

ОТЗВУК: Нека има частни болници, но да не пипат общинската
Публикувано на 14 Dec 2021 09:59
Бъдещето на общинската болница е тема, която вълнува много велинградани. В редакцията се обади възрастна учителка, която пожела да разкаже своите спомени. По нейна молба името й се пази в редакцията, но не го огласяваме. Жената заяви, че възрастта й пречи да участва в протестите или да отиде на сесия на Общинския съвет, но подкрепя исканията за запазване на общинската болница. Ето и нейния разказ:
Свидетел съм на строителството на болницата. През 1949 година бях ученичка в девети клас в тогавашната гимназия „Васил Левски“. Строежът беше спешен и в часовете по физическо възпитание и музика пд строй отивахме от гимназията до болницата. Участвахме с доброволен труд - пренасяхме тухли, помагахме на зидарите. Това беше присъщо за времето.
Днес ми е много мъчно, че хора от Чепино, Лъджене и Каменица даваха своя труд с такова голямо желание, цялото население на трите квартала участваше в строежа. Радвахме се: „Ще имаме нова болница, голяма болница!“. Дотогава в малката болница работеше германският лекар д-р Кронкин, след това в дом „Братя Маврикови“ имаше здравен участък, където работеха д-р Анастасов - хирург и първата медицинска сестра Иванка Богомилова. Свидетел съм и на всички кадри, които израстнаха в общинската болница от д-р Зисов до д-р Ромил Попов и още много други.
Защо трябва сега ние да загубим тази болница?! Ние сме израстнали с нея. Аз съм на 88 години и зная, че през цялото време обищнската болница беше защитена. Това си е нашата болница - с добри лекари и в миналото, и сега. Нека да има и да се строят частни болници, но да не пипат нашата общинска болница. Боли за болницата. Борбата е голяма и даво да успеем да запазим общинската болница във Велинград.
Свидетел съм на строителството на болницата. През 1949 година бях ученичка в девети клас в тогавашната гимназия „Васил Левски“. Строежът беше спешен и в часовете по физическо възпитание и музика пд строй отивахме от гимназията до болницата. Участвахме с доброволен труд - пренасяхме тухли, помагахме на зидарите. Това беше присъщо за времето.
Днес ми е много мъчно, че хора от Чепино, Лъджене и Каменица даваха своя труд с такова голямо желание, цялото население на трите квартала участваше в строежа. Радвахме се: „Ще имаме нова болница, голяма болница!“. Дотогава в малката болница работеше германският лекар д-р Кронкин, след това в дом „Братя Маврикови“ имаше здравен участък, където работеха д-р Анастасов - хирург и първата медицинска сестра Иванка Богомилова. Свидетел съм и на всички кадри, които израстнаха в общинската болница от д-р Зисов до д-р Ромил Попов и още много други.
Защо трябва сега ние да загубим тази болница?! Ние сме израстнали с нея. Аз съм на 88 години и зная, че през цялото време обищнската болница беше защитена. Това си е нашата болница - с добри лекари и в миналото, и сега. Нека да има и да се строят частни болници, но да не пипат нашата общинска болница. Боли за болницата. Борбата е голяма и даво да успеем да запазим общинската болница във Велинград.
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023