„Тук е откритата на най-голяма височина църква досега в България.“
„Възможно е да е имало ранен тракийски култов център... местоположението, следите от живот, морфологията на терена подсказват възможно сравнение с Перперикон.“
„Фрагментите от стенописите отиват към XIII век, по-ранни са от Боянската църква, може би са съвременни на “Свети Димитър” в Паталеница, а може да са и по-ранни.“ „В керамиката има много ранни неща, които говорят, че на терена е имало поселения през късната бронзова и ранната желязна епоха. Обектът е много богат...“
Обектът е Кулата-Градот над Ракитово. А оценките за неговата значимост са споделени през 2012 година на страниците на „Темпо“ от доц. д-р Емил Иванов - преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски” и ръководител на археологическата експедиция, в която тогава участва и д-р Андрей Аладжов от Националния археологически институт с музей към БАН.
“Кулата-Градот” се намира на 8 километра югозападно от Ракитово, в подножието на връх Сютка, на надморска височина от 1302 метра. Проучването на църквата на “Кулата-Градот” сочи, че тя е една от най-ранните като датировка в България (а вероятно и на Балканския полуостров) - към 30-те години на XIII век. Самата крепост е функционирала още през V век, по времето на император Анастасий, когато в цяла Византия се изгражда верига от крепости. Крепостта има втори и трети пояс, през Средновековието е укрепвана два пъти. Подобно на други обекти в Чепинското корито и този многократно е претърсван от иманяри. В периода 2009 - 2012 година са проведени 3 археологически експедиции. При първата са спасени и консервирани част от уникалните стенописи, а идеята е те да бъдат реставрирани и изложени в музей в Ракитово. През 2012 г. започна процедурата, която завърши с обявяването на Кулата-Градот за паметник с национално значение. Надеждите на археолозите са, че това значително ще улесни организацията на експедициите и ще разшири възможностите за финансиране на проучванията.
Сбъдват ли се тези надежди? С днешна дата отговорът е безпощадно ясен и се вижда на снимките. Табелата гордо сочи „Археологически обект с национално значение“. Но какво вижда посетителят? Запазените основи на стария храм и крепостните стени са „потънали“ в храсти и бурени. Дори за неспециалиста е видимо колко старателно са копали (и разрушавали!) иманяри. Все още стоят следи от последните археологически експедиции - археолозите са свършили много работа за спасяването на обекта, но днес посетителят попада на счупена стълба като знак, че нещо важно е спряло и останало недовършено.
„Кулата-Градот“ е важна част от историята на Чепинско. История, която трябва да бъде запазена, показана и разказана както на хората, които живеят тук, така и на туристите, които посещават нашия край. „Кулата-Градот“ има потенциал да стане един от най-интересните археологически обекти в региона. Отново ще цитирам доц. д-р Емил Иванов: „Повече от век мястото не е посещавано... Липсва целенасочен туризъм, свързан с археологическото богатство на целия регион. Доста трябва да се работи по отношение на рекламата, защото точно този туризъм е сериозен начин за набавяне на средства. Рецептата е инфраструктура и реклама - в тях трябва да се вложат средства, за да се предизвика интерес към един обект и към целия район на Чепинското корито.“ Да припомним - това са думи от 2012 г., а 9 години по-късно на „Кулата-Градот“ времето сякаш е спряло, а обектът бавно и сигурно се руши...
Ясно е, че основният проблем е липсата на средства. Но през последните години и държавата, и различни европейски програми отпускат пари за археологически експедиции и проучвания. Нужно е отношение от страна на местната власт, заинтересованост, много работа, последователни усилия. Улеснение, че не е нужно да се тръгва от нулата: до местността „Блатца“, която е изходен пункт за „Кулата-Градот“, води стар, но добре поддържан път. Горският път от „Блатца“ до „Кулата-Градот“ е отлично маркиран - в това отношение ракитовските планинари винаги заслужават похвала. Заслонът, който е в близост до обекта, в момента също се руши, но лесно може да бъде възстановен. Така че при добро желание има откъде да се започне, за да се стигне до най-важното: „Кулата-Градот“ да бъде археологически обект с национално значение не само на думи.
В следващ брой на „Темпо“ ще продължим темата с едно много интересно проучване на Свилен Топчиев от Сдружение „Суткя“, което прибавя нови щрихи към историята на „Кулата-Градот“ и мястото на светеца Михаил Войн в нея.
Елена Баева