

Клептуза - огледалото, в което Велинград не иска да се огледа
Публикувано на 07 Dec 2021 09:48
Повод отново (за кой ли път!!!) да говорим за Клептуза е постът на журналистката Ива Дойчинова от миналата седмица във фейсбук. Заради силната реакция това стана и тема на предаване в радио „София“, в което участваха кметът Костадин Коев и нашият съгражданин Иван Велчев, който много пъти е писал за Клептуза на страниците на „Темпо“.
За нас като велинградчани думите на Ива Дойчинова и илюстрацията им с нейната снимка от Клептуза са ценни, защото ни показват как изглежда нашият град през очите на неговите гости:
„Ще ви го причиня. Това е Парк Клептуза - нароченото за емблематично място във Велинград, изглежда днес точно така. Трагично подигран. Грозен. Изпомпан. Низвергнат.
Едно семейно спа приключение във Велинград има своите късно-вечерни основания за заключения:
- „Спа столицата на Балканите“ - Велинград е място с ясни природни богатства - минерални извори и Родопи. Това съкровище би трябвало поне да се обича и пази. Ако у нас политиците можеха да снимат най-кратката метафора за подигравка си с това богатство - то изглежда така.
- Частният бизнес, гравитиращ върху СПА индустрията, се развива добре. Гради върху абмициозни арт-очаквания и масови кич-такива. В цялата палитра видимо се получава, защото с трудност резервирах за уикенда с 5 дни предизвестие. Природата и водата си свършиха работата. Трудно ми е обаче да си затворя очите за града. Тъжно ми е. Трагично е.
- Градските площи на Велинград са очукани, грозно направени, бързо отиващи си. Стопани няма. Масово заведенията не работят с малки изключения.
- Хората са мили и показват домакински и кулинарен разкош, според представите си. Но са бойци на последен етап от доказване.
- Родопската теснолинейка е онази кръвна артерия в местността, която показва виталност. За жалост всяка гара те среща с лапата на поне една зарязана каракачанка или нещо голямо и мило в сърцето на куче, което някой е зарязал там, за да умре.
Тъжно е, много е тъжно.
Защото Велинград би бил и би могъл да бъде Карлови Вари или поне топло и уважително отношение към този регион на България, ако имаше трийсет годишна политика по стопанисване и отношение към хората там.
Мутро-мафиотската имитация на демокрация в тези десетилетия, нанесоха много тежък удар.
Надявам се че има сила и виталност за ответ.
Много се надявам.“
В „огледалото“ има още стотици коментари, повечето от хора, които не са велинградчани, но са посетили града ни. Избираме само няколко коментара, от които също ще ни заболи:
„Това трябва да се публикува в местния парламент и да виси на входа на общината, дано някой се трогне“ - Троя Николова „Същото видях този уикенд и аз. Там.“ - Захари Карабашлиев, писател
„Уви, съсипан град с хотели - крепости, а зад оградите им - кочина…“ - Георги Тошев, журналист
„Само като гледам и ми засяда една буца в гърлото.“ - Мадж Алгафари, преводач и журналист
„Клептузата е като декор от постапокалиптичен филм. Покъртително...“ - Момчил Степанов, актьори певец
„Родният ми град. За съжаление зарязан вече 30 години и мачкан от некадърна местна власт, подчинена на интересите на няколко човека. Затънала в дългове и абдикирала от основните си ангажименти е Община Велинград. Но в крайна сметка, каквито си ги избират, такива ще ги използват.“ - Георги Пеев
„Искам само та попитам собствениците на огромните хотели,които използват ценната, лечебна вода не се ли сетиха за града? За мутренската държавна и общинска власт говорят фактите. Обичам този град, бях там през лятото и видях един изоставен,обрасъл в трева градски център. Гражданите на Велинград са тези, които трябва да изискват от общински съвет, от кмета! Силата е в умните и организирани общества, без страх и без шуробаджанащина! - Веска Манова
„За Клептуза съм съгласен, но не съм изцяло съгласен за оценката на града. За мен Велинград е жив град, градските площи са повече от прилични на фона на останалите български градове. Улиците, свързващи Лъджене с Каменица и съответно с Чепино са в отлично състояние, къщите в града са поддържани, има еко-пътеки. Местната общност, не общината, е доста активна през пролетния, летния и есенен сезон и организира събития. Но е факт, че териториите в Чепино около Клептуза са едно тъжно място.“ - Цветан Цветански, преподавател и автор на учебници
„Огледалото“ показва още много от познатата ни действителност: жена, която се е подхлъзнала в постоянната тиня около езерото; семейство, което платило за паркинг, но не останало и 10 минути; хора, които търсят къде да пият едно кафе, къде да се разходят по екопътеки и още, и още...
Боли, но е много полезно да погледнем в „огледалото“. Клептуза е болка, която трябва си причиняваме буквално всеки ден - до деня, в който като граждани на нашия град успеем да накараме избраните от нас управници най-после да си свършат работата. Те много добре знаят как да си прехвърлят топката, да бавят процедури, да хвърлят димки с пиар публикации, да обещават нещо за някакво необозримо бъдеще. Отговорът на велинградчани е във вече цитирания коментар на Васка Манова: „Силата е в умните и организирани общества, без страх и без шуробаджанащина!“ Когато станем такова общество, ще погледнем без гняв и срам в огледалото.
