

Велинградчанин стана заместник-министър на културата
Публикувано на 04 Jan 2022 09:49
На 21 декември 2021 г. министър-председателят Кирил Петков назначи за заместник-министър на културата нашият съгражданин архитект Бойко Кадинов.
Проф. д-р Бойко Кадинов завършва архитектура в Париж и София. Дългогодишен преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия в столицата. Изнася лекции във Венеция, Брюксел, Париж, Москва, Перпинян, Братислава, Барсенова, Тулуза, Генуа и др. Проектирал е голям брой обществени сгради в страната, между които Музеят за съвременно изкуство „Софийски арсенал“, зала „Миракъл“ в Театъра на армията, офис сгради на големи търговски компании. Председател на фондация „ВИЗАР“ - Европейски архитектурни награди, млен на Европейския културен парламент.
През годините арх. Бойко Кадинов е бил част и от важни за родния Велинград проекти. През 2014 г. той е председател на журито, в обявения от общината конкурс за идеен проект за нова визия на Клептуза. Тогава журито не присъди първа награда с важни аргументи, които заслужава да припомним: авторите на всички проекти не са спазили максимално изискването да не се увеличава застрояването в защитената карстова местност. Втората, че всички проекти предвиждат хотелска част с 3 етажа, а по задание трябва да има малка хотелска част с 1-2 апартамента и няколко стаи. Според специалистите инженери-конструктори 3-етажна хотелска част ще изисква да се копае много по-надолу, а карстовият извор не позволява дълбоко фундиране.
През 2012 г. арх. Кадинов беше консултат по Интегрирания план за градско развитие на Велинград. Ето малка част от неговите препоръки:
„Велинград не трябва да повтори грешките на Банско, Пампорово и много други български курорти, които си мислеха, че с 10-етажни хотели ще станат благоденстващи и проспериращи. Тук спря бетоновия натиск! Но стои проблемът, който е и пред цялата държава, която изтегли “късата клечка” - избра евтиния туризъм...
Велинград стои върху злато, но не може да реши основни проблеми. Да обърнем внимание върху факта, че държавата, която измисли интернет, откри олимпиадата с едно зелено дърво на един хълм. Във Велинград минералните води не вкарват пари в общината, а частно облагодетелстват определен тип по-инициативни среди. Важно е Велинград да не се превръща във вариант на Слънчев бряг с минерални басейни.
В плана е изключително важно на картата на града да се разпознават баните!
На промишлената зона на града не трябва да се гледа като на поредната складова база, а Велинград да даде пример с модерен профайл и така да привлече динамични млади хора. С широколентовия интернет вече не е нужно да си в София, за да произвеждаш. Велинград не е дупка на картата на света, има шанс за развитие. Ръстът на туризма е 1-2 до 5%, но това не може да изхрани града. Затова трябва да се търси нов образ и структура на промишлената зона с поглед към високите технологии.“
През 2008 г. арх. Бойко Кадинов направи архитектурен проект за хотел в района на плажа „Терма Вел“ в Каменица. На проведеното в читалището обществено обсъждане на проекта той заяви, че не иска Велинград да е заден двор на случилото се в Банско и по морето, а да има човешки измерения. И още: „Много често общественият интерес е ограбван в полза на частния, но този проект не предвижда да бъде открадната минералната вода, която е патримониум на всички нас. Напротив - Велинград ходи върху злато и на извор Власа трябва да бъде изграден питеен павилион, какъвто проектът предвижда. Проблемът с пералнята трябва да се реши в градски мащаб и общината да определи реални места къде да се направят нови обществени перални.“
Цитираме позициите на г-н Бойко Кадинов, защото те са показателни за неговата философия като архитект и показват, че познава проблемите на Велинград и има собствено виждане как да бъдат решени.
В областта на културата Велинград също е натрупал огромни проблеми. И тъй като за първи път наш съгражданин става заместник-министър в този ресор, то нека да гледаме на това като на шанс за намиране на работещи решения.
Темпо
Проф. д-р Бойко Кадинов завършва архитектура в Париж и София. Дългогодишен преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия в столицата. Изнася лекции във Венеция, Брюксел, Париж, Москва, Перпинян, Братислава, Барсенова, Тулуза, Генуа и др. Проектирал е голям брой обществени сгради в страната, между които Музеят за съвременно изкуство „Софийски арсенал“, зала „Миракъл“ в Театъра на армията, офис сгради на големи търговски компании. Председател на фондация „ВИЗАР“ - Европейски архитектурни награди, млен на Европейския културен парламент.
През годините арх. Бойко Кадинов е бил част и от важни за родния Велинград проекти. През 2014 г. той е председател на журито, в обявения от общината конкурс за идеен проект за нова визия на Клептуза. Тогава журито не присъди първа награда с важни аргументи, които заслужава да припомним: авторите на всички проекти не са спазили максимално изискването да не се увеличава застрояването в защитената карстова местност. Втората, че всички проекти предвиждат хотелска част с 3 етажа, а по задание трябва да има малка хотелска част с 1-2 апартамента и няколко стаи. Според специалистите инженери-конструктори 3-етажна хотелска част ще изисква да се копае много по-надолу, а карстовият извор не позволява дълбоко фундиране.
През 2012 г. арх. Кадинов беше консултат по Интегрирания план за градско развитие на Велинград. Ето малка част от неговите препоръки:
„Велинград не трябва да повтори грешките на Банско, Пампорово и много други български курорти, които си мислеха, че с 10-етажни хотели ще станат благоденстващи и проспериращи. Тук спря бетоновия натиск! Но стои проблемът, който е и пред цялата държава, която изтегли “късата клечка” - избра евтиния туризъм...
Велинград стои върху злато, но не може да реши основни проблеми. Да обърнем внимание върху факта, че държавата, която измисли интернет, откри олимпиадата с едно зелено дърво на един хълм. Във Велинград минералните води не вкарват пари в общината, а частно облагодетелстват определен тип по-инициативни среди. Важно е Велинград да не се превръща във вариант на Слънчев бряг с минерални басейни.
В плана е изключително важно на картата на града да се разпознават баните!
На промишлената зона на града не трябва да се гледа като на поредната складова база, а Велинград да даде пример с модерен профайл и така да привлече динамични млади хора. С широколентовия интернет вече не е нужно да си в София, за да произвеждаш. Велинград не е дупка на картата на света, има шанс за развитие. Ръстът на туризма е 1-2 до 5%, но това не може да изхрани града. Затова трябва да се търси нов образ и структура на промишлената зона с поглед към високите технологии.“
През 2008 г. арх. Бойко Кадинов направи архитектурен проект за хотел в района на плажа „Терма Вел“ в Каменица. На проведеното в читалището обществено обсъждане на проекта той заяви, че не иска Велинград да е заден двор на случилото се в Банско и по морето, а да има човешки измерения. И още: „Много често общественият интерес е ограбван в полза на частния, но този проект не предвижда да бъде открадната минералната вода, която е патримониум на всички нас. Напротив - Велинград ходи върху злато и на извор Власа трябва да бъде изграден питеен павилион, какъвто проектът предвижда. Проблемът с пералнята трябва да се реши в градски мащаб и общината да определи реални места къде да се направят нови обществени перални.“
Цитираме позициите на г-н Бойко Кадинов, защото те са показателни за неговата философия като архитект и показват, че познава проблемите на Велинград и има собствено виждане как да бъдат решени.
В областта на културата Велинград също е натрупал огромни проблеми. И тъй като за първи път наш съгражданин става заместник-министър в този ресор, то нека да гледаме на това като на шанс за намиране на работещи решения.
Темпо
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023