Изкуството не признава часовник
Публикувано на 06 Dec 2005 09:37
С Димитър Мечев-Учителя, председател на ОНЧ “Отец Паисий”, разговаряме на чаша чай за театъра.Всички го познават като музикант, създател и ръководител на Младежкия духов оркестър и все по-малко са тези, които помнят Димитър Мечев-артиста. Този път той е в главната роля в поредния спомен за самодейния театър, който в. “Темпо” публикува:
- Учителю, кога стъпи на сцена за първи път? - Началото на актьорската ми дейност е преди много години в родното Ракитово, когато бях във втори прогимназиален клас (VI клас) и учителката ми по литература ме качи на сцената на читалище “Будилник”. Беше се разболял артистът, който играеше и ме избраха да го заместя, като решаващото при избора ми е била хубавата дикция, която съм имал. (С времето той показва, че освен хубава дикция и хубава визия притежава още талант на актьор и играе на ракитовска сцена до 1950г.)
- Първата роля във Велинград?
- През 1951 г. вече бях във Велинград и бях на 23 години. Та през тази 1951 г. играх в една пиеса, посветена на войната в Корея. Казваше се “На юг от 38-мия паралел”. Ролята ми беше на главнокомандващ американските войски в Корея. Партнирах на Милчо Лазаров - стар артист, играл вече 30 години в театъра. Тук мисля, че му е мястото да спомена, че във военните ми роли съм играл всичко от лейтенант до генерал. И така станаха вече 50 години, откакто съм в Образцово читалище “Отец Пайсий” и 30 от тях съм бил на сцената на самодейния театър.
- Вашите театрални сезони са 30. Кои са пиесите, кои са артистите, с които сте играли във велинградския самодеен театър?
- Ще започна с имената на артистите-самодейци. Смятам, че им го дължа, защото благодарение на тях и до днес велинградчани обичат да гледат постановките на театъра. Ще започна с името на дядо Петко Захов - бащата на Лиляна Захова. Един от първите на нашия театър. С него съм играл в една пиеса. Трябва да знаете вие по-младите, че той беше много голям актьор. Дядо Петко правеше образи по-добри от написаните в пиесата, така че дъщеря му не можеше да не е наследила от гена му, от неговата закалка. За нея, Лиляна Захова, ще кажа само, че тя е живата история на нашия театър. Тя е самодейката,която никога не е закъснявала за репетиция или представление. Тя е незаменима. Какъв беше самодеецът по онова време? Лиляна например само часове след погребението на баща й дядо Петко се качи на сцената и игра в негова памет, за да не се отложи представмлението и за да не остане разочарована публиката. Играл съм с Дора и Георги Котеви - майката и бащата на Цецо Котев, който продължава тяхното присъствие на сцената. Минка Попова - изключително проницателен човек, театърът й беше в кръвта, както се казва. Няма да забравя нашите разговори на тяхната веранда. Тя казваше: “Когато за първи път чета пиесата, вече съм “видяла” всичко в нея - и играта на артистите, и декорите, и костюмите.” И после го поставяше на сцената. Минка Попова правеше театър още докато беседвахме. Тя е пример за самодейката, станала ръководител. Ами Стела Начева! За нея мога да говоря много, но ще кажа само, че когато сме ходили по прегледи в Пловдив и Пазарджик, режисьорите от журито, които винаги са били имена в българския театър, са оценявали играта й като игра на професионалист, без да е завършила ВИТИЗ. Сигурен съм, че в който и държавен театър да беше играла, тя щеше да бъде голяма артистка. Истината е, че Стела и когато сме били на маса, правеше театър. Петко Чилев - един артист, който много добре изпълняваше ролите си в самодейния театър. Той в изпълненията си стигаше до професионализъм. Тих и скромен като човек, но той и другите правеха нашия театър и се надявам да се запомни от младите, че самодейният ни театър бе на много високо ниво. Ще спомена още имената и на Мария Лазарова, Магда Колчагова, Здравка Попова, Георги Патърчанов, Димитър Макавеев, Севда Кадинова, Альоша Нечитайлов, Христо Семерджиев, Янко Павлов. Много се притеснявам да не пропусна някой, но ще помоля да ми простят.
