ПРЯКА РЕЧ: Къде отиде истинският дух на празниците?!
Публикувано на 11 Jan 2022 09:26
Какво е Нова година?!
Защо всички си мислят, че като изпращаме една година и посрещаме друга, всичко коренно и с магическа пръчка сякаш ще се промени? Че смисълът на празника е в количеството изпит марков алкохол и в пиротехническите ефекти? Че „смъртоносната вълна от КОВИД 19“ ще изчезне като някакъв лош сън? Че изведнъж ще заживеем като в приказките - дълго, щастливо, безпроблемно?
Защо има благотворителност по Коледа и Великден? Нима само тогава сираците, бездомните и самотните хора имат нужда от внимание и грижа? През останалото време те сякаш не съществуват, но дойде ли декември и изведнъж се сещаме за тях и започваме благотворително да събираме дарения и консумативи. Стартираме Българската Коледа, даряваме 1 лв. на деца или хора в нужда, подаряваме чували с храна от първа необходимост, защото ТРЯБВА да сме добри и да помагаме...
Защо просто не видим по-далеч от носовете си - от въздушните снимки, заливащи ни от социалните мрежи, лъхащи на лукс, безмерно щастие и перфектно тяло, дължащо се на безброй корекции и филтри?
Защо забравихме какво е Бъдни вечер - истинският наш християнски празник, а всички чакаме с нетърпение да си наснимаме новите гривни „Пандора“, ключовете за автомобили, новите маркови парфюми от добрия старец... Къде отиде истинският дух на Коледа?
Моят първи спомен за Бъдни вечер е как с родителите ми редяхме по стара българска традиция масата на пода вкъщи, как майка прекадяваше храната, как се обличахме винаги в български носии и отивахме у баба и дядо. Там винаги имаше „жива“ елха с истински стъклени коледни топки. Дядо винаги разчупваше питата и раздаваше парче по парче на всички нас. След това излизаше на терасата и по навалелия сняг оставаше отпечатъци от обувки, които за мен бяха сигурен знак, че добрият старец е минал и в нашия дом. С дядо гледахме с часове снежинките по прозорците, които се бяха образували от студа навън. Излизахме на следващия ден да правим снежни човеци и да се пързаляме с найлони на снега в махалата, а след това край печката на дърва се стопляхме. И нямам снимки от това време - нито на трапезата; нито на облеклото, което не е „Гучи“, „Филип Пейн“, „Адидас“ или „Пума“; нито на елхата; нито на дядо Коледа с огромен чувал, пълен с плейстейшън и подаръци над 1000 лв... И това е най- щастливият ми и безценен спомен за Коледа...
И милион филтри да използваме за перфектна визия; и най- здравословно да живеем; и последен модел електромобил да ни подарят, и най-скъпия годежът пръстен да си сложим на ръката, това не купува билет за вечност и безсмъртие... Животът ни е миг от вечността на Земята... и всички сме еднакви в това отношение.
И защо трябва отвсякъде да лъха задължително на позитивизъм???? Нищо в заобикалящата ни действителност не е позитивно: нито хората, които губят работата си, защото нямат нужния брой ваксини; нито тези, които умират като мухи в ковид отделенията; нито тези, които просто излизат да закарат децата си на градина или училище и ги убива някой надрусан хлапак... Това се случва ежеминутно и вече на никого не му прави впечатление... На никого ни му пука, че умираме всеки ден... Важното е по празниците да се правим на светци, а след тях отново да се върнем към най-важното нещо в живота ни - консуматорство и филтри за перфектна визия, перфектния празник, перфектната почивка, перфектното семейство...
Светът е извратен. Няма ги човешките взаимоотношения и ценности, но за какво са ни като имаме екстеншъни, мигли „руски обем“, силикон къде ли не, последния модел айфон, чия, киноа, мускули, БМВ, текстове от Библията на татуси по цялото тяло....
Забравихме кои сме ние, какво е да обичаш, какво е да си истински, какво е да си почтен и честен, да си доблестен и да си себе си, да си ЧОВЕК, а не прототип на някой друг...
Когато дядо ми, Никола Палигоров почина, с него си отиде надеждата... Надеждата, че доброто побеждава, че винаги има начин, че хората сме преди всичко ХОРА... И вярата. Вярата в медицината, вярата в науката, вярата в образованието, вярата в човечността, вярата в хората... Остана само любовта... Любовта към миналото, носталгията по детството, обичта към семейството, умилението по спомените... Той беше нашата история, нашата памет, нашият родов център... Човекът, който винаги можеше да ти даде съвет, да те научи да изпипваш всяко едно нещо, да те обогати, да ти помогне, да те научи на уважение, честност, отговорност, възпитание и отношение.
Вече няма такива хора...
Вече няма хора...
Всички сме само консуматори...
И сега всеки, който чете тези редове ще си каже: „Ееее, много черногледо, много песимистично, няма ли нещо позитивно да прочета? Ей така, за да ме разведри! Нали е Нова година?!“ И накрая да завърша с нещо позитивно, ей така за настроение!
Бъдете здрави, яжте, пийте и живейте безпардонно! Все пак нали всички смятаме, че сме безсмъртни? Кому са нужни ценности, това са отживелици...
Не е важно да си Човек, важното е да си вайръл!
