналист, когато в края на полусезона вместо да коментира играта на момчетата, се концентрира върху водените от тях битки извън футболното игрище. А за тима на “Чепинец-Беев” те бяха дори повече от онези 19 мача, в които спечелените 5 победи, 4 равенства и 10 загуби показаха, че задържането на отбора в групата не е никак трудно при една елементарна организационна и финансова политика. Вместо това обаче, още от самото начало на подготовката през август месец клубът се изправи срещу най-трудния си противник - хаоса. На практика останал без действащо ръководство, едва спасил се от изпадане предишния сезон (благодарение на организационните промени в състава на групите), клубът тръгна да защитава своето право на съществуване броени дни преди началото на първенството. Последваха няколко извънредни общи събрания, безуспешни опити за среща с фактическите собственици, като в крайна сметка се достигна до създаването на “временно управително тяло”, което трябваше да подготви почвата за юридическа реорганизация, до промяна в името и статута, а оттам - и в цялостната организация на клуба. В такава хаотична обстановка, изпълнена с много надежди и обещания, отборът започна мачовете от първенството. Последваха добри победи, приятни игри, препълнена резервна скамейка и ентусиазирана публика. Времето обаче минаваше, а обещанията за финансова стабилност и смяна статута на клуба се изпаряваха заедно с играещите за отбора футболисти. За да се стигне до последните няколко мача, в които треньорът Божков се чудеше как да запълни единайсетте места в тимовия лист, като дори бе принуден да пуска вратар като полеви играч и да вика “на помощ” състезатели от юношеската формация. Така съвсем резонно в края на полусезона отборът записа и най-срамната загуба от началото - 0:6 от отбора на “Вихър” (Горубляне), която узакони стремително понеслата се към низините крива на представянето през есента.
Така след пет месеца на борба и надежди клубът се озова пак там, където беше - без промяна в ръководството, без ясна организационна политика, без състезатели и не на последно място - без стадион (Градският стадион, където отборът играе домакинските си мачове, през ноември бе затворен за ползване). Така през зимната пауза на “Чепинец-Беев” му предстои нова решителна среща с така добре познатия му противник - хаоса, а изходът от този мач до голяма степен ще предреши изобщо съществуването на този отбор с история, какъвто винаги е бил “Чепинец”.
Николай Йорданов