- А спомените ви за някои от играните пиеси?
- Ще спомена, но няма да съм спазил хронологичния ред. Започвам с “Прокурора” на Георги Джагоров, където играх прокурора, “Блокада”, “Барабанчица”, “Меч и звезди”, “Разузнаване”, “В края на деня”. Играл съм в театъра 30 сезона, имало е и по две постановки на сезон. Това означава, че трябва да кажа повече от 30 заглавия, но смятам, че и тези стигат. Искам обаче да разкажа повече за една впечатляваща постановка, това е пиесата “Бойка” на Димитър Гемиджийски. Между другото, това е единствено негово произведение. Председател на читалището тогава беше Иван Ланджов и ни казва: “Моля ви се направете поне една пиеса, та да не пропуснем сезона. Хората са свикнали и чакат нова постановка.” Тогава направихме “Бойка” с режисьор Минка Попова. Една битова пиеса за земята и семейството. Една социална пиеса, посветена на нашето село. По това време Окръжния съвет за култура честваше 100-годишен юбилей с произведение на самодеен театър - нашата “Бойка”. Това е пиесата, която сме играли 3 години. Това са 118 представления при пълен салон и накрая я спряхме поради заболяване на една от главните артистки в пиесата Мария Лазарова. Искам да се запомни,че в нашия град един самодеен състав е играл 118 пъти една пиеса винаги при пълен салон.
- Какво е според вас бъдещето на нашия самодеен театър?
- Театърът има бъдеще, въпреки телевизиите и напредналите техники. Въпреки многото пари, които трябват за една постановка. Ще дам пример, че са нужни 5-6 хиляди лева за нова постановка, при това най-скромно. Ще повторя, че аз вярвам в бъдещето на самодейния ни театър и основание за това ми дава фактът, че когато ние играем или ни гостува постановка, салонът винаги е пълен. Това означава, че велинградчани продължават да обичат театралната сцена. Друг е въпросът, че трябва да се подбират постановките и е много важно репетициите да не се правят под часовник. Часовникът е противопоказен на изкуството. Нашите репетиции са продължавали до среднощ, въпреки студа и снега. Изкуството не признава часовника, това е истината. Аз като председател на ОНЧ “Отец Паисий” и като самодеец от велинградския театър вярвям, че поне по една постановка на година ще има. Аз вярвам!
Веска Божкова
- Учителю, кога стъпи на сцена за първи път? - Началото на актьорската ми дейност е преди много години в родното Ракитово, когато бях във втори прогимназиален клас (VI клас) и учителката ми по литература ме качи на сцената на читалище “Будилник”. Беше се разболял артистът, който играеше и ме избраха да го заместя, като решаващото при избора ми е била хубавата дикция, която съм имал. (С времето той показва, че освен хубава дикция и хубава визия притежава още талант на актьор и играе на ракитовска сцена до 1950г.)
- Първата роля във Велинград?
- През 1951 г. вече бях във Велинград и бях на 23 години. Та през тази 1951 г. играх в една пиеса, посветена на войната в Корея. Казваше се “На юг от 38-мия паралел”. Ролята ми беше на главнокомандващ американските войски в Корея. Партнирах на Милчо Лазаров - стар артист, играл вече 30 години в театъра. Тук мисля, че му е мястото да спомена, че във военните ми роли съм играл всичко от лейтенант до генерал. И така станаха вече 50 години, откакто съм в Образцово читалище “Отец Пайсий” и 30 от тях съм бил на сцената на самодейния театър.
- Вашите театрални сезони са 30. Кои са пиесите, кои са артистите, с които сте играли във велинградския самодеен театър?