Елена Баева
За нас като велинградчани думите на Ива Дойчинова и илюстрацията им с нейната снимка от Клептуза са ценни, защото ни показват как изглежда нашият град през очите на неговите гости:
„Ще ви го причиня. Това е Парк Клептуза - нароченото за емблематично място във Велинград, изглежда днес точно така. Трагично подигран. Грозен. Изпомпан. Низвергнат.
Едно семейно спа приключение във Велинград има своите късно-вечерни основания за заключения:
- „Спа столицата на Балканите“ - Велинград е място с ясни природни богатства - минерални извори и Родопи. Това съкровище би трябвало поне да се обича и пази. Ако у нас политиците можеха да снимат най-кратката метафора за подигравка си с това богатство - то изглежда така.
- Частният бизнес, гравитиращ върху СПА индустрията, се развива добре. Гради върху абмициозни арт-очаквания и масови кич-такива. В цялата палитра видимо се получава, защото с трудност резервирах за уикенда с 5 дни предизвестие. Природата и водата си свършиха работата. Трудно ми е обаче да си затворя очите за града. Тъжно ми е. Трагично е.
- Градските площи на Велинград са очукани, грозно направени, бързо отиващи си. Стопани няма. Масово заведенията не работят с малки изключения.
- Хората са мили и показват домакински и кулинарен разкош, според представите си. Но са бойци на последен етап от доказване.
- Родопската теснолинейка е онази кръвна артерия в местността, която показва виталност. За жалост всяка гара те среща с лапата на поне една зарязана каракачанка или нещо голямо и мило в сърцето на куче, което някой е зарязал там, за да умре.
Тъжно е, много е тъжно.
Защото Велинград би бил и би могъл да бъде Карлови Вари или поне топло и уважително отношение към този регион на България, ако имаше трийсет годишна политика по стопанисване и отношение към хората там.
Мутро-мафиотската имитация на демокрация в тези десетилетия, нанесоха много тежък удар.
Надявам се че има сила и виталност за ответ.
Много се надявам.“
В „огледалото“ има още стотици коментари, повечето от хора, които не са велинградчани, но са посетили града ни. Избираме само няколко коментара, от които също ще ни заболи:
„Това трябва да се публикува в местния парламент и да виси на входа на общината, дано някой се трогне“ - Троя Николова „Същото видях този уикенд и аз. Там.“ - Захари Карабашлиев, писател
„Уви, съсипан град с хотели - крепости, а зад оградите им - кочина…“ - Георги Тошев, журналист
„Само като гледам и ми засяда една буца в гърлото.“ - Мадж Алгафари, преводач и журналист
„Клептузата е като декор от постапокалиптичен филм. Покъртително...“ - Момчил Степанов, актьори певец
„Родният ми град. За съжаление зарязан вече 30 години и мачкан от некадърна местна власт, подчинена на интересите на няколко човека. Затънала в дългове и абдикирала от основните си ангажименти е Община Велинград. Но в крайна сметка, каквито си ги избират, такива ще ги използват.“ - Георги Пеев
„Искам само та попитам собствениците на огромните хотели,които използват ценната, лечебна вода не се ли сетиха за града? За мутренската държавна и общинска власт говорят фактите. Обичам този град, бях там през лятото и видях един изоставен,обрасъл в трева градски център. Гражданите на Велинград са тези, които трябва да изискват от общински съвет, от кмета! Силата е в умните и организирани общества, без страх и без шуробаджанащина! - Веска Манова
„За Клептуза съм съгласен, но не съм изцяло съгласен за оценката на града. За мен Велинград е жив град, градските площи са повече от прилични на фона на останалите български градове. Улиците, свързващи Лъджене с Каменица и съответно с Чепино са в отлично състояние, къщите в града са поддържани, има еко-пътеки. Местната общност, не общината, е доста активна през пролетния, летния и есенен сезон и организира събития. Но е факт, че териториите в Чепино около Клептуза са едно тъжно място.“ - Цветан Цветански, преподавател и автор на учебници
„Огледалото“ показва още много от познатата ни действителност: жена, която се е подхлъзнала в постоянната тиня около езерото; семейство, което платило за паркинг, но не останало и 10 минути; хора, които търсят къде да пият едно кафе, къде да се разходят по екопътеки и още, и още...
Боли, но е много полезно да погледнем в „огледалото“. Клептуза е болка, която трябва си причиняваме буквално всеки ден - до деня, в който като граждани на нашия град успеем да накараме избраните от нас управници най-после да си свършат работата. Те много добре знаят как да си прехвърлят топката, да бавят процедури, да хвърлят димки с пиар публикации, да обещават нещо за някакво необозримо бъдеще. Отговорът на велинградчани е във вече цитирания коментар на Васка Манова: „Силата е в умните и организирани общества, без страх и без шуробаджанащина!“ Когато станем такова общество, ще погледнем без гняв и срам в огледалото.
Елена Баева
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023