

Велинградски спортисти на летни олимпийски игри
Публикувано на 27 Jul 2021 08:49
На 23 юли 2021 г. бяха открити XXXII летни олимпийски игри, които трябваше да се състоят през 2020 г. Макар и отложена с една година заради започналата пандемия от COVID-19 Олимпиадата се провежда в страната на изгряващото слънце Япония. В столицата Токио от 23 юли до 8 август ще се срещнат повече от 11 000 спортисти от 205 страни от целия свят. Сред тях са 42-ма представители на България, които ще защитават спортната чест на нашата страна в 13 вида спорт. 15 мъже и 27 жени успяха да покрият олимпийските квоти и сега ще премерят своите сили и възможности в спотовете бадминтон, борба, бокс, вдигане на тежести, гимнастика (спортна гимнастика и художествена гимнастика), джудо, карате, кану-каяк, лека атлетика, плуване, спортна стрелба и тенис на маса.
Интересно е да си припомним какво е участието и какъв е приносът на велинградските спортисти, които са представяли на летните олимпийски игри не само България, но и нашия град. За съжаление, техните изяви са останали далече в миналото и сега велинградският спорт не може да предложи свои олимпийци, но е добре да си припомним за онези велинградски спортисти, които, макар и назад във времето, са оставили следи в развитието на българския спорт с изявите си на най-големия и най-престижен спортен форум - олимпийски игри.
Започваме с Олимпиадата в Мексико през 1968 г., където маратонецът Никола Симеонов е сред 80-те бегачи от цял свят, които пробягват класическото разстояние от 42 км и 195 м по улиците на мексиканската столица. Никола Симеонов успешно завършва тежкото състезание, макар и на 42-о място, но изпреварвайки действащия тогава олимпийски шампион от Токио 1964 г. Адис Абебе от Етиопия
Най-бързият български плувец Цветан Голомеев (1962-2010) през 1980 г. взема участие на Олимпиадата в Москва, като стартира на 100 м свободен стил, но не успява да се класира за финала в тази дисциплина. През 1988 г. на олимпиадата в южнокорейската столица Сеул Цветан Голомеев регистрира най-предно класиране в дисциплината свободен стил - 51,16 сек на 100 м, като в сериите спира хронометрите на 50,82 сек.
Волейболният ни национал Димо Тонев участва в две летни олимпиади: в Сеул, Южна Корея през 1988 г., когато националите ни се класират шести и в Атланта (САЩ) през 1996 г., когато оставаме седми. В Атланта Димо Тонев като капитан на националния отбор по волейбол е удостоен с изключителната чест да носи знамето на България на церемонията по откриването на Олимпиадата. През 2010 г. Димо Тонев бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Велинград“. Предложението бе направено от тогавашния кмет и носител на първия български медал по ски бягане от зимната олимпиада в Лейк Плесид Иван Лебанов.
Велинградчанката Мария Чорбова-Георгиева (1940-2015), която от дълги години живее в София и е била национална състезателка по тласкане на гюле, не успява да замине за Мексико през 1968 г.. За голямо нейно съжаление само една контузия, дошла в най-неподходящия момент, става пречка за нейното участие на олимпийските игри в Мексико. Много по-добър шанс и благоприятно развитие на спортните изяви има нейната дъщеря Христина Георгиева (не е родена във Велинград, но е със велинградска жилка). Майката не успява, но дъщерята изпитва тръпката на надпреварата в две олимпийски столици: през 2000 година в Сидни (Австралия) и през 2004 година в Атина (Гърция), като се класира съответно на 28-мо и 32-ро място според резултатите си в дисциплината хвърляне на копие.
Добре е да се припомнят имената и на още две велинградчанки-спортистки, национални състезателки, които също споделят съдбата на Мария Чорбова и не успяват да се състезават на олимпийски игри. Първата е плувкинята Йорданка Пенина (1961-2020), която е била подготвена за Москва 1980 година с покрит норматив за участие и дори с готов и ушит за нея официален костюм за откриването на игрите, но в последния момент е извадена от отбора по плуване. Втората е състезателката по каяк Цветана Маринова-Бухалова, която е участвала в световни и европейски първенства с класирания в първата петица, но не попада в отбора за олимпиадата в Барселона през 1992 година.
Съвсем малко не достигна на младата и талантлива плувкиня Вангелина Драганова да участва на олимпийските игри през 2012 г. Тя не успя да покрие нормативите за участие, което я лиши от възможността да представя България на Олимпиадата в Лондон.