Честита Нова 2022 година!
Петя Палигорова
Защо всички си мислят, че като изпращаме една година и посрещаме друга, всичко коренно и с магическа пръчка сякаш ще се промени? Че смисълът на празника е в количеството изпит марков алкохол и в пиротехническите ефекти? Че „смъртоносната вълна от КОВИД 19“ ще изчезне като някакъв лош сън? Че изведнъж ще заживеем като в приказките - дълго, щастливо, безпроблемно?
Защо има благотворителност по Коледа и Великден? Нима само тогава сираците, бездомните и самотните хора имат нужда от внимание и грижа? През останалото време те сякаш не съществуват, но дойде ли декември и изведнъж се сещаме за тях и започваме благотворително да събираме дарения и консумативи. Стартираме Българската Коледа, даряваме 1 лв. на деца или хора в нужда, подаряваме чували с храна от първа необходимост, защото ТРЯБВА да сме добри и да помагаме...
Защо просто не видим по-далеч от носовете си - от въздушните снимки, заливащи ни от социалните мрежи, лъхащи на лукс, безмерно щастие и перфектно тяло, дължащо се на безброй корекции и филтри?
Защо забравихме какво е Бъдни вечер - истинският наш християнски празник, а всички чакаме с нетърпение да си наснимаме новите гривни „Пандора“, ключовете за автомобили, новите маркови парфюми от добрия старец... Къде отиде истинският дух на Коледа?
Моят първи спомен за Бъдни вечер е как с родителите ми редяхме по стара българска традиция масата на пода вкъщи, как майка прекадяваше храната, как се обличахме винаги в български носии и отивахме у баба и дядо. Там винаги имаше „жива“ елха с истински стъклени коледни топки. Дядо винаги разчупваше питата и раздаваше парче по парче на всички нас. След това излизаше на терасата и по навалелия сняг оставаше отпечатъци от обувки, които за мен бяха сигурен знак, че добрият старец е минал и в нашия дом. С дядо гледахме с часове снежинките по прозорците, които се бяха образували от студа навън. Излизахме на следващия ден да правим снежни човеци и да се пързаляме с найлони на снега в махалата, а след това край печката на дърва се стопляхме. И нямам снимки от това време - нито на трапезата; нито на облеклото, което не е „Гучи“, „Филип Пейн“, „Адидас“ или „Пума“; нито на елхата; нито на дядо Коледа с огромен чувал, пълен с плейстейшън и подаръци над 1000 лв... И това е най- щастливият ми и безценен спомен за Коледа...
И милион филтри да използваме за перфектна визия; и най- здравословно да живеем; и последен модел електромобил да ни подарят, и най-скъпия годежът пръстен да си сложим на ръката, това не купува билет за вечност и безсмъртие... Животът ни е миг от вечността на Земята... и всички сме еднакви в това отношение.
И защо трябва отвсякъде да лъха задължително на позитивизъм???? Нищо в заобикалящата ни действителност не е позитивно: нито хората, които губят работата си, защото нямат нужния брой ваксини; нито тези, които умират като мухи в ковид отделенията; нито тези, които просто излизат да закарат децата си на градина или училище и ги убива някой надрусан хлапак... Това се случва ежеминутно и вече на никого не му прави впечатление... На никого ни му пука, че умираме всеки ден... Важното е по празниците да се правим на светци, а след тях отново да се върнем към най-важното нещо в живота ни - консуматорство и филтри за перфектна визия, перфектния празник, перфектната почивка, перфектното семейство...
Светът е извратен. Няма ги човешките взаимоотношения и ценности, но за какво са ни като имаме екстеншъни, мигли „руски обем“, силикон къде ли не, последния модел айфон, чия, киноа, мускули, БМВ, текстове от Библията на татуси по цялото тяло....
Забравихме кои сме ние, какво е да обичаш, какво е да си истински, какво е да си почтен и честен, да си доблестен и да си себе си, да си ЧОВЕК, а не прототип на някой друг...
Когато дядо ми, Никола Палигоров почина, с него си отиде надеждата... Надеждата, че доброто побеждава, че винаги има начин, че хората сме преди всичко ХОРА... И вярата. Вярата в медицината, вярата в науката, вярата в образованието, вярата в човечността, вярата в хората... Остана само любовта... Любовта към миналото, носталгията по детството, обичта към семейството, умилението по спомените... Той беше нашата история, нашата памет, нашият родов център... Човекът, който винаги можеше да ти даде съвет, да те научи да изпипваш всяко едно нещо, да те обогати, да ти помогне, да те научи на уважение, честност, отговорност, възпитание и отношение.
Вече няма такива хора...
Вече няма хора...
Всички сме само консуматори...
И сега всеки, който чете тези редове ще си каже: „Ееее, много черногледо, много песимистично, няма ли нещо позитивно да прочета? Ей така, за да ме разведри! Нали е Нова година?!“ И накрая да завърша с нещо позитивно, ей така за настроение!
Бъдете здрави, яжте, пийте и живейте безпардонно! Все пак нали всички смятаме, че сме безсмъртни? Кому са нужни ценности, това са отживелици...
Не е важно да си Човек, важното е да си вайръл!
Честита Нова 2022 година!
Петя Палигорова
Велинград тел: 0876521487
Продава апартаменти във Велинград
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023