- Ще започна с имената на артистите-самодейци. Смятам, че им го дължа, защото благодарение на тях и до днес велинградчани обичат да гледат постановките на театъра. Ще започна с името на дядо Петко Захов - бащата на Лиляна Захова. Един от първите на нашия театър. С него съм играл в една пиеса. Трябва да знаете вие по-младите, че той беше много голям актьор. Дядо Петко правеше образи по-добри от написаните в пиесата, така че дъщеря му не можеше да не е наследила от гена му, от неговата закалка. За нея, Лиляна Захова, ще кажа само, че тя е живата история на нашия театър. Тя е самодейката,която никога не е закъснявала за репетиция или представление. Тя е незаменима. Какъв беше самодеецът по онова време? Лиляна например само часове след погребението на баща й дядо Петко се качи на сцената и игра в негова памет, за да не се отложи представмлението и за да не остане разочарована публиката. Играл съм с Дора и Георги Котеви - майката и бащата на Цецо Котев, който продължава тяхното присъствие на сцената. Минка Попова - изключително проницателен човек, театърът й беше в кръвта, както се казва. Няма да забравя нашите разговори на тяхната веранда. Тя казваше: “Когато за първи път чета пиесата, вече съм “видяла” всичко в нея - и играта на артистите, и декорите, и костюмите.” И после го поставяше на сцената. Минка Попова правеше театър още докато беседвахме. Тя е пример за самодейката, станала ръководител. Ами Стела Начева! За нея мога да говоря много, но ще кажа само, че когато сме ходили по прегледи в Пловдив и Пазарджик, режисьорите от журито, които винаги са били имена в българския театър, са оценявали играта й като игра на професионалист, без да е завършила ВИТИЗ. Сигурен съм, че в който и държавен театър да беше играла, тя щеше да бъде голяма артистка. Истината е, че Стела и когато сме били на маса, правеше театър. Петко Чилев - един артист, който много добре изпълняваше ролите си в самодейния театър. Той в изпълненията си стигаше до професионализъм. Тих и скромен като човек, но той и другите правеха нашия театър и се надявам да се запомни от младите, че самодейният ни театър бе на много високо ниво. Ще спомена още имената и на Мария Лазарова, Магда Колчагова, Здравка Попова, Георги Патърчанов, Димитър Макавеев, Севда Кадинова, Альоша Нечитайлов, Христо Семерджиев, Янко Павлов. Много се притеснявам да не пропусна някой, но ще помоля да ми простят.
- А спомените ви за някои от играните пиеси?
- Ще спомена, но няма да съм спазил хронологичния ред. Започвам с “Прокурора” на Георги Джагоров, където играх прокурора, “Блокада”, “Барабанчица”, “Меч и звезди”, “Разузнаване”, “В края на деня”. Играл съм в театъра 30 сезона, имало е и по две постановки на сезон. Това означава, че трябва да кажа повече от 30 заглавия, но смятам, че и тези стигат. Искам обаче да разкажа повече за една впечатляваща постановка, това е пиесата “Бойка” на Димитър Гемиджийски. Между другото, това е единствено негово произведение. Председател на читалището тогава беше Иван Ланджов и ни казва: “Моля ви се направете поне една пиеса, та да не пропуснем сезона. Хората са свикнали и чакат нова постановка.” Тогава направихме “Бойка” с режисьор Минка Попова. Една битова пиеса за земята и семейството. Една социална пиеса, посветена на нашето село. По това време Окръжния съвет за култура честваше 100-годишен юбилей с произведение на самодеен театър - нашата “Бойка”. Това е пиесата, която сме играли 3 години. Това са 118 представления при пълен салон и накрая я спряхме поради заболяване на една от главните артистки в пиесата Мария Лазарова. Искам да се запомни,че в нашия град един самодеен състав е играл 118 пъти една пиеса винаги при пълен салон.
- Какво е според вас бъдещето на нашия самодеен театър?
- Театърът има бъдеще, въпреки телевизиите и напредналите техники. Въпреки многото пари, които трябват за една постановка. Ще дам пример, че са нужни 5-6 хиляди лева за нова постановка, при това най-скромно. Ще повторя, че аз вярвам в бъдещето на самодейния ни театър и основание за това ми дава фактът, че когато ние играем или ни гостува постановка, салонът винаги е пълен. Това означава, че велинградчани продължават да обичат театралната сцена. Друг е въпросът, че трябва да се подбират постановките и е много важно репетициите да не се правят под часовник. Часовникът е противопоказен на изкуството. Нашите репетиции са продължавали до среднощ, въпреки студа и снега. Изкуството не признава часовника, това е истината. Аз като председател на ОНЧ “Отец Паисий” и като самодеец от велинградския театър вярвям, че поне по една постановка на година ще има. Аз вярвам!
Веска Божкова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023