На олимпидата в Токио Велинград ще стиска палци за Кристиян Голомеев - родения в нашия град син на Цветан Голомеев, които продължава славната семейна история в плуването. Кристиян се състезава за Гърция и вече има успехи на две олимпиади - в Лондон през 2012 г. и в Рио де Жанейро през 2016 г. В Токио Кристиян Голомеев ще плува на 50 и 100 м св. стил, както и в щафетата 4 по 100 м св. стил. Пожелаваме му успех!
Темпо
Интересно е да си припомним какво е участието и какъв е приносът на велинградските спортисти, които са представяли на летните олимпийски игри не само България, но и нашия град. За съжаление, техните изяви са останали далече в миналото и сега велинградският спорт не може да предложи свои олимпийци, но е добре да си припомним за онези велинградски спортисти, които, макар и назад във времето, са оставили следи в развитието на българския спорт с изявите си на най-големия и най-престижен спортен форум - олимпийски игри.
Започваме с Олимпиадата в Мексико през 1968 г., където маратонецът Никола Симеонов е сред 80-те бегачи от цял свят, които пробягват класическото разстояние от 42 км и 195 м по улиците на мексиканската столица. Никола Симеонов успешно завършва тежкото състезание, макар и на 42-о място, но изпреварвайки действащия тогава олимпийски шампион от Токио 1964 г. Адис Абебе от Етиопия
Най-бързият български плувец Цветан Голомеев (1962-2010) през 1980 г. взема участие на Олимпиадата в Москва, като стартира на 100 м свободен стил, но не успява да се класира за финала в тази дисциплина. През 1988 г. на олимпиадата в южнокорейската столица Сеул Цветан Голомеев регистрира най-предно класиране в дисциплината свободен стил - 51,16 сек на 100 м, като в сериите спира хронометрите на 50,82 сек.
Волейболният ни национал Димо Тонев участва в две летни олимпиади: в Сеул, Южна Корея през 1988 г., когато националите ни се класират шести и в Атланта (САЩ) през 1996 г., когато оставаме седми. В Атланта Димо Тонев като капитан на националния отбор по волейбол е удостоен с изключителната чест да носи знамето на България на церемонията по откриването на Олимпиадата. През 2010 г. Димо Тонев бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Велинград“. Предложението бе направено от тогавашния кмет и носител на първия български медал по ски бягане от зимната олимпиада в Лейк Плесид Иван Лебанов.
Велинградчанката Мария Чорбова-Георгиева (1940-2015), която от дълги години живее в София и е била национална състезателка по тласкане на гюле, не успява да замине за Мексико през 1968 г.. За голямо нейно съжаление само една контузия, дошла в най-неподходящия момент, става пречка за нейното участие на олимпийските игри в Мексико. Много по-добър шанс и благоприятно развитие на спортните изяви има нейната дъщеря Христина Георгиева (не е родена във Велинград, но е със велинградска жилка). Майката не успява, но дъщерята изпитва тръпката на надпреварата в две олимпийски столици: през 2000 година в Сидни (Австралия) и през 2004 година в Атина (Гърция), като се класира съответно на 28-мо и 32-ро място според резултатите си в дисциплината хвърляне на копие.
Добре е да се припомнят имената и на още две велинградчанки-спортистки, национални състезателки, които също споделят съдбата на Мария Чорбова и не успяват да се състезават на олимпийски игри. Първата е плувкинята Йорданка Пенина (1961-2020), която е била подготвена за Москва 1980 година с покрит норматив за участие и дори с готов и ушит за нея официален костюм за откриването на игрите, но в последния момент е извадена от отбора по плуване. Втората е състезателката по каяк Цветана Маринова-Бухалова, която е участвала в световни и европейски първенства с класирания в първата петица, но не попада в отбора за олимпиадата в Барселона през 1992 година.
Съвсем малко не достигна на младата и талантлива плувкиня Вангелина Драганова да участва на олимпийските игри през 2012 г. Тя не успя да покрие нормативите за участие, което я лиши от възможността да представя България на Олимпиадата в Лондон.
На олимпидата в Токио Велинград ще стиска палци за Кристиян Голомеев - родения в нашия град син на Цветан Голомеев, които продължава славната семейна история в плуването. Кристиян се състезава за Гърция и вече има успехи на две олимпиади - в Лондон през 2012 г. и в Рио де Жанейро през 2016 г. В Токио Кристиян Голомеев ще плува на 50 и 100 м св. стил, както и в щафетата 4 по 100 м св. стил. Пожелаваме му успех!
Темпо
CopyRight Вестник "Темпо" ЕООД , Велинград